Изборите за Европейски парламент подсказват, че в ЕС е в ход прегрупиране на силите. Изгрява нов триумвират на Германия, Франция и Полша, който ще запази водещата роля на Германия, ще увеличи влиянието на Централна и Източна Европа и ще даде на Париж възможността да играе ролята на честен брокер. Екипът, ангажиран с американската стратегия за трансатлантическите отношения, трябва да вземе предвид това развитие на събитията.

Ясно е, че големите победители на евроизборите са управляващите партии в Германия, Франция и особено в Полша, които са членове на десноцентристката Европейска народна партия. ХДС-ХСС на канцлерката Ангела Меркел спечели 42 места, докато Съюзът за народно движение на френския президент Никола Саркози взе 29 мандата. И в двете страни левоцентристката опозиция претърпя поражение с историческо измерение. Но най-впечатляващата победа бе удържана от "Гражданска платформа", партията на полския премиер Доналд Туск, която получи 44 на сто от гласовете, или 25 мандата в ЕП. Полша, една от страните в Централна и Източна Европа, която най-добре се справя в условията на икономическа криза, ще направи всичко възможно гласът й да се чува по-отчетливо.

Американският президент Барак Обама направи вече две посещения в Европа от встъпването си в длъжност и тонът в трансатлантическите отношения се подобрява, но стратегията на администрацията му за връзките с ЕС все още не е избистрена и готова. По две основни теми, които биха получили благоприятно развитие при тясно сътрудничество между ЕС и САЩ - енергийната сигурност и следкризисната икономическа политика, Вашингтон трябва да отчете новия баланс на силите в ЕС, който се заражда.



Енергийната сигурност



Преговорите в навечерието на конференцията на ООН за климата в Копенхаген през декември се водят в светлината на загрижеността за екологията, но без съмнение плановете на ЕС и на САЩ за намаляване на емисиите вредни газове са част и от по-широката тема за енергийната сигурност и намаляването на зависимостта на САЩ и Европа от външни източници на въглеродни горива.

Докато Полша, както много други страни от Централна и Източна Европа, се опитва да стане по-слабо зависима от руските енергийни доставки, Германия сключи договор за увеличаване на вноса от Русия чрез газопровода "Северен поток", който се изгражда между двете страни.

Франция, която има по-диверсифицирани източници на енергия благодарение на многобройните си АЕЦ и договорите за газови доставки от Алжир, може да изиграе ролята на посредник между трите страни и САЩ, които виждат в изграждането на газопроводи от Каспийския басейн надежден начин за намаляване на зависимостта на ЕС от Русия или Иран.



Икономическата криза



Неотдавнашното предупреждение на Ангела Меркел към Европейската централна банка да не разхлабва монетарната политика потвърждава, че Германия си остава предпазлива към намесата на институциите за решаването на икономическата криза. И докато Германия неохотно се съгласи с удвояването на спасителния фонд на ЕС за Централна и Източна Европа, Полша се облагодетелства от решителните действия на ЕС и ЕЦБ за стабилизиране на региона.

Франция и Германия си сътрудничеха тясно в първите месеци на кризата, но Саркози оказваше по-голяма подкрепа на действията на ЕЦБ. Ако американските потребители продължат да се въздържат в харченето и ако Германия се придържа към тактиката си да изисква балансирани бюджети, икономическото възстановяване в Централна и Източна Европа (и в глобален мащаб) може да се забави.

Има риск Вашингтон и Берлин да започнат да се разминават по въпроса за макроикономическото разделение на труда в посткризисния период. Саркози, който вероятно дължи голяма доза от успеха си на изборите на одобрението на избирателите за твърдия му подход към финансовата криза по време на френското председателство на ЕС миналата есен, има възможност да блесне на бис, като помогне на САЩ и Германия да сближат позициите си.

Германия ще си остане тежката артилерия на ЕС, особено ако след парламентарните избори през септември Меркел успее да замени настоящата нестабилна коалиция със социалдемократите с друга, в която да влезе предпочитаният от нея партньор - центристките "Свободни демократи". 5 години след голямото разширяване на ЕС гласът на Централна и Източна Европа ще укрепне и противно на опасенията й Франция може да има шанса да играе по-широка роля в дипломацията.

---------

Питър С. Рашиш е старши съветник за Европа в "МакЛарти Асошиейтс", международна стратегическа консултантска компания във Вашингтон