Германия се вторачи отново в комунистическото си минало, след като призракът на ЩАЗИ - политическата полиция на ГДР, внезапно се показа покрай ново разкритие. Историци установиха, че убийството на студента Бено Онезорг в Западен Берлин през 1967 г. е било извършено от полицай, вербуван за агент на ЩАЗИ. Разкритието шокира запознатите със събитията през този период, защото смъртта на младежа радикализира студентското движение във ФРГ и предизвика раждането на левите терористични групи Фракция "Червена армия" (РАФ) и "Движението 2 юни" - датата, когато бе убит Онезорга.

В началото на юни 1967 г. в Западен Берлин с големи почести е посрещнат иранският шах Мохамад Реза Пахлави. Левите студенти обаче излизат на демонстрации срещу "източния деспот" и при сблъсъците с полицията са атакувани и от ирански телохранители с палки. Прозвучава изстрел, при което



пада ранен в главата Бено Онезорг



Той веднага е откаран в болница, но умира от тежката рана. По трагична ирония на съдбата това била първата и всъщност последната демонстрация, на която на път за вкъщи попаднал студентът, който въобще не е смятал да участва в нея.

По-късно от показания на свидетели става ясно, че 26-годишният младеж е застрелян от упор в главата от западноберлинския полицай Карл-Хайнц Курас. Той обясни, че е действал при "самоотбрана" и че не съжалява за постъпката си. Съдът го оправда поради "липса на доказателства" и консервативната преса дори го превърна в герой. Но в левите среди дълги години той бе смятан за символ на полицейския произвол, неоправданото насилие и потискане на движението на различни младежки групи за демократизиране на Западна Германия.

Сега става ясно, че



"героят" Курас е бил агент на ЩАЗИ



която, според книга на починалия вече неин шеф Маркус Волф, е била вербувала около 6000 души за своите операции в Западна Германия до 1989 г. Това изненада дори историците. "От неговото досие става ясно, че службите на ГДР дори му дали пари да си купи спортна пушка, защото той бил побъркан на тема стрелба. Направо щях да падна от стола", заяви Хелмут Мюлер-Енбергс, сътрудник на Федералната служба по опазване и изучаване на архивите на ЩАЗИ. Той допълни, че такова нещо не е виждал за 17-те години, през които работи в архива. Бившият полицай до ден днешен има разрешително за стрелба. Той работил в отдела на полицията на Западен Берлин, който трябвало да разкрива тайните агенти от Източна Германия. Оттам явно е предавал ценна информация на ЩАЗИ. Днес Курас е бодър пенсионер, който обича да си пийва бира. Той е на 81 години и живее много добре, защото има пенсия от 5000 евро като бивш държавен чиновник. Някои политици сега настояват тя да му бъде отнета, но това не може да стане заради законите в Германия. Бившият агент не обича журналистите, но даде няколко кратки интервюта и отново заяви, че не съжалява за нищо. Той дори изглежда доволен, че славата отново го е споходила.



Много хора са бесни от разкритията



защото убийството на невинния студент роди левите терористи от РАФ, които 30 години подлагаха ФРГ на кървав тормоз. Както се вижда - с подкрепата на ЩАЗИ. Тя например е обучила на полигон край Франкфурт на Одер терористите Хенинг Беер и Кристиян Клар как да стрелят с гранатомет. "Червеноармейците" са били снабдявани с перфектни фалшиви документи, с които без проблем са минавали през летището "Шьонефелд" в Източен Берлин. По-късно, след обединението на двете Германии, стана ясно, че поне десет членове на РАФ са ползвали ГДР като убежище. Повечето бяха хванати след 1989 г. и осъдени, но се знае, че неколцина още се крият, подпомагани от бивши агенти на ЩАЗИ. По принцип отдавна е известно, че службата много активно е подкрепяла (включително и финансово) леви, маоистки и пацифистки групи в Западна Германия. Тя внедрила свои агенти сред тях с цел да дестабилизират класовия враг на Запад.

Възниква въпросът дали убийството на Онезорга не е било



целенасочена провокация от страна на ЩАЗИ



Би могло да се твърди, че студентското движение от 60-те години волно или неволно е било марионетка в ръцете на ГДР. Но такава задача в досието на Курас досега не е открита, дори нещо повече - там е записано, че ЩАЗИ не одобрява убийството. Участниците в движението на студентите във ФРГ също отхвърлят с гняв подобни спекулации. Една от създателките на германската партия "Зелените" - Антие Фолмер, подчертава, че "студентското движение не е било продажна група и се е състояло от различни активисти". Много от бунтарите на 60-те години станаха по-късно известни политици, писатели, журналисти и учени. Въпреки залитанията на радикалните групи младежкият бунт трайно промени обществото в Германия, като го направи по-отворено и толерантно. Задушаващата власт на чиновниците беше разхлабена.

След разкритията германските либерали в Бундестага призоваха да бъдат проверени отново всички депутати, за да се види дали сред тях има хора с досиета в ЩАЗИ. Други политици пък поискаха проверка на всички полицаи, но от германското МВР категорично отказаха. Проверката на депутатите едва ли ще стане поради летните отпуски на народните избраници и наближаващите парламентарни избори през септември. През 90-те години бяха правени няколко такива проверки, но давностните срокове изтекоха. Консерватори и социалдемократи, чиято "голяма коалиция" управлява в момента, обещаха, че ще предизвикат



нова проверка за агентурно минало



на различни слоеве държавни служители. Това обаче веднага бе осъдено от анализатори като предизборен ход и едва ли ще доведе до реални резултати.

Някои историци редовно критикуват федералната служба за архивите на бившата тайна полиция на ГДР, че не е много ефективна. "Много странно, ние сме похарчили над 1.5 млрд. евро за това ведомство, но досега не знаем със сигурност кой е работил за ЩАЗИ. Значи харчим пари за нищо", отбелязва Хубертус Кнабе. Ръководителката на ведомството се защити, че то не е разследващ орган, а действа след подаване на заявление за проверка. Такива запитвания липсват от депутати, учени или историци, за да се провери дали сега някой от народните представители в Бундестага е работил за ЩАЗИ. "Никой не се е интересувал от тези документи, включително и авторите на много книги и статии за убийството на Бено Онезорг или за студентското движение като цяло", негодува Мариане Биртлер. Преди две години "голямата коалиция" дори реши да не се занимава с подобни въпроси, припомни тя.

Архивите все още пазят много тайни, признава Биртлер. "С подобни документи винаги е така. Понякога там се намират истински съкровища или невероятно интересни неща, когато от това се интересува някой учен или историк", допълва тя. Времето си тече, но в Германия за убийство няма срок на давност. А за шпионаж човек може дори да бъде осъден от 2 до 10 години. Остава само да се види дали след изборите през септември драмата, свързана с ЩАЗИ, ще бъде окончателно решена, или отново ще потъне в летаргия до поредното скандално разкритие.