От три седмици Бойко Борисов е един отекъл глезен. Телевизионните студиа опустяха, предизборните диспути са поверени на гербери - лейтенанти от неолибералната школа. Такива с лопата да ги ринеш във всички партии. Ефектните послания на Борисов за генерална промяна и борба с корупцията се позабравиха. Други кресльовци приватизираха темата, докато Бойко морно обтяга бинтован крак в двора на къщата си в Банкя.

Вечер домакините засядат пред екрана, за да видят последните епизоди за титаничните мъки на тоя политически Лионсио и се умиляват пред страданията на прикования към леглото юнак. Мелодрамата даде съвсем конкретен резултат - посредствено представяне на ГЕРБ на европейските избори и известно предимство на политическите й съперници. Ако Бойко спешно не зареже усладилата му се поза на мъченик и страдалец и не поеме лично предизборната кампания на партията си, нищо чудно резултатите на парламентарния вот да са същите.



Кампания по пижама не се води,



а политическите анализи на излизане от упойка са несериозна работа.

В седмицата преди европейския вот, когато се очакваше баш лидерът на ГЕРБ да отправи най-силните си послания и да мобилизира тълпите, не се случи нищо. Като изключим, разбира се, спорадичните видеовръзки на шефа с подопечните му партийци. Но като цяло Борисов отсъстваше от дебатите. Дубльорите му из медиите даваха откъслечни експертни мнения по този или онзи въпрос, но глобалната визия за модернизирането на страната и гарантиране на европейски стандарт на живот нещо куцаше. В буквалния и преносния смисъл. Контузията на столичния кмет го извади от играта в най-интересния момент.

Това даде сериозно предимство на ДПС и Ахмед Доган, който три седмици тръбеше пред електората си как Бойко му готви нов възродителен процес, по-коварен и от стария. Така и не се намери кой да опровергае спекулацията му по убедителен начин. Наплашените и доверчиви хорица от Гоцеделчевско може и да се усъмнят в манипулативните твърдения на Сокола, но нали някой трябва да отиде при тях и да ги убеждава. Такъв засега не се вижда. Ареалите на Доган са неприкосновени територии за останалите политически партии. Включително и за ГЕРБ.



Мълчанието на Борисов подяжда влиянието



на неговата недостатъчно утвърдена партия. Снишаването по темата за борбата срещу организираната престъпност и пресичане на контрабандата, които до неотдавна бяха програмни прироритети на ГЕРБ, поражда съмнения. Първото е, че Борисов май нещо е размислил по въпроса. Дилемата е трудна за всяка партия, запътила се към властта. В опозиция незаконният трафик изглежда непоносим, но когато си на власт, той дава огромни ресурси. Дали и ГЕРБ няма да наследи в зестра от този кабинет контрола върху контрабандата и черния трафик, както всички правителства преди него? Засега генералът не дава категоричен отговор на този въпрос. Така буквално хариза антикорупционната тема на новата звезда - Яне Янев (напоследък мъжествено брадясал), който постъпателно си изгражда имидж на пръв борец срещу злоупотребите. Измамно е да се смята, че пресният неоконсерватор дърпа гласове само от "Атака". Съществена част от избирателите му са широка периферия на Борисовата партия.

Управленската програма на ГЕРБ също бе изстреляна малко нахалос по време на вялата европейска кампания и не се превърна в събитие. Отделно, документът не обещава радикална промяна на системата, каквато гражданите очакват. От нея по-скоро лъха грижа за запазване на статуквото. Програмата не изпъква с избистрена визия за развитието на държавата. Презентацията й из медиите бе поверена на хора с познания по финанси и макроикономика, но напълно лишени от политическа харизма. По този пункт Бойко Борисов рискува да бъде задминат от бившия премиер Иван Костов, защото освен експертност той предлага и политическо тълкувание на синята програма, като я прави по-разбираема за публиката.

Ефектът от медийното отстъпление на Бойко Борисов е, че все пак имаме възможност да видим и други лица освен неговото. Но в пропаганден план да предоставиш на безизвестни хора разясненията по бъдещия ти управленски план е неубедително.



Изглежда като опит да се прехвърли отговорността



Или отказ от главната роля.

Същите мисли навяват и безчетните анонимни граждани из депутатските листи на ГЕРБ, както и решението на Борисов да си остане столичен кмет по време на най-важната за партията му кампания.

Всичко това придава плътност на подозренията, че Бойко няма намерение да става премиер. И на слуховете за възможен служебен или експертен кабинет под егидата на републиканския акушер с монархически уклон Първанов. А подобен проект няма с какво да спечели симпатиите на избирателите. Защото единственият по-лош вариант от безпринципните коалиции са служебните. Неубедителното поведение на Бойко Борисов през последните седмици акредитира подобни предположения.