Гледах репортаж по телевизията за болно дете, изоставено в дом за сираци. Стана ясно, че за него лек има, но няма кой да му го даде. Малчуганът може да се излекува с операция, за която добри хора са готови да дарят пари. Но няма кой да разреши въпросната манипулация - майката и бащата, които не са се отказали от детето, от години ги няма, а директорката на дома няма право да взема такова решение. Изходът е един - депутатите час по-скоро да приемат новия Семеен кодекс, който ускорява процедурите по осиновяване, внушаваше репортажът.

До този момент гледах на кодекса като на документ, който е важен, но не е фатално, ако бъде приет и след няколко месеца. Не си давах сметка, че бавенето му може да се окаже фатално за едно дете. А едва ли е единственото. Най-малкото като него има още стотици, които са здрави, но не могат да бъдат осиновени именно заради декларацията за отказ.

Повече от година депутатите не сколасаха да приемат Семейния кодекс - в началото заради разногласия по основния въпрос за фактическото съжителство, а сега - поради липса на време.

Опитът да се уреди тази материя започнаха през март 2008 г. Правителството одобри кодекса, а през октомври м.г. след бурни скандали той бе приет на първо четене. Най-голям гняв събра текстът, узаконяващ съжителството без брак. Непримиримите врагове БСП и СДС-ДСБ заиграха в един отбор и се обявиха срещу узаконяването на фактическото положение.

Разбира се, имаше и някои неясноти, които отвориха вратата за спекулации. В първоначалния вариант нямаше забрана за хора, които вече имат сключен брак, да се регистрират във фактическо съжителство и с трети лица.

Не бе ясно и кой ще се смята за баща на детето, ако майката в рамките на 3 месеца няколко пъти се регистрира с различни партньори. Най-голямата спекулация бе извършена с кампанията, че кодексът давал право за еднополови бракове, въпреки че е ясно записано, че става дума за фактическо съжителство между мъж и жена.

Така дискусията се разводни. И вместо да оправят недостатъците, депутатите зарязаха кодекса. Преди няколко седмици дискусиите пак се възобновиха. Истински дебат обаче и този път липсваше и за по-лесно въпросното съжителство отпадна.

И така стигаме до осиновяванията. В момента процедурите са прекалено усложнени и това поставя бариери пред възможността повече деца да намерят свой дом. Точно затова новият Семеен кодекс позволява едно дете да бъде предложено за осиновяване, ако не бъде потърсено от родителите си в 6-месечен срок. Като видя накъде отиват нещата, социалният министър Емилия Масларова призова депутатите да проявят здрав разум и да приемат поне тези текстове, като за целта ги оформят в отделен закон. Няма време за писане на нов закон, но за Семейния кодекс все още има време. След като стана ясно, че парламентът няма да се престраши да узакони фактическото съжителство, поне да помисли за бъдещето на децата. Каква по-смислена реклама за хората, които отново искат да управляват, от това да покажат, че не само говорят, но и действат.