|
| Красимир Влахов |
Започва кариерата си в началото на 1996 г. като младши съдия в Софийския градски съд. През октомври 1997 г. става районен съдия, а четири години по-късно е назначен и за зам.-председател и ръководител на Гражданската колегия в СРС. От началото на 2004 г. е в СГС, а през 2005-2006 г. преподава гражданско право и процес в Националния институт на правосъдието.
- Г-н Влахов, омбудсманът атакува някои текстове от Гражданския процесуален кодекс пред Конституционния съд. И вие ли смятате като него, че най-големият проблем в ГПК са призоваването със залепване на уведомления, по-кратките срокове и отпадналата възможност всички граждански дела да стигат до Върховния касационен съд?
- Не. Този ГПК е в сила вече повече от година и работи. До голяма степен станаха ясни и предимствата и недостатъците на новата концепция за граждански процес. Като цяло гражданското правосъдие пред първата инстанция стана по-бавно. Но това е естествено, като се има предвид значителния обем служебни задължения на съда и предварителната размяна на книжа. Целта е делото да се изясни още пред първата инстанция и да приключи по-бързо пред въззивната.
Новият ред за призоваване чрез залепване на уведомления е голямо предизвикателство. Старият ГПК предвиждаше, когато ответникът има известен адрес, но не може да бъде намерен там, да бъде призоваван с публикация в "Държавен вестник". По новия ГПК се залепва уведомление на адреса и две седмици след това на лицето се назначава представител. И едната, и другата процедура са фикция за уведомяване, защото съобщението не се предава лично. Сега се създават по-големи гаранции лицето да бъде информирано, все пак уведомлението се залепва по адресната му регистрация. А кой нормален българин чете "Държавен вестник"?
Новите по-кратки срокове разчитат и на дисциплината на страните.
Колкото до ВКС, не ми е известен върховен съд в Европа, който да функционира като обикновена трета инстанция по всички граждански и наказателни дела. КС ще реши. Но е добре да се знае, че досега поне 4 пъти той се е произнасял, че българската конституция не гарантира трета касационна инстанция. ВКС трябва да се концентрира върху уеднаквяването на съдебната практика. Това ще е невъзможно, ако отново се превърне в обикновена трета инстанция по всички дела, независимо от сложността им и размера на интереса.
- Вие открихте други пропуски в ГПК и инициирахте корекция във връзка със заповедните производства срещу длъжници от цялата страна.
- Уредбата на местната подсъдност в заповедното производство, която дава възможност на кредитора да сезира съда по собственото си седалище или този по адреса на длъжника, създава голям проблем на СРС. Тук се гледат заповедни производства срещу длъжници от цяла България.
Корекцията мина през правителството, прие я и правната комисия в парламента. Надявам се преди края на мандата на това Народно събрание законопроектът да бъде гласуван.
- Огромният брой на заповедните производства се видя и в доклада на СРС за 2008 г. Продължава ли лавината да ви засипва?
- Продължава. За първите 4 месеца на тази година постъпилите граждански дела са над 26 000, повечето от тях са заповедни производства. Има всички изгледи в края на годината СРС да приключи с два пъти повече дела в сравнение с м.г. Това поставя съда в невъзможност да функционира нормално. Принудени сме да издаваме заповеди за изпълнение срещу длъжници от цялата страна. След като СРС ги издаде, той ги праща на съдилищата по места за връчване. Това е разход и на време, и на ресурс. А в крайна сметка, ако длъжникът оспори заповедта и срещу него се предяви иск, той се разглежда от съда по неговия адрес. И издаването на заповедта от СРС се явява лишено от смисъл. Съдът е длъжен да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение в 3-дневен срок. При този обем за три дни делото изобщо не може да бъде обработено, за да стигне до съдията. Самите кредитори нямат интерес от тази уредба.
- Кои са най-големите кредитори? Това е показателно за финансовото състояние на хората и някакво мерило за икономическата криза.
- Банките, големите лизингови компании. Кредиторите започнаха интензивно да събират вземанията си и това се отразява на натовареността на съдилищата. От това съдът не може да се оплаква, това му е работата. Но законодателят трябва да мисли за справедливо разпределение на делата между равните по степен съдилища.
- В същото време тук сте в, меко казано, лоши битови условия.
- Ненужно е да коментирам условията, в който функционира СРС, те за общоизвестни от много години. Грижа и отговорност на изпълнителната власт е да реши този проблем. Чудесно е, че се мисли за създаването на нов правителствен комплекс на "4-ти км" в София. Но нуждите на съдебната власт не трябва да бъдат пренебрегвани за сметка на други държавни органи, които със сигурност в момента нямат нашия сграден проблем. Няма министерство, което работи в условия, съпоставими с нашите.
- Ако помня правилно, в началото на мандата премиерът Сергей Станишев идва в СРС и обеща до 2009 г. проблемът да е решен. Мандатът му почти свърши, а вие сте си все тук.
- Нямам какво да кажа. Надявам се, че макар и в края на мандата, кабинетът ще намери ресурс да реши сградния проблем на СРС, защото това е проблем на държавата.
- Как ви се струва идеята "военното НДК" да стане нова съдебна палата?
- Изглежда перспективна и би било безотговорно да не бъде обсъдена.
- В доклада ви за 2008 г. ставаше дума и за проблем със саморъчните завещания. Беше констатирано, че има липсващи завещания.
- Оказа се, че последната инвентаризация за съхраняваните саморъчни завещания в бившата нотариална служба, сега служба по вписванията към СРС, е била направена през 1988 г. Няма предвиден ред за възстановяване на завещанията. Ще потърся отговорност от виновните длъжностни лица. Оправдание за това няма. За съжаление не съм сигурен, че проверка с 20-годишна давност може да установи виновните.
- Липсата на завещанията със сигурност отваря врата за злоупотреби.
- Как иначе, след като не може да бъде установена волята на завещателя.
- В Наказателната колегия на СРС тече проверка на Инспектората към ВСС.
- Тя приключи, но още не е готов официалният доклад на проверяващите и затова не могат да се правят анализи и обобщения.
- Инспекторите имат ли забележки?
- Разбира се. Главно във връзка със срочността на изготвяне на съдебните актове. Но колегите от инспектората знаят, че съдиите от СРС работят при условията на свръхнатовареност. Помолих инспекторите да дойдат през почивен ден или към 21 ч. По това време сградата свети, но не от чистота. Все пак при положение, че има съдии, които успяват да изготвят актовете си не само в срок, но и качествено, а други ги забавят повече от половин година, възникват въпроси. Но и не можем да искаме от съдията да е шампион по бързина, без да прави компромиси с качеството. Понякога известно забавяне е оправдано. Правосъдието трябва да е убедително. Не можем да постановяваме срочни, но неразбираеми актове.
- Чакахте становище на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), което да ви развърже ръцете да спазвате закона като публикувате в интернет актовете си, но без да заличавате имената на страните.
- КЗЛД приема, че при всички случаи при публикуването на актовете в интернет трябва да се заличават имената и адресите на физическите лица. Очаквах друго становище. Струва ми се, че акцентът трябваше да се постави върху публичния интерес, върху обществения контрол върху съда. Каква публичност и контрол има при анонимност на лицата? И НКП и ГПК гарантират публичност на процеса. Всеки може да влезе в съдебната зала, да наблюдава действията на съда и да чуе присъдата.
- Какво успяхте да свършихте за няколкото месеца начело на съда?
- Предприехме доста мерки за подобряването на организацията в работата, за уеднаквяването на натовареността на съдиите и за подобряване на квалификацията им. Беше възстановена библиотеката на съда, адвокатската стая. Беше въведен случайният принцип за разпределение на делата навсякъде, където досега не действаше - при дежурствата в наказателното отделение, при държавните съдебни изпълнители, в службата по вписванията. Прави се компютърна система за управление на делата, която ще ускори обработването и движението им и извършването на справки.
Заварих странна практика при призоваването. Редица ведомства в София отказваха да получават призовки по общия ред и искаха уведомления по пощата. И затова много граждански и наказателни дела бяха отлагани заради нередовното призоваване на страни.
- Как така?
- Например районните поделения на МВР съвсем доскоро отказваха призовки, защото нямали създадена организация за това, а приемали само известия по пощата. При това съдът не е в състояние да удостовери дали призоваваното лице е редовно уведомено. Издадох заповед уведомяванията за всички държавни учреждения, включително МВР, да става по общия ред. Това не мина без конфликти и скандали, но стигнахме до консенсус с ръководството на СДВР.
- Значи досега призовкарите напразно са ходили до там?
- Не, не са ходили, защото не са били допускани. В първите дни, след като издадох заповедта, призовкарите бяха гонени от Трето РПУ, дори нагрубявани, защото полицейските служители не са имали навика да получават призовки по този ред.
- Ако полицейският служител не иска да си вземе призовката, защо аз да го правя?!
- Добър въпрос. Не мисля, че институции, призвани да защитават закона и да осигурят неговото върховенство, могат да си позволят лукса да се поставят над него. Но аз заварих такава практика.
- Колко години се е работело така?
- Не мога да кажа, но не са малко.