Според простото правило за две последователни тримесечия спад на брутния вътрешен продукт България вече е официално в рецесия. Началото на рецесията е октомври 2008 г., тъй като тогава се пречупи тенденцията при много от икономическите и финансовите показатели. Спомняме си, че по онова време започна намаляването на темповете на кредитиране, по-малкият приток на чужди капитали, спадовете в индустрията и износа, а малко по-късно се пречупи и дългогодишната тенденция на намаляване на безработицата. Тези негативни развития в голяма степен продължават и до днес.

Според Националния статистически институт спадът на икономиката на тримесечна база е бил 1.6% през четвъртото тримесечие на 2008 г. и е достигнал 5% през първото тримесечие на 2009 г. Данните са предварителни, така че не е невъзможно да има последващи ревизии, които да покажат и по-ниски резултати, но тенденцията на влошаване е видима. Същата тенденция се забелязва и при други данни - например през април 2009 г. безработицата е по-висока, отколкото през април на предходната година и това се случва за пръв път от доста години. При тези темпове съвсем скоро безработицата ще се върне на нивото отпреди 2 години и ще продължи нагоре.

Всичко това ни показва, че българската икономика е сериозно засегната от кризата. Това е изключително важно да се разбере -



точно реалната икономика е засегната



Двата основни двигателя на стопанството през последните години - износът и притокът на чужди капитали (вкл. кредити), вече не растат, а отбелязват значителен спад.

На този фон президентът Първанов обяви, че "ударите на кризата в България са най-омекотени в сравнение с други страни от Югоизточна Европа", но "оценявайки позитивно предприетите мерки досега, смятам, че на нас ни трябва втори антикризисен план". Президентът дава за пример други страни, които по няколко пъти са одобрявали нови и нови антикризисни мерки, и предлага и ние да направим същото. Първанов твърди, че вече е сформирал екип, който ще предложи мерки след изборите.

Няма да коментирам дали това е някакво желание на президента да има по-силна възможност да влияе върху управлението след изборите. Ще коментирам обаче други три неща. Първо, президентът дава за пример други страни, които са одобрили по няколко антикризисни пакета - макар че не става ясно дали тези пакети са проработили. Второ, президентът явно не осъзнава, че именно сляпото копиране на примери, които нямат нищо общо със специфичната ситуация на страната и региона, беше основната грешка на антикризисния план. Трето, и най-важно - нямаме нужда просто от втори план, а, както и преди половин година,



имаме нужда от различен антикризисен план



Нека отново да отбележа, че износът и притокът на чужди капитали дърпаха българската икономика напред. И че точно те трябва да бъдат цел на антикризисната политика. Българската икономика има нужда от увеличаване на конкурентността, за да увеличи износа, и от повишаване на доверието и инвестиционната привлекателност, за да увеличи притока на капитали.

Нека да припомня, че през есента на 2008 г. правителството реши да похарчи огромна част от бюджетния излишък, въпреки предупрежденията на икономисти, че това ще има негативни последици и не е благоразумно. След това самият антикризисен план отново наблегна на голямото харчене като антикризисна мярка. Голямото харчене от бюджета обаче не е възможно при положение, че приходите в него намаляват значително. Т.е. основната антикризисна мярка на правителството беше ударена от... кризата. Каква ирония.

Копирайки идеи от страни с висок кредитен рейтинг, правителството сгреши. Бедна източноевропейска страна, която само преди десетилетие е минала през хиперинфлация, а преди 20 години е обявила фалит, не може да следва политиката на страни, които никога не са спирали да плащат дълговете си. Американците могат да харчат на кредит по време на криза (поне засега), защото пазарите им вярват. Латвийците, румънците, унгарците и останалите източноевропейци като цяло не могат.

Неслучайно страните от региона с най-голям бюджетен дефицит (т.е. страните, които най-много харчат) пострадаха най-много от кризата и сега дори на МВФ му е трудно да им помогне. Точно обратното на тезата, че харченето ще ни спаси от кризата.



Какво би трябвало да се включи в един обновен антикризисен план?



Преди всичко мерки за стабилност и увеличаване на доверието. Трябва да има строг контрол върху бюджетните разходи, а не символично рязане на министерски заплати. Запазването на валутния борд е задължение, за да не се увеличават държавните и държавно гарантираните дългове и да не се харчи от фискалния резерв.

Мерки за увеличаване на конкурентността - цената на тока да намалее, поне колкото е намаляла в другите европейски страни, същото се отнася и за други суровини. Да се намалят осигуровките с поне 10 процентни пункта, което да увеличи конкурентността и да стимулира заетостта. Тези мерки включват и бързи реформи, които до края на годината да премахнат най-големите пречки пред бизнес средата и инвестиционната среда: бавните и тежки процедури, бюрократичният произвол, високите такси, корупцията и т.н.