Димитър Манолов е роден на 23 август 1958 г. Магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения. Специализира пенсионно осигуряване в САЩ, Великобритания и Германия. Бил е зам.-председател и председател на Националния осигурителен институт. Член на КТ "Подкрепа", а от 1994 г. е вицепрезидент на синдиката.

-------

- Г-н Манолов, защо КТ "Подкрепа" не се включи в протестите, организирани от КНСБ?

- Въпросът ви трябва да е към КНСБ - защо те не се включиха в протестите, организирани от КТ "Подкрепа". Защото ние взехме решение за нашия митинг на 14 май, а те на 16 май взеха решение за техния, който да е преди нашия. Така че въпросът не е към мен, а към тях.

- Има ли някакво напрежение между двата синдиката и съответно преследване на различни цели?

- Не слава богу, не.

- А очаквате ли на 26 юни те да ви подкрепят и да обедините усилията си?

- Нашите усилия никога не са се разединявали. На 26-и ние ще си правим нашия митинг и съм сигурен, че ще ни подкрепят, не че ще участват. Абсолютно съм сигурен.

- Имате ли някакви различия в исканията си към правителството?

- Явно, че оттам тръгва всичко, защото нашите искания не са към правителството, а към политическата пасмина, която тук ни прави на маймуни толкова години. Нашата идея беше да отправим послание преди изборите, за да знаят, че така повече не бива. Докато колегите от КНСБ решиха, че това правителство вероятно е в състояние да направи нещо допълнително. Сигурно това ги накара да постъпят по този начин.

- КНСБ поставиха акцент върху проблемите на учителите и хората в бюджетната сфера...

- Да, но това правителство какво ще им даде. Няма парламент, няма нищо. Те не изпълняват бюджета. На тези какво да им протестираш, те са си отишли, те са пътници.

- Каква е целта на националния синдикален протест на 26 юни?

- Просто на хората им писна да ги лъжат. Един и същи водевил се случва вече 20 г., сменят се само някои детайли и някои играчи, но нещата вървят по един и същи начин. Така че искаме да им кажем, че не сме чак толкова глупави, за каквито ни взимат. И разбира се, най-вероятно ще бъдат изказани някакви "ласкави" становища за политиката на сега управляващите. Ние ще кажем колко много сме "доволни" от това, че сме с най-ниските заплати в Европа, че работим в най-свинските условия. Това, че богаташите в България плащат най-малки данъци, а пенсионната система е с най-голям дефицит.

- Това обаче няма ли да откаже още повече хората от гласуване?

- В КТ "Подкрепа" от доста време не сме се занимавали с това за кого да се гласува, но не сме се отказали да обясняваме на хората, че е тяхно гражданско задължение да отидат и да пуснат гласа си за този, който им е симпатичен.

- Тези дни правителството се отчете и каза, че е изпълнило повече, отколкото си е представяло в началото на мандата?

- На тия глупости, честно казано, не обръщам сериозно внимание. То бива демагогия, ама чак пък толкова. Но това, което е вярно, е, че в рамките на това управление богатите станаха по-богати, а бедните по-бедни. Мерцедесът вече стана сиромашка кола.

Ако погледнем числата, наистина не могат да се отрекат някои неща, които са направили, особено напредъка в пенсиите. От друга страна обаче, говорейки за тези пенсии и интерпретирайки някои други решения, виждаме как се увеличава дефицитът в пенсионната система и тя е в ужасно рисково състояние. И една криза като тази може да помете всичко. Много важно, че е повишен размерът на пенсиите, когато няма пари, с които да се плащат. Тези отстъпки, които се правят на богатите, това намаляване на осигурителни вноски, тази смешна данъчна ставка за данъка върху богатите от 10%, колкото и върху най-бедните. Това са абсурдни ситуации. Това не могат да си го позволят и най-десните партии в Европа. Даже в мечтите си.

- Синдикатите изненадаха ли се от явлението "корпоративен вот" на последните избори за Европарламент?

- Аз лично не се изненадах. Очаквах подобно нещо да стане, защото то се случва не за първи път. Този водевил се игра при едни предишни избори. Тогава в Перник се появиха неочаквани резултатите за една политическа сила, която изобщо няма корени в това населено място. И като събереш две и две, веднага се разбира за какво става дума.

- Но сега вече работодателите поискаха работниците да гласуват за техните партии?

- Да, сега вече започнаха да го правят от свое име. Преди го правеха за други и за чужда сметка, сега го правят от свое име и за своя сметка. Това, което обаче може да бъде отправено като упрек, е, че миналия път, когато беше ясно доказано какво се случва, никой не си мръдна пръста да направи нещо. Което най-вероятно и сега няма да се случи. Просто защото тези, за които се прави и които трябва да преследват това явление, са едни и същи.

- Но така се нарушават всички права на работниците?

- Разбира се, че това е опасно. В ранната 1990 г. се поведе борба за закриването на партийните организации по месторабота. Тезата беше, че политическата дейност и труда на работното място не бива да се смесват. Тогава бяха закрити партийните организации на БКП по месторабота. Това, което сега се случва, е същото, макар и да не е в организирана партийна форма.

- Може ли да се каже, че по време на избори работодателите изместват синдикатите в предприятията, включително в начина, по който ги манипулират и управляват?

- Няма нищо общо между двете неща. Въпросът е, че на тези хора могат да им се предложат някои предимства, може и да им се окаже натиск на принципа на тоягата и моркова и те да бъдат накарани да направят нещо. Не одобрявам пасивното поведение на синдикалните лидери на място, които не се съпротивляват на това. Там, където това се случва в процент, гонещ 100, има синдикални организации - и наши, и на КНСБ. Следователно синдикалните лидери на място, мълчаливо или по някакъв друг начин, го приемат. Но аз не го приемам.

- Това означава ли, че работодателите са успели да обезсилят и почти да изтласкат синдикатите от предприятията?

- Страшното е, че в тази извратена обстановка, в която всички живеем, такива неща са възможни и дори се приемат за нормални, за част от правилата. Щом формално са спазени някои правила, следователно няма нищо лошо в това. Моралът остава настрана, защото е спазена буквата на закона.

- Един от работодателите - Христо Ковачки, твърди, че работниците са гласували за неговата партия, защото са много доволни от него. Как ще коментирате това?

- Пак говорим за някакви формални правила. Щом като, казва той, министър-председателят се обърнал към народа, а пък Бойко Борисов се обърнал към не знам си кой, следователно и той можел да се обърне към своите работници. Въпросът е по какъв начин може да се обърне. Въпросът е дали министър-председателят може да уволни някого от частно предприятие, дали Бойко Борисов може по някакъв начин да накаже някого от общинската администрация за това, че няма да реагира на призивите му, както те очакват. Докато, когато се обърнеш към своите работници, това е като задължителна препоръка. Още повече, че тук става дума за много сериозен паричен ресурс, който трябва да се впрегне. Когато ние не желаем да направим това, ще наблегнем на тоягата, която изглежда безплатна.

- Колко работници в България потенциално са заплашени от тоягата?

- Трудно ми е да кажа, защото корпоративният вот по същество не е съсредоточен на едно място. Не съм си правил труда да сумирам.

- Какво ще се случи на 5 юли, ще се запази ли този корпоративен натиск или други политически субекти ще се опитат да интервенират и да предложат по-големи суми на работниците?

- Тази хипотеза е невъзможна. Според мен корпоративният вот ще се повтори. Каква ще бъде неговата сила - ще зависи от общата избирателна активност в държавата. Корпоративният вот има потребност тя да бъде ниска, за да повтори резултата си. Едва ли ще го подобри, защото таванът е ударен. Ниската избирателна активност ще осигури на тези партии участие в следващото НС и вероятно във властта. Защото те са скачени съдове.