Милвина Дийн, последният оцелял пътник от "Титаник", почина в неделя на 97-годишна възраст. Г-жа Дийн завърши земния си път в английския пристанищен град Саутхамптън, откъдето през април 1912 г. смятаният за непотопяем океански лайнер тръгна на злополучното си пътуване през Атлантика.

В понеделник достопочтената и сравнително безаварийна досега авиокомпания "Еър Франс" загуби мистериозно самолет в екваториални води между Бразилия и Африка. На същия ден стожерът на американската индустрия с вековна история "Дженеръл мотърс" официално обяви мъчително очакван фалит.

Авиационната трагедия може да помогне за предотвратяването на бъдещи катастрофи, ако разберем какво точно се е случило над океана. За да стане това, обаче, първо трябва да бъде извадена "черната кутия" на "Еърбъс"-а. В търсенето ще бъдат изпробвани нови технологии, които са далечни наследници на методите, помогнали на Робърт Балард да намери потъналия "Титаник" през 1985 г.



Фалитът на "Дженерал мотърс" уж е за по-добро



Той стресна доста американци на моите години и нагоре, макар че остави младите сравнително безразлични (виж, ако фалира "Гугъл", всички ще са ядосани). Наистина, за последните двайсетина години автомобилният гигант беше поизгубил едновремешното си лустро, но компанията се сгромоляса неприлично шумно, със 173 милиарда долара дълг. Върхът на иронията, разбира се, е, че коронната марка "Хъмър" ще бъде продадена на китайски консорциум.

Шеговитият сайт Despair.com (Отчаяние), който прави добър бизнес като иронизира популярните "мотивиращи" материали (плакати, календари, чаши, познати на всеки стъпвал в американско учреждение), веднага пусна фланелка с надписа GM (Government Motors). В тези времена на масови национализации в най-капиталистическата държава на света подтекстът й не се нуждае от коментар (http://site.despair.com/governmentmotors/). Шегата настрана, детайлите за това какво точно са се разбрали администрацията на Обама, профсъюзите и мениджърите на "Дженерал мотърс" са, меко казано, мъгляви. Моята прогноза е, че ще чуем доста интригуващи подробности по този въпрос, както и за огромните суми, които бяха хвърлени през последните няколко месеца за запушване на различни дупки в икономиката.

Един от проблемите на американските автомобили от години насам беше все по-лошата им репутация. Като изключим "Кадилак" и някои от класическите спортни коли ("Форд Мустанг", "Шевролет Корвет"), продукцията на Северна Америка се смяташе за по-некачествена и по-малко престижна от тази на европейските и японските производители. И това при положение, че "Дженерал мотърс" първи



приложиха системно модерната маркетинговата стратегия,



свързваща определена марка автомобил с определено социално и имотно положение.

Не знам дали помните дъвките "Бип бип", в които имаше снимки на коли, предимно американски. Някъде в трети клас щяхме да се избием за тези безсмислени парченца гланцирана хартия. Американските автомобили тогава имаха аурата на престиж, която сега може да се сравни с тази на "Мазерати" и "Бентли".

Не е случайно, че никой собственик на кораб не е искал да използва името "Титаник" след 1912 г. Мой приятел, който си купи яхта, ме осведоми, че в мореходните среди дори преименуването на плавателен съд се смята за лош късмет. Неговата лодка се казва Wazoo, което в свободен превод означава - "мястото, през което се прави колоноскопия". Е, животът на яхта е приятен дори и под такова име, ако имате чувство за хумор (и пари). Но името качва цената и той се замисля дали да не кръсти лодката си с нещо по-продаваемо, като Happy times (Щастливи времена).

В. "Лос Анжелис таймс", който, за съжаление, също е заплашен от фалит, понеже вестниците все още не могат да намерят мястото си в новия свят на електронна информация, пусна интересен материал по темата "Дженерал мотърс". Заглавието му "Когато автомобилите бяха идолите на Америка" (When cars were American idols) се заиграва с привидно непотопяемия световен телевизионен франчайз на "Фокс" ("Идол"-ът на bTV у нас).

Авторът задава следния въпрос: Дали след като компания като "Дженерал мотърс", която преди години е представлявала 10% от американската промишлена продукция, може да стигне до толкова плачевно състояние, това важи и за САЩ като цяло? Логичният отговор, разбира се, е: Да,



никой не е застрахован от провал,



ако се отпусне и загуби способността да се адаптира. Успехът на една държава, както и на една компания, не е еднократно действие, а непрекъснато усилие. Затова рекламите на различни инвестиционни фондове предупреждават (по закон, с дребен шрифт): "Миналите резултати не гарантират бъдещи дивиденти".

Винаги съм намирал популярните аналогии между Римската империя и Съединените щати за повърхностни, но размислите на тази тема са полезни. Фарид Закария, продуктивният коментатор от сп. "Нюзуик", издаде наскоро книга, която ви препоръчвам - "Светът след Америка" (The Post-American World, http://www.fareedzakaria.com/). Любимият ми цитат от нея: "Това не е книга за упадъка на Америка, а по-скоро за възхода на всички останали".

"Дженеръл мотърс" не се срина без помощта на "Тойота", "Хонда", "Хюндай" и германските автоконцерни. Затова САЩ трябва да държат под око Китай, Индия, Бразилия и Русия, и да мислят няколко хода напред. Всеки се бори за място под слънцето, а то е ограничено, припомня Закария.

Тази седмица беше прекрасна илюстрация на правилото, че и най-добрите не могат да си позволят да лежат върху лаврите си. Ето, дори безгрешният на червените кортове Рафаел Надал получи шведска плесница в "Ролан Гарос". Затова властите в Китай не разчитат само на нарастващо благоденствие като ефективно средство за пресичане на политическата активност. Те превантивно ще отрежат достъпа на гражданите си до редица интернет сайтове във връзка с днешната годишнина от събитията на площад "Тянанмън" през 1989 г.

Но да се върнем към "Титаник". Когато журналисти задавали на Милвина Дийн дежурния въпрос как морската катастрофа е променила живота й, тя неизменно отговаряла: "Ами вместо да бъда американка си останах англичанка".

"Дженерал мотърс" сигурно биха искали да се освободят от американското си гражданство (но не и от парите, които получават заради него) и да се преродят като компания с германска репутация. В САЩ всичко произведено в земите между Рейн и Елба се смята за изключително качествено. Да питат самите германци, обаче, които по едно време строиха държава с проектен срок на годност 1000 години, но я потопиха само след 12 и сега я карат по-скромно.

Нали "Титаник" отплува от Саутхамптън, за да ни покаже, че айсберги винаги ще има.



Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu