Помните ли министър Славчо Богоев? На какво беше министър, кога и какво е направил? Вероятно не. Но ако се напънете, ще се сетите, че това беше вторият здравен министър в кабинета "Сакскобургготски", а най-яркият момент от безличното му управление беше финалът на мандата му, когато заради некадърност, лакомия или комбинация от двете стотици онкоболни останаха без лекарства. Точно преди 4 години Теодора Захариева оглави протестите на болните пред министерството, заведе дело срещу ведомството за отказано лечение и впоследствие го спечели. С това ще се помни министър Богоев.

А с какво ще остане в историята настоящият министър Евгений Желев? Че по часовник докара усещането за дежа вю. За 4 години нищо не се е променило - отново предстоят избори и под прозорците на МЗ отново има недоволни пациенти. Този път са майките на деца с диабет, които скоро ще трябва да сменят терапията си, тъй като инсулинът, който ползват, вече няма да се плаща от здравната каса. Това силно плаши майките, както и останалите 50 000 диабетици в България, на които това ще се наложи. За тях предстоят тежки месеци - обикаляне по лекари, влизане в болница за смяна на терапията, мъчително и понякога опасно нагаждане към нов инсулин и нови писалки за него.

За последните години никой не е подлагал толкова голяма група болни на такъв стрес. В следващите месеци тези хора ще бъдат буквално подлудени и това със сигурност ще се запомни. А според министър Желев



това е социална политика



Историята вече е позната. От 1 юни по закон влиза в сила нов позитивен лекарствен списък, по който НЗОК е длъжна да работи. В последния месец МЗ 3 пъти промени наредбата, с която допълнително указва как трябва точно да става това. И реши, че 100% поетите от касата лекарства трябва да се продават на една, най-ниската цена. Ако в една група инсулини има 3 търговски марки с цени 45, 50 и 55 лв., за да работят с касата, производителите им трябва да ги продават по линия на НЗОК единствено на 45 лв. Иначе касата няма право да ги плаща. Целта - да се постигнат възможно най-ниските цени. Министерството така се опи от предвкусвания дълбок социален ефект, че реши да въведе правилото и за частично поетите лекарства. След 10 дни се отказа, тъй като производителите заплашиха, че масово ще се оттеглят от пазара.

МЗ реши да упражни такъв ценови натиск върху производителите, тъй като преди това не си беше свършило работата. Позитивният списък включва над 400 нови препарата, които НЗОК ще трябва да плаща, но няма пари, защото въпреки изричното законово изискване листата е правена, без да е съобразена с бюджета на касата. Затова МЗ се опитва допълнително да намали цените.

Единственият резултат от упражненията към момента е, че не се знае докога касата ще има пари за лекарства, а производителят на инсулин с най-голям пазарен дял у нас - "Ново Нордиск", се отказа от договор с НЗОК, защото не иска или не може да намали толкова цените. Министър Желев обяви, че касата преиграва, а компанията се опитва да извива ръцете на държавата.

И така да е - всичко си има граници, а умното управление представлява поддържане на баланс между интересите на всички участници в дадена сфера от обществения живот. Каква държава е това, щом



с лека ръка оставя 50 000 души без лечение?



Истината обаче е, че в случая компанията няма особен избор. За нея не е никакъв проблем да намали цените за българската здравна каса. В цяла Европа обаче действа принципът на рефериране на цените. У нас те се сравняват с тези в 8 бедни членки на ЕС и за да се поема от публичните ни фондове даден препарат, той трябва да предложи най-ниската цена от тези 8 държави. Там обаче също сравняват цените с българските. Когато "Ново Нордиск" намали още стойността си за НЗОК, ще трябва да намали още и в Румъния, Литва и Унгария, които пък са референтни на други страни, и така за кратко време ще трябва да свали цените си за цяла Европа. Което фирмата очевидно не желае да направи и затова бяга от България. Дали от лакомия или защото лекарствата им наистина струват по-скъпо, е несравнимо по-маловажно от ефекта от решението им. Освен това е крайно нелепо българският здравен министър да прави социалната политика на цяла Европа, а 50 000 болни в най-бедната страна от ЕС да плащат цената.

Заради тази некадърност и безочие вчера пред здравното министерство усещането беше, че 4 години сякаш не са се случили. Че живеем в обречено безвремие, в което нищо не помръдва. Дори Теодора Захариева беше там да помага на диабетиците. Хората се събраха, защото шефовете на "Ново Нордиск" за Източна Европа дойдоха да преговарят с МЗ за евентуален компромис. Социално ангажираният министър Желев обаче предпочете да замине за Разград, където честваше 130-годишнината на местната болница, оставяйки друг да се оправя с проблема. Но в България е така -



изборите винаги са били по-важни от здравето



на 50 000 души.

И както може да се очаква след подобен дебелокож жест - преговорите не дадоха особен резултат. Да му мислят болните и семействата им. Мандатът свършва, а каква каша е забъркана ще усети най-силно следващият управляващ - протоколи за инсулин на "Ново Нордиск" все още се издават и повечето ще започнат да изтичат след месец-два.

Преди Евгений Желев имаше друг министър - устатият професор Радослав Гайдарски. Той не можа да свърши твърде много неща, но поне ограничи редица безумия и поуспокои системата. Медикаменти имаше, доходите на лекарите са стабилни, а здравната каса не само не фалира, а дори успява някак да удържи бюджета си, въпреки че няма болница, която да не я източва. Това обаче няма да го помни никой - и съответно няма да се е случило, защото ще бъде заглушено от гаврата с 50 000 болни. Тъжно е не защото нечии усилия са отишли на вятъра, а защото се лишаваме от памет. А който няма минало, не може да има бъдеще.