Георги Базаджиев е роден през 1953 година. Завършил е Московския институт по нефт и газ и е работил последователно във "Верила", ВНТИИ към Министерство на отбраната и в "Овергаз". В момента е началник отдел "Енергийна ефективност" в "Овергаз Инк." АД.





- Господин Базаджиев, мина половин година от приемането на поправките в Закона за енергийната ефективност, които щяха да отпушат процеса по саниране на жилищните сгради и с които се въведоха задължителните енергийни сертификати при продажба на жилище. Забелязвате ли кипяща дейност в тази област или пък някой да се е втурнал да вади сертификат, защото си продава апартамента?

- Не мисля, че нещата са се променили съществено. Но няма и как да се реши въпросът само с промяна в закона. Не са готови например наредбите по Закона за етажната собственост, който също бе приет наскоро.

Каква е ситуацията в момента? Искаме всички собственици на апартаменти в една жилищна сграда да станат бизнесмени и да се натоварят с търсене на фирма, която да изследва сградата, после друга, която да осъществи санирането. Не че в България няма такива фирми - само компаниите, които имат разрешение да извършват енергийно обследване и да издават сертификати са над 130. Но подбирането на подходящата, извършването на цялата тръжна процедура - това е сложна работа и собствениците на апартаменти в един панелен блок ще е трудно да я свършат.

Затова мисля, че по-добре би било наравно със собствениците и бизнесът да бъде допуснат до финансирането, предназначено за саниране на жилищни сгради. Има ЕСКО фирми, които сключват т.нар. договори за услуга с гарантиран резултат. Те могат да поемат цялата дейност, т.е. са в състояние да извършат всичко: да изследват сградата, да издадат сертификат, да намерят фирма, която ще подобри сградата, като дори осигурят финансирането на всички тези дейности. След това обаче този тип фирми трябва да почнат да събират парите от сметките за ток, парно или газ да речем. Това продължава с години. Собствениците продължават да плащат старите високи сметки. Фирмата печели, като прибира разликата от сметките преди и след санирането. Но ЕСКО фирмите у нас при този закон нямат право да усвояват финансирането от оперативните програми, предвидено за сдруженията на собствениците на жилища.

- Толкова много ли са парите, предвидени за саниране у нас? Засега съм чувал само за някакви смешни кредити с търговски лихви.

- Около 40 млн. евро има предвидени по Оперативна програма "Регионално развитие", които могат да се използват за саниране на жилищни сгради. Мен ако ме питате, това са много малко пари. Според националната програма за обновяване на жилищните сгради за тази цел са необходими над 4 млрд. лв.

В момента държавата предлага на сдруженията на собствениците на жилища да поеме 20% от разходите им за саниране на сградата. Ориентировъчно тези разходи съгласно националната програма са между 5100 лв. и 6300 лв. на домакинство. Но тези 20% са равностойни на освобождаване от ДДС на сдруженията на собствениците, т.е. разходите им не са намалени с някаква сериозна сума. Не трябва да забравяме, че в България има много хора, които нямат материалната възможност да направят тази инвестиция. А при положение че се иска съгласието на две трети от собствениците в една сграда, не виждам как ще потръгне целият процес с тази нищожна отстъпка.

- Когато м.г. бе въведен задължителен енергиен сертификат при продажба на жилище, мнозина се възмутиха. Тогава законодателят оправдаваше тази мярка с мотива, че все отнякъде процесът трябва да започне.

- То е хубаво да започне, но вие не сте забелязали една вратичка в самия закон. Там пише, че собственикът на жилището, предмет на сделката, е длъжен в тригодишен срок от датата на приемане на резултатите от енергийното обследване да извърши самите енергоефективни мерки, т.е. да санира. Има и някакви глоби, ако не извърши това. Само че не пише кога трябва да се извърши самото обследване, което предшества санирането. Може би затова и имотният пазар не се трогна особено.

Но промените в закона имат и друг аспект. Там се говори за управление на сградата, за това, че тя трябва да има назначен човек, който да отговаря за енергийната ефективност. Или с други думи - законът тласка към създаването на сграден мениджмънт. Това са нов тип отношения между собствениците на жилища. Такъв мениджър (впрочем той може да бъде назначен не само за един блок, а за няколко съседни) ще трябва да отговаря за всяка спукана тръба вкъщи, било на водопровод, било на парното и т.н.

- Щом процесите в България вървят толкова бавно, има ли опасност да не отговорим на европейските изисквания за енергийна ефективност?

- Не мога да давам оценка кой в държавата как си изпълнява задълженията. Но то се вижда, че има още много работа за вършене. Предстои да се прави например Национална стратегия за енергийна ефективност, да се преработи Първият национален план за действие по енергийна ефективност, мисля, че има още неизлезли наредби към Закона за енергийна ефективност. Не е публикуван и списъкът на задължените лица с индивидуалните им цели. Тепърва предстои да видим от събраната отдолу нагоре информация в коя дейност, в кой бранш харчовете на енергия са най-големи и къде трябва да се вземат мерки.

Пък и при нас има друго нещо. Спомням си едно интервю отпреди месец на г-н Хенк Буш, съветник към Световната банка, който много кратко и ясно каза, че една от важните причини за високата енергоемкост на българската икономика е, че "в жилищата масово се използва електричество за отопление. А токът е най-неефективното средство за отопление, което изобщо можете да си представите. Ефективността при него е само 25%, докато ако се отоплявате на газ, тя е 90%. Решението е да се стимулират хората да минат от отопление на ток към отопление на газ."

- У нас обаче се спори дали изпълнявайки всички европейски изисквания за енергийна ефективност, не товарим прекалено индустрията с разходи? Все пак в условията на криза това няма как да ни е първа грижа.

- По принцип най-тежки са европейските изисквания към емисиите от парникови газове. Най-големите енергийни предприятия имат да изпълняват най-големи задължения, съгласно директивата за търговията с емисии. Националният план за разпределяне на квотите за тези емисии бе направен доста трудно и мисля, че още не е утвърден от Европейската комисия. Но пък финансовата криза донякъде облекчи голяма част от тези предприятия, защото поради намалялото производство те ще успеят да се вместят дори в орязаните им квоти.

Проблемът обаче е, че основната европейска директива за енергийна ефективност при крайното потребление 2006/32/ЕО, не е транспонирана по най-подходящия начин в нашето законодателство и не се отчитат специфичните условия в България. В нея се набляга на вземането на мерки само при крайните потребители на енергия, защото в ЕС има добре развити мрежи за пренос и разпределение на ток и газ, при които няма повече потенциал за пестене на енергия. У нас например няма добре развита газова мрежа - битовата газификация обхваща едва 4% от домакинствата и има огромен потенциал за нейното развитие. Най-малкото защото загубите при нея са в пъти по-малко от загубите на ток. Представете си само - в страните от Западна Европа при пренасянето на тока се губи около 7% от него, а у нас по последни данни се губят 11%. То добре, че не са и 20%, както беше преди години.

При пренасянето на природен газ загубите са от порядъка на 1.6%. Ако сравним общите загуби - при производството, преноса и разпределението на ток загубите са над 72%, докато пир природния газ са около 11%. Затова потенциалът за енергийни спестявания в национален мащаб чрез развитието на битовата газификация е толкова голям.



цитати

Наравно със собствениците и бизнесът трябва да бъде допуснат до финансирането за саниране на жилищни сгради



Законът тласка към създаването на сграден мениджмънт



Токът е най-неефективното средство за отопление, което въобще можем да си представим