Правителството на България не е покрило дори минималните стандарти за елиминиране на трафика на хора, властите не прилагат достатъчно енергично наказателните мерки срещу правителствени служители, които са съучастници на трафиканти на хора, намаляват и присъдите срещу организатори и участници в незаконния бизнес.

Това са само част от констатациите от годишния доклад на американския Държавен департамент за трафика на хора. Документът, който се публикува всяка година, е барометър за американското отношение към 175 държави по света и тяхната роля в един от най-мръсните бизнеси в света. Според тазгодишния вариант на доклада страната ни е изходен пункт, транзитен маршрут и в по-малка степен краен пункт за хора, станали обект на незаконен трафик. Установено е и че около 15% от идентифицираните жертви на трафика на хора в България са деца.

Държавният департамент специално изтъква и в препоръките, че властите у нас трябва "да разследват, преследват, осъждат и наказват правителствени служители, които са съучастници в трафик на хора". Нещо, което на дипломатически език може да означава единствено, че има основателни съмнения за подпомагане на трафикантите от хора на високи и възлови властови позиции.

И обяснява как



само родният "бизнес" с хора си докарва 1 млрд. евро годишно печалба



С такива суми не може да се похвали дори законен бизнес. Но занимаващите се с трафик на хора - могат. Във всичките му измерения - от сексуалната експлоатация през търговия на хора за работа, износа на деца за просия и джебчийство, продажбата на бебета, чак до нелегалното прекарване на хора през граници.

Точно заради малките като размер вложения, бързата и много добра печалба, както и поради почти пълната безнаказаност, този бизнес не само процъфтява, но е и превзел организираната престъпност. Независимо от частични успехи, приемане на някои сравнително успешни законодателни решения,



проблемът стои ребром за България,



като я прави не само транзитна страна, но и един от основните центрове, захранващи ЕС, а отскоро и ЮАР и САЩ с момичета, принуждавани да проституират. Неслучайно и самият Евросъюз, и Щатите непрекъснато предупреждават, че трафикът на хора може да окаже много негативно влияние за цялата ни държава. Публична тайна е, че и този проблем е сред факторите, заради които не падат визите за САЩ. Затова точно официален Вашингтон направи в България няколко срещи по въпроса и постоянно отпуска помощ за решаването на проблема.

Наскоро зам.-посланикът на САЩ у нас Александър Караянис разкритикува страната ни, че не е направила достатъчно в борбата срещу легализирането на капиталите от този вид престъпност. Дипломатът смята, че властите изостават в работата си спрямо бандитите. Все пак преди това той отбеляза, че се наблюдава и известен напредък. От криминализирането на престъплението през 2002 г. у нас вече са произнесени 20 присъди срещу трафиканти на хора, а комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е извършила 2 успешни конфискации и е издействала 9 запора на имущество на трафиканти на хора за милиони левове.

"Много сме разочаровани, че повечето от българите не вярват в публичните институции. Над 80 на сто от тях нямат доверие в съдебната система и смятат, че тя е зависима от политически и бизнес формации. Така се изкривява разбирането на хората за честен съдебен процес", посочи дипломатът. И посочи какво конкретно има да върши още властта у нас - да забрани кешови разплащания над 3000 лв., да осигури сътрудничество между ангажираните институции и банките и да подобри законодателството. По думите му е нас има доста казина и небанкови институции. Така той очерта и основните проблеми в България -



лоша координация, безпроблемно изпиране на парите



от трафик.

Наскоро доклад на Еврокомисията посочи България и Молдова за най-уязвими. В документа се твърди и че българските власти не се борят адекватно срещу легализацията на средствата от тези престъпления. Пак там се прави и категоричния извод, че печалбите от трафик на хора надвишават категорично вече тези от наркотрафик. Затова и Евросъюза прие предложения за по-строги закони срещу извършителите, дори в случаи, когато престъпленията не са извършени в родната им страна. Властите ще могат да употребяват техники и методи като тези, използвани в борбата с организираната престъпност, например подслушване на телефони. Съгласно предложенията страните - членки на ЕС, ще вземат мерки включително и към клиентите на жени, принудени да проституират.

Те също ще трябва да носят наказателна отговорност. Все неща, от които чисто законодателно и практически сме много далеч. Като се има предвид, че проституцията в България не е легализирана, но санкциите спрямо нея са нулеви. Нещо повече. Цялата тази история дава възможност за повсеместна корупция на всички нива.

Изобщо



размерите на трафика на хора в България



са сериозни. Според изследване на неправителствената организация "РискМонитор" само от сексуална експлоатация българската организирана престъпност печели от този "бизнес" годишно между 900 млн. евро и 1.3 млрд. евро. Шокиращо е, че има между 10 и 12 хиляди проституиращи български момичета зад граница, които средно обслужват по 6 клиенти при средна цена 70 евро. Страшно е, че българките и техните сводници са в челните места в страните от ЕС, а в Белгия дори са първи в този бранш. Наскоро след визита във Франция генералният секретар на МВР бе запитан дали там има много български проститутки и отговори простичко: "Ох, много".

Като цяло българската организирана престъпност се класира трета след Украйна и Русия. Последните обаче не са членки на ЕС, а и са много по-големи държави. В Германия през 2008 г. например са регистрирани над 500 случая с повече от 800 жертви на трафик, като българите са на второ място след германците, уличени в организирането на такава дейност в страната.

По-страшно е, че между 500 и 900 млн. евро от печалбите от трафика на хора се изпират точно в България. Излиза, че почти всички схеми на пране на пари от трафика са известни, но се броят на пръсти делата, по които има осъдени. Още по-малко е конфискуваното имущество.

А схемите за легализиране на мръсните пари са доста интересни. Оказа се, че известен спортист, който печели много в чужбина, услужливо подписвал фиктивен договор за заем, даден на наш сводник. Така давал изчистена сума на трафиканта и парите вече били изпрани и легални.

Друга схема за прикриване на нелегален доход е тегленето на голям кредит от банка. В трети вариант сводникът дава голяма сума на собственик на казина, а той му урежда да спечели джакпота в заведението. И така няколко пъти.



Докато се изчистят няколко стотици хиляди евро



Друга екстравагантна схема е купуването на нови автомобили в чужбина, които се продават тук често наполовина по-евтино от предлаганите от официален вносител.

По същия начин се изпират и суми в земеделието. Изкупува се продукция с цена около 50 стотинки за килограм. Но в документите се записва, че цената е 25 стотинки. После се продава на едро по 75 и така декларираната разлика става 50 на стотинки на килограм. Но това се прави в милиони левове. Отделно трафикантите изкупували продукция без документи и така се обявявали за производители.

Не са забравени и класическите схеми, при които се купуват големи количества коли, дрехи, бижута, часовници. Стоката се продава в отворени за целта магазини, за да се изчистят парите.

Засечен е и случай дори на покупка на тежка строителна техника на старо. На митницата се плаща на служители да сменят в документите годината на производство, така че тук тя да бъде оценена по-скъпо. Имало и случаи на купуване на фактури от големи производители, които снабдяват хипермаркетите. В Пазарджик бил засечен случай, при който хора предоставяли лични данни и документи срещу между 10 и 50 лв. и по този начин са получени и изпрани 1 млн. евро, с които



са купувани магазини, терени



и други обекти.

В Сливен чак след двугодишно разследване срещу група трафиканти прокуратурата установила, че три фирми са съпричастни към изпирането на техните пари. Това са дружества, които са взели обекти на 20-годишни концесии. Трафикантите вече строели хотели не само на нашите курорти, но и в Австрия и Швейцария.

Очевидно е, че схемите са ясни на всички противодействащи на тази престъпност институции. Не е ясно защо не са разбити.

Трафикантите на хора от България, които попадат в ареста, биват съдени не у нас, а в различни страни от Европейския съюз. Това стана възможно с въвеждането на европейската заповед за арест и с новия закон за екстрадиция. България предава своите трафиканти на Белгия, Франция, Германия и Холандия, където те бързо влизат в затвора. Наскоро търновски съд реши да предаде дори 72-годишна жена, обвинена в сводничество.

Но шефовете на организациите за трафик на момичета обикновено си стоят в България, притежават необходимите връзки с магистрати и политици, имат подставени лица и фирми и си живеят живота.

Страшното в цялата история е, че в България всички признават, че страната ни продължава да дава жертви на трафик - за проституция, просия и джебчийство или за продажба на бебета.

И това в ситуация, в която цари пълен хаос в законодателството, противоречивата съдебна практика и очевидната безнаказаност на трафикантите. До този момент са обявени като разбити три големи групи - във Враца, Сливен и Варна. В морския град се очаква скоро да бъде внесен обвинителен акт срещу 24 души, двама от които са и общински съветници в града. До този момент обаче осъдени от тези групи няма.

Предстои опит на Върховния касационен съд да уеднакви съдебната практика по искане на прокуратурата и да издаде тълкувателно постановление.

Дано след това трафикантите на хора да си намерят мястото в затвора, а не да се шляят по "Витошка", светски събития, телевизионни предавания или ложите на стадионите.