|
| Христофор Караджов |
Мимоходом споделих тези куриози с приятел от България и в отговор чух: "Ами да, те американците нали са ненормални". Спор няма, че
САЩ е страна на умилителни абсурди
и умопомрачаващи противоречия, за които може да се говори дълго. Но ще ви оставя да си мислите доколко те са представителни за толкова голяма държава. Аз осъзнах нещо друго - че хора като мен, които предават информация от чужбина за българска аудитория, неизбежно са едностранчиви не поради лоша умисъл, леност или незнание (надявам се), а просто защото каквото и да напишеш, зачеква само малки аспекти от някоя обширна тема. Да не говорим, че винаги се намесват стереотипите, които четящите призовават на помощ за опростяване на възприятието си. С две думи - разнообразявайте си източниците!
Същият приятел - сериозен финансист - ни в клин, ни в ръкав ме попита: "Мислиш ли, че Барак Обама е социалист?" Въпросът беше зададен полушеговито, но тази теза избуя вече къде ли не из медии и форуми. Все по-често попадам на сравнения между Барак Обама и Роналд Рейгън с обратен знак. Т.е. Рейгън беше вожд на десницата, но сега Обама ще мобилизира левите сили за нова революция.
През май т.г. в. "Капитал" пусна кратко интервю с Адам Гарфинкъл. Той е редактор на The American Interest (http://www.the-american-interest.com/), двумесечно списание за политика и култура от САЩ, което ви препоръчвам като приличен дайджест на американски теми. В частност Гарфинкъл казва по въпроса дали Обама е социалист/социалдемократ следното: "Много хора в Европа са се впуснали в оргия от пожелателно мислене". Не мога да го формулирам по-директно.
Няма спор, че Рейгън направи революция или поне това, което се разбира като революция в контекста на сравнително стабилната американска политика. В началото на 1981 г. той си постави амбициозната задача не само да раздвижи икономическата машина на САЩ, но и да спре разрастването на държавната намеса във всичко, започнало с "Новия курс" на Рузвелт през 1930-те г.
Прочее 40-ят американски президент предприе драстични мерки, като оряза разходите и вдигна лихвите, за да намали инфлацията. Това, разбира се, удари по всички онези, които или зависеха от държавни помощи и субсидии (бюджетните служители и бедните), или имаха нужда от потребителски кредит. Рейгън обичаше да казва, че
не е спестил болка на никого,
което беше само словесен пирует. Факт е, че днес никой не е безразличен към него - десните го боготворят, левите го мразят.
Така или иначе, бившият актьор и губернатор на Калифорния успя да съживи икономиката и пътьом подсили националното самочувствие, като удари с юмрук по масата в глобален мащаб (но после отиде в Рейкявик и седна на въпросната маса с Горби). Рейгън свали данъците, макар и не толкова драстично, колкото му се приписва, и като цяло върна центъра на тежестта на американската икономика към частния сектор.
Може да се спори дали Обама сега се е заел да прави обратното, като засилва държавната намеса в икономиката под формата на засилена регулация (и дали, ако е така, това е лоша идея). Той хвърли вече почти един трилион долара в различни "спасителни" програми - но противно на някои неща, които четох в българската преса, НЕ Е национализирал нито една банка или компания и няма да го направи. Защо? Защото най-лявото в политиката на САЩ се пада някъде по средата на скалата в Европа.
Иначе, ако някой се страхува за съдбата на "загниващия строй" в най-капиталистическата държава, нека прочете статията на Фарид Закария The Capitalism Manifesto в новия брой на сп. "Нюзуик" (http://www.newsweek.com/id/201935). Той пише, в частност, че сегашната криза не е толкова криза на капитализма, колкото на финансите, демокрацията, глобализацията, и в крайна сметка, на етиката. В този план повече контрол би трябвало да е оздравителен, нали?
Следващата голяма цел на Обама е реформа на здравеопазването, или по-точно на здравното застраховане, както и преразглеждане на енергийната политика на САЩ. Първата област е пълен хаос и разсипия, царство на неефективността. А проблемът с намирането на алтернатива на петрола даже не е американски въпрос, ами просто нещо, което трябва да бъде решено сравнително скоро, ако искаме да оцелеем като вид. Наред са образованието (там положението е застойно - в сравнение с това, което би могло да бъде, а не в абсолютен план), опазването на околната среда (във вторник Белият дом оповести обемен и много притеснителен доклад за последиците от глобалното затопляне, което също далеч надхвърля интересите на отделна държава), и най-накрая - данъчната политика, която е изпълнена с абсурди. Подобно на Рейгън, Обама се е хванал с много амбициозна програма и подобно на Рейгън, сегашният президент е по-скоро
прагматик, наметнат с кожата на идеолог
Мисля, че е ужасно прибързано да оценяваме историческото значение на Барак Обама, който засега е ударил с юмрук по масата само на Биби Нетаняху. То и на Рейгън едва му е дошло времето. Някой накъде написа, че ще бъде жалко, ако Обама спре на нивото на Бил Клинтън, вместо да достигне капацитета на Рейгън. Не бих се притеснявал за това - Клинтън управляваше в далеч по-спокойни времена. Отговорностите, с които трябва да се справя Обама сега, му гарантират място в историята. Не знаем какво точно, разбира се.
На мен Рейгън винаги ми е изглеждал някак си бащински, не защото имам толкова топли чувства към него, а защото по негово време бях тийнейджър и възприемах по родителски възрастните политици. Това ме подсеща, че тук в неделя е Денят на бащата, когато вероятно ще седнем с приятели на бира (ама не от закуска) и ще говорим за всичко друго освен за политика.
Или пък ще взема да отида в градския басейн със сина си. Чудя се дали по времето на Рейгън там са пускали с шнорхели?
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
и ако може на умерена дистанция и със двойна ламаринка отзад.
