Евроизборите дойдоха, но евродебат не се получи - забелязаха редовите избиратели, включително и президентът Георги Първанов. Тогава какво да искаме от 17-те избраници, които очакват да ги изпратим в Брюксел, и защо да гласуваме на 7 юни? Или с други думи, за какво да им дадем по 1 млн. евро, колкото ще вземе всеки от тях за 5-годишния си мандат?

За да се получи евродебат, най-напред трябваше да се разбере кой какво се стреми да прави в Европарламента (ЕП). След като не се очерта нищо определено, можем да тръгнем по обратния път и да видим кой какво е правил досега, за да си дадем сметка какво да очакваме. Вярно е, че краткият двегодишен мандат едва стигна на нашите пратеници в ЕП да се ориентират в многобройните коридори на сградите му в Брюксел и Страсбург, както и в работните му механизми. Някои се оказаха по-оправни, защото вече бяха минали през школата на Съвета на Европа, където България членува от 1992 г. Други приложиха тактиката "разузнаване с бой". Като теглим чертата, остава общото впечатление, че всички са се "разписали" по един или друг начин в ЕП, но от изявите им България не е станала по-европейска държава. Каквото беше положението преди 2007 г., почти същото е и сега. Или ако нещо се е променило, не се дължи на ЕП, а още по-малко на нашите евродепутати.

Всички съзнават, че работата им в ЕП има



голям недостатък - липсата на видимост



Тя се усети добре в предизборния период, когато избирателите - поне онези, които не са силно предубедени по партийна линия, се опитаха да си спомнят кой какво е свършил, за да определят за кого да гласуват. Повечето наши евродепутати полагаха усилия да привлекат вниманието на медиите, мнозина си направиха с европари информационни центрове - и то не по един и два, но резултатът бе повече от разочароващ. Едва ли има българин, който без усилие да си спомни имената на досегашните наши 18 представители в ЕП. Причината е разбираема - никой не е разчитал на тях да решат какъвто и да е значителен проблем на обществото чрез инструментите на европейския парламентаризъм.

Доколкото българските евродепутати се стараеха напоследък да направят някаква публична равносметка на работата си, почти всички изтъкваха на първо място колективните си действия през януари 2007 г. в защита на пленените от Либия български медици. Според тях това е



венецът на народополезната им дейност



в столицата на Европа. Но, както се знае, медиците бяха освободени половин година по-късно не толкова по волята на ЕП (въпреки неговата широка подкрепа), а благодарение на натиска на Еврокомисията и на няколко европейски държави - Германия, Великобритания, Италия и особено на Франция. Полезна беше намесата и на САЩ.

Друга широко разгласявана заслуга е защитата през октомври 2007 г. на буквата "в" в думата "евро" (а не "еуро"). Тази скромна, но заредена със символно значение победа бе извоювана в Европейския съвет в Лисабон - т.е. в пазарлъка между държавите, а не в дебата между евродепутатите.

Имаше някакви общобългарски действия в ЕП и срещу облагането с акциз на домашната ракия. Предназначената само за пушилка битка, разбира се, бе обречена, защото ЕП не решава данъчни въпроси, а и България вече се бе съгласила чрез своя присъединителен договор с ЕС да въведе такъв акциз. Също толкова безплодни бяха напъните да се демонстрира защита на спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй", след като каузата бе предадена още преди влизането на държавата в ЕС.

Дотук се изчерпват широко огласените пред обществото действия на българските евродепутати като цялостна група в защита на националните интереси. Организирането на тържества в Брюксел и Страсбург по повод 3 март, коктейлите с български вина, изложбите на фотоси с родни забележителности и концертите имаха значение за популяризиране на името на България сред чужденците, но не и за решаване на каквито и да е проблеми на българските граждани. Затова те не могат да фигурират в колективната равносметка пред избирателя.

Впрочем в статистиката



кой как е гласувал в ЕП



българските евродепутати показват твърде умерена "лоялност" към своята страна. Както разкри в средата на май специализираният интернет сайт за наблюдение на гласуването http://www.votewatch.eu, "най-патриотично" е натискала бутоните евродепутатката от ДПС Филиз Хюсменова, която се класира на 158-о място сред 785 членове на ЕП. След нея са тримата й съпартийци. После се оформя група от пратеници на ГЕРБ (в диапазона между 261-во и 303-то място), които бяха обвинявани често от премиера Сергей Станишев, че са работили срещу държавата си. Затова пък евродепутатите от БСП се класират в сектора от 305-о до 329-о място. Парадоксално е, че последни от българите по национално чувство при гласуването се нареждат тримата националисти от "Атака", като чак на 735-о място е техният водач в ЕП Димитър Стоянов.

Българските евродепутати демонстрираха



повече лоялност към политическите групи



И по този показател първенец е Филиз Хюсменова, която се класира 18-а сред целия състав на ЕП. В над 98% от случаите тя се е придържала към колективната позиция на групата на либералите, в която членуват ДПС и НДСВ. Най-назад от българите по партийна преданост (170-о място) е Атанас Папаризов от БСП, но и той е регистрирал над 96% изпълнителност.

Представителите на "Атака" са извън тази класация, защото не членуват в никоя партийна група след неуспешния опит в началото на 2007 г. за обединение на крайните националисти в ЕП около Жан-Мари льо Пен. Те се отличават предимно с индивидуални инициативи, каквито не липсват и на другите евродепутати. Разликата е, че "атакистите" са по-шумни и скандалите им се помнят. Най-ярка диря остави Димитър Стоянов, който още като евронаблюдател през 2006 г. отправи етническа обида към унгарската евродепутатка от ромски произход Ливия Ярока и предизвика масово възмущение.

Иначе от полезните за България индивидуални акции си струва да се отбележи включването през 2008 г. на въпроса за земите на тракийските бежанци като условие в преговорите с Турция, както и напомнянето на Македония да не краде историята на България, ако иска да влезе в ЕС. И в двата случая най-активни бяха евродепутатите от БСП Евгени Кирилов и от ГЕРБ Николай Младенов (вторият вече не е кандидат за евродепутат). Петя Ставрева от БЗНС-НС, която сега е на трето място в листата на "Синята коалиция", бе най-компетентна по земеделските въпроси, а Папаризов, който също вече не е кандидат за ЕП, се изяви по газовите въпроси (за природния газ и за парниковите газове).



Големите проблеми на България в ЕС



обаче останаха в обсега на Еврокомисията, а не на ЕП и затова евродепутатите нямаха съществена дума нито по въпроса за еврофондовете, нито за борбата с корупцията и организираната престъпност в държавата. Представителите на левицата се изявиха по-скоро като адвокати на правителството и му пригласяха в неговите критики към Брюксел, че прилага двойни стандарти, когато ни наказва за неизпълнени ангажименти. Съпротивителният фронт се оглавяваше от Кристиан Вигенин (БСП). Пратениците на ГЕРБ пък одобряваха твърдите мерки срещу тройната коалиция, което бе логично в качеството им на извънпарламентарна опозиция. И едните, и другите настояваха, че мислят само за интересите на държавата.

Истината е, че ЕП упражняваше по-ефикасен натиск над България да се промени съгласно европейските стандарти, когато й пишеше предприсъединителни мониторингови доклади. Сега той няма участие в следприсъединителния механизъм за сътрудничество и проверка, който бе поверен на Еврокомисията. Едва в края на мандата си ЕП се опита през април да поеме някаква инициатива, като задължи Брюксел да му представи доклад за всички фондове, похарчени за България до 15 юли 2009 г. За целта той приложи правомощията си на орган, който освобождава ЕК от финансова отговорност. По този начин може да се окаже, че и тази година редовният доклад за България по правосъдие и вътрешен ред ще бъде придружен от финансов доклад. Миналата година резултатът бе замразяване на 825 млн. евро.

Въпреки брюкселската мъгла, която пречи на обществото да разбере



какво точно става в европейските институции,



българите се доверяват значително повече на ЕП (58%), отколкото на своето Народно събрание (8%), както показва статистиката на Евробарометър. Причината е, че българите вече вярват главно на чуждите политици (които доминират в ЕП), а не на своите, които са ги лъгали многократно. Може да се предположи, че ако познати у нас чужденци (като например докладчикът за България в ЕП Джефри ван Орден) се явят на евроизборите в българска листа, биха победили мнозина от родните кандидати. Впрочем Ван Орден се изяви напоследък като агитатор за "Ред, законност и справедливост", чийто лидер Яне Янев се афишира за почитател на британските консерватори. Евроизборите позволяват такова прескачане на границите и някой ден може да се случи и в България, както става в други страни. Няма да е изненада, ако точно такива кандидати активизират нашите избиратели, които стават все по-апатични поради липсата на реален избор в националната политическа палитра.