Всеки подозира лекарите в неформални отношения с фармацевтичния бизнес, а пациентите масово нямат доверие с лекарствата, защото смятат, че са част от търговски заговор. Незабравима е и репликата на бившия вече директор на Изпълнителната агенция по лекарствата Емил Христов по повод приемането на новия закон за лекарствата: "Някои легендарни неща от близкото минало, като пътуване на 200-300 души със самолет до Будапеща, разхождане по Дунав за 7 дни, за да разберем колко ни е хубав лекарственият продукт, вече ще бъдат дефинитивно забранени. Организирането на посещения на хижи, вили, хотели и паланки с тържествени плюскания, наречени коктейл, също вече ще подлежат на контрол".

Законът е в сила от 2 години, но полулегалните и неетични практики още са си факт. Как обаче дадена фирма успява да убеди даден лекар да изписва точно нейното лекарство? Екскурзиите и парите на ръка са малка част от търговията, която тече извън полезрението на пациента. Има си и по-префинени начини.



На атака от фирмите най-често са подложени джипитата.



От бранша твърдят, че всички фирми, които работят със здравната каса опитват да менажират прескрипцията, т.е. да подкупват лекарите.

Единият начин да бъде накаран даден лекар да предпочете определено лекарство минава през т.нар. неинтервенционални клинични проучвания на медикаменти, плащани от здравната каса. Това са напълно легални проучвания на вече пуснати и разрешени за продажба лекарства и целта им е да се събират допълнителни данни за продукта - странични ефекти, допълнителни терапевтични възможности и т.н.

За проучването на лекарите се раздават карти за данните на пациентите - имена, кръвно налягане, пулс и т.н. и как те се повлияват от конкретното лекарство. Раздават им се и безплатни мостри от проучваното лекарство, те подаряват един-два пъти на пациента препарата, след което той вече е "закачен" за него и медикът започва да го изписва от списъка с безплатни и частично поети от здравната каса медикаменти. А фирмата печели, тъй като нейният медикамент се изписва все повече и повече.

Ползата на лекарите е, че срещу брой отчетени карти на пациенти, те получават бонуси и облаги, равняващи се обикновено на 10% от стойността на продукта. Ето един от вариантите за "разплащане". Компания опитва да пробие с нов и скъп препарат за хипертония. Той е в списъка на НЗОК, но не се предписва масово. На над 1000 лични лекари са раздадени карти, в които се попълват данни за пациента. Срещу отчетени нови пациенти лекарите получават бонуси по програма за ваучери за работници през фирма, която работи по закона за безопасни условия на труд. Според закона работодателите трябва да осигуряват ваучери за здравословна храна на работниците си и има фирми, от които те се купуват, те са посредници между работодателя и магазина. Конкретната фирма има различни програми - не само за хранене, но и за бяла и черна техника, за екскурзии, за купуване на самолетни билети. От нея фармацевтичната компания купува ваучери и ги предоставя на лекарите. Джипитата, които съберат от 50 до 100 карти, т.е. зарибят толкова пациенти с лекарството, получават ваучери за 500 лв. За от 100 до 500 карти се полагат ваучери за 1000 лв. и т.н. Освен това се разиграва томбола между лекарите участници и първите 20 получават екскурзия до Египет. Да, така медиците не получават пари кеш, но им се покриват известни разходи - за техника, за храна, за пътувания.

Има и друг вариант, извън неконвенционалните проучвания - с готови, напечатани рецепти. Фирмата раздава талони, на които е кратката характеристика на продукта и се води информация за лекаря. На талона обаче има и отрязък, разделен на две. Отгоре се слага печатът на лекаря, а отдолу - на фармацевта, отпуснал препарата. Лекарят дава на пациента официалната рецепта за касата заедно с подпечатания талон от фирмата и го праща в определена аптека. Там фармацевтът бие своя печат и събира талоните. Веднъж месечно представителят на фирмата отива в аптеката и събира талоните.



Възнаграждението за фармацевта е следната -



когато купува на лекарства от тази фирма, тя му дава малко повече от платеното количество. Лекарят си получава парите кеш или през програма за ваучери.

Тези практики, естествено, са неетични, защото пациентът не е информиран и му се събират лични данни, които отиват във фирмите. Освен това така не се плащат данъци - ваучерите за лекарите се отчитат като разходи за персонала на фармацевтичната фирма и не се облагат с данъци. Лекарят също получава необлагаеми доходи.

Най-често подобни "програми" се организират за хипертония и диабет, защото са най-масовите болести. Те се правят основно за генерични препарати, т.е. лекарства с едно и също активно вещество, но от различни търговски марки. Те би трябвало да имат еднакви терапевтични възможности, а щом са регистрирани у нас би трябвало да са безопасни и качествени. Когато решава коя марка да изпише, в идеалния случай лекарят се осланя на собствения си клиничен опит. Лекарствата са еднакви, но различните хора реагират различно, освен това при различните лекарства са различни помощните вещества, които могат да влияят по отношение на нежеланите ефекти.

Манипулирането на избора на лекаря е в противоречие и с етичния кодекс, който са приели научноизследователските фармацевтични производители у нас. "Да не осъществяват или поощряват дейности, насочени към стимулиране на медицинските специалисти към предписване на определени лекарствени продукти срещу предоставянето на материални придобивки (предмети,парични суми и услуги). Неинтервенционални проучвания не трябва да бъдат прикрита промоция и реклама", пише в него. От тяхната асоциация твърдят, че спазват стриктно кодекса си и не правят неинтервенционални проучвания с подобни маркетингови цели. Етичната комисия към асоциацията пък не е била сезирана за подобни практики. Останалите компании у нас пък дори нямат етичен кодекс.

За контрола в тази сфера по закон отговаря агенцията по лекарствата. "ИАЛ не е осъществявала проверки, касаещи маркетинг кампании на фармацевтичните компании сред личните лекари. Макар че това е основно проблем на Етичния кодекс на фармацевтичните компании, контролиран от техните асоциации, ИАЛ е готова да реагира на всеки сигнал за опити за неправомерни действия от страна на компаниите", прехвърлиха пък топката от агенцията по лекарствата.

В болничната помощ е малко по-различно. Като цяло технологията е същата, но от "програмите" се възползват направо



директорите и шефовете на отделения,



защото те организират конкурсите за доставки на медикаменти или решават какво да се предписва. И понеже оборотите са по-големи, бонусите също са по-интересни. Говори се, че шефове на отделения и директори получават лека кола при постигане на определен обем предписани антибиотици или онкологични препарати. Друг вариант е да им се дават за ползване оборотни коли на фирмите. Тази таргет група ходи и по конгреси в чужбина на разноски на фирмите.

Това важи и за чиновници в министерството на здравеопазването, дори министри и зам.-министри, където, естествено, отплатата е по-голяма и няма нищо общо с ваучери и екскурзии. Практикува се и при национални консултанти или светила в определена специалност, членове на комисията, която прави позитивния списък, който определя какво и на каква цена да плащат държавата и здравната каса. Например срещу 10 000 лв. светилото гласува против в списъка да влезе генеричен препарат, който би свалил цената и на вече присъстващия оригинал. Компаниите, естествено, отричат да има подобни практики.

Обикновено и тук рушветът зависи от очаквания финансов резултат на лекарството. Ако става дума за влизане или недопускане в позитивния списък, цената е висока. Ако просто трябва да се прави реклама на даден препарат, светилото отива на конгрес в чужбина на разноските на производителя. След това обявява, че препаратът е най-добрият.

Доста неприятна страна на този тип маркетинг е финансирането на пациентски организации чрез дарения. Които пък често имат навик да обявяват, че държавата ги лишава от едно или друго модерно и ефикасно лекарство. Особеността е, че по този начин работят основно компании, които произвеждат оригинални препарати - новосъздадени лекарства без аналог, които имат нужда от лоби, за да започне държавата да ги плаща. Това не значи, че лекарството не е добро, просто практиката е неетична. От компаниите отвръщат, че спазват етичното си правило фармацевтична компания да не бъде единствен спонсор на пациентска организация, за да се гарантира независимостта й и припомнят, че държавата също финансира пациентски структури.

Най-апетитните в това отношение специалности са онкология, ендокринология, психиатрия, невроголия, кардиология и хепатология, защото там са най-скъпите лекарства.



Решението



Пациентът почти няма как да се предпази от тези практики. Реално той и не страда особено, защото си получава лекарствата. На данъкоплатците обаче биха се спестили доста пари, ако този маркетинг секне, тъй като всеки рушвет се слага в цената на препарата.

Държавата може да направи няколко неща. Да създаде национална информационна система, с която да се следи доколко лекарствата се изписват рационално - например да не се дават за щяло и нещяло антибиотици от четвърто поколение. Другият вариант беше предложен от генеричните производители - лекарите да бъдат стимулирани да изписват по-евтините лекарства от една и съща терапевтична група. Например на медика да се дава финансов лимит за предписани препарати и при спазването му той да получава бонуси или обратното - санкция при надвишаване.

Трети вариант е лекарите да нямат право да изписват търговски марки, а само генеричното, непатентно име на лекарството, както е например в Дания. Така пациентът сам ще избира в аптеката дали иска най-скъпото, или най-евтиното.

За да стане поне едно от тези неща, е нужна реална държавна лекарствена политика. От която обаче никой освен обикновения пациент няма интерес.