Партиите от тройната коалиция съвсем заприличаха на есесовци, панически бягащи пред настъпващия Жуков - грабят всичко, каквото могат да докопат, ритат се по кокалчетата и гледат да прецакат другарчето си. В превод - приемат ударно закони, угодни на една или друга от партиите, назначават свои на важни постове с мандат, надвишаващ с години края на този кабинет, сключват дългосрочни сделки в ущърб на обществото, раздават милиони без конкурс... Всички са толкова изнервени, че



дори не успяват да запазят нужното приличие



Красноречиво доказателство за това е словесната престрелка от края на миналата седмица между премиера Сергей Станишев и министъра на държавната администрация Николай Василев по повод на законопроекта за национализиране на столичния боклук. За когото е пропуснал - това е поредният документ, писан за няколко часа, раздаден на министрите минути преди да бъде подложен на гласуване. Той съвсем очаквано предизвика гнева на министрите на НДСВ, които в последните месеци се чувстват унизени и пренебрегнати, тъй като никой за нищо не ги пита. Николай Василев язвително заяви, че това е 20-ият законопроект, който се вкарва в последния момент без съгласуване. "Питайте ме по време на изборната кампания кои са тези 20 решения, ще ви кажа всичко! Всичко интересно в този мандат го получаваме така!", размаха захарче пред журналистите той. Последва мълниеносният отговор на Сергей Станишев: "Препоръчвам на министър Василев да внимава с приказките, защото и аз мога да си отворя устата!". И министърът онемя.

Мдааа.



Това поведение е досущ като на крадци,



които са обрали банка и след това се карат за дяловете си. Нещо от сорта: "Дай ми още една пачка, иначе ще те издъня на куките". Излишно е да гадаем колко и какво знаят членовете на кабинета. Проблемът е, че обществото, пред което са отговорни министрите, не знае. И е тревожно, че прокуратурата също не реагира.

В случая няма кой знае какво значение чий ще е боклукът на столицата, стига да се събира навреме и да не позлатява вълците и техните агънца. В случая е важно, че начинът, по който се управлява тази държава, става все по-уродлив. България е парламентарна република, но Народното събрание е девалвирала институция. То е по-скоро сграда с историческа стойност, отколкото място, от където се контролира изпълнителната власт. Там седят 240 депутати, с които никой не се съобразява. По едно време решенията се вземаха от някакъв измислен съвет на коалицията, сега - неясно как и от кого. Защото от престрелката между Станишев и Василев разбираме, че правителството е една машина за гласуване и мнението на отделните министри няма никаква стойност.

Нещо повече - покрай скандалния бартер на данъчните с фирми, близки до ДПС, за сградата на ИПК "Родина" се разбра, че министрите имат право да протестират срещу порочно според тях решение само по веднъж! Спомняте ли си какво стана тогава - НДСВ блокира предложението на финансовия министър Пламен Орешарски държавата да влезе в съдружие с частника по непрозрачен начин, но инатът му трая седмица. След това предложението бе прието, защото царските министри нямали повече право на вето и ръцете им били вързани. Абсолютен нонсенс! Каква е гаранцията, че на поправителния предложената сделка ще е толкова добра, че да не може да бъде отхвърлена? Никаква! Справка - отново алъш-вериша с ИПК "Родина" или пък заменките на гори по морето срещу чукари в планината, одобрени преди няколко заседания на кабинета, отново от втори опит. Същата ще е съдбата и на отхвърления проектозакон за боклука на София, макар че има сериозни основания да се смята, че той е противоконституционен.

И още нещо - пак покрай легендарната сделка за ИПК "Родина" стана ясно, че решенията на правителството не се гласували, а се вземали с консенсус.



Как се разбира, че има консенсус?



Сложен въпрос - дори министрите не можаха да дадат отговор. Доскоро това не беше проблем, защото тройната коалиция бе добре смазана машина. БСП внася четири сделки, ДПС - 3, НДСВ - 2. Никой не бламира другите. Всичко си върви по мед и масло, докато има достатъчно за разпределяне и раздаване. Сега обаче не е така. Времето на тройната коалиция изтича, БСП и ДПС са ненаситни и вече посягат на десерта на НДСВ. Затова царистите изведнъж се сетиха, че тоя начин на работа не е много законен. И сезираха съда, че не е редно да се вземат решения, без да се гласува. Сега чакаме съдът да каже кой крив, кой - прав, кой - на Доган брат. Но всичко това ще се случи след изборите.

А дотогава явно ще трябва да разчитаме, че на Николай Василев няма да му издържат нервите и ще започне да говори на висок глас за мръсните тайни на този кабинет. Нека да раздразни Сергей Станишев и той също да отвори уста. Ние ще си вземем по един голям пакет пуканки, много бира и ще гледаме калните борби. Добре ще е и ако прокуратурата започне да си води бележки и от време на време да праща полицията да слага белезници, чието щракане ще звучи като божествена мелодия за обществото. Хайде отворете ги тия усти, бре!