Измамите с ДДС у нас започнаха още с въвеждането му през 1994 г. Очевидно родната икономическа престъпност е била осведомена и подготвена да се възползва още преди приемането на закона, защото в него случайно или нарочно бяха оставени доста вратички. Затова не е учудващо, че ДДС измамниците дълги години практически безнаказано упражняват своя мащабен и високодоходен занаят. Често под невиждащите погледи, понякога с неявното или дори с очевидното съдействие на политици, държавни чиновници и магистрати.

Първите сигнали за ДДС измами постъпиха в Бюрото за финансово разузнаване (БФР) веднага след неговото създаване. За да достигнат около 50 в края на 2001 г. Голяма част от тези случаи бяха анализирани и изпратени на прокуратурата. В края на 2001 г. във финансовото разузнаване за първи път беше създадена четиристранна работна група за разкриване и доказване на мащабни ДДС измами, в която се включиха прокуратурата, МВР и данъчните служби. После БФР стана агенция. Новият й директор още с назначаването си следваше да поеме ръководството на групата и да доведе работата й до реални резултати. Което явно не е станало, защото подобна информация липсва в отчетите на финансовото разузнаване.

Нещо повече, през март 2002 г. бе възприета политика, съгласно която ДДС измамите не са пране на пари, а първоначално престъпление, и по него са длъжни да работят други органи, но не и финансовото разузнаване. Сякаш ДДС измамниците и техните покровители не изпират престъпно придобитите си облаги и не ги превръщат в законно имущество. Подобна позиция и пасивност търпи различни тълкувания.

Внушителните мащаби на ДДС измамите ги превърнаха в една от



най-сериозните заплахи за държавния бюджет



Минаха времената, когато висши държавни служители ни убеждаваха, че дяволът не е толкова черен, защото годишно се източвало ДДС за не повече от 150-200 млн. лв. - не особено значима цифра, ако я съпоставим с общата сума на приходите в бюджета. В действителност обаче откраднатият ДДС се е движил около 1 млрд. лв. годишно. За да достигне в момента по данни на различни политици и икономисти между 1.5 и 2 млрд. лв. годишно.

А това вече е страшно. Особено на фона на стачки за суми, чието годишно измерение е десетки пъти по-малко от откраднатото и потънало в неизвестни джобове, сметки и партийни каси ДДС. Изводът е, че за последните 15 години ДДС измамниците и техните поръчители и покровители са откраднали близо един годишен държавен бюджет.

Образно казано, за този период в държавата са изчезнали приходи, които хазната събира за цяла финансова година. Не е изключено числата да се окажат още по-внушителни. А ДДС кражбите ощетяват най-силно хората с най-ниски доходи. Например реалната пенсия не е сумата, под която пенсионерът се подписва - тя е с 20% по-ниска. Каквото и да си купи пенсионерът от магазина, той плаща 20% ДДС. А част от тези 20% вместо в бюджета отива в партийни каси, лични сметки на добре облечени бизнесмени и в джобове на нечии спонсори. Както се казва, болен здрав носи...

Макар че фактите са си факти, дори в разгара на предизборната кампания никой не казва ясно какво смята да прави, за да закопчае в белезници ръцете, бъркащи в джоба на всеки българин.

Парите от ДДС измамите, а и от всички други престъпления, се превръщат не само в бизнес или луксозно имущество на престъпниците, но и във



финансовата основа на корупцията на всички равнища



При посочените едри кражби има достатъчно за всички - и за политическите покровители, и за чиновниците, и за магистратите. Неслучайно Европейската комисия постоянно ни критикува за корупцията и измамите и спира изплащането на уязвимите еврофондове. В Брюксел са наясно, че на държава, в която кражбата на публични финансови ресурси е основно занятие на част от политиците и висшите чиновници, не може да се вярва. Още повече, че родни техники за ДДС измами започнаха да се разпространяват и в Евросъюза и да се свързват със схемите за ограбване на еврофондовете.

Например при част от измамите по САПАРД хем се крадат еврофондове, хем се краде ДДС. И то под зоркия поглед на Съвета за борба с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейската общност, и компетентните му служители. Явно е, че докато законодателната, изпълнителната и съдебната власт не си свършат докрай работата, трудно ще получим пари от еврофондовете.

Няма обяснение защо у нас липсват усилия за прецизно дефиниране и криминализиране на ДДС измамите. Използваните кухи понятия като "източване на ДДС" и "неправомерно усвояване на данъчен кредит" подозрително напомнят определянето на кражбата на кола като "противозаконното отнемане на моторно превозно средство". Затова и осъждането на престъпниците именно за ДДС измами е малко вероятно. Образуваните дела най-често са за документни измами, търговия с влияние, длъжностни престъпления и т.н. Което връзва ръцете на данъчната администрация и на прокуратурата за противодействие. И ограничава възможността престъпниците да получат ефективни присъди, адекватни на откраднатите суми и причинените на обществото вреди.

Разкриването, проследяването и доказването на ДДС измамите е затруднено и от обстоятелството, че схемата включва създаването на фиктивен данък, който някоя фирма по веригата не внася в бюджета. В нейния край обаче парите се усвояват от друга фирма, която превръща фиктивната сума на данъка в реална кражба от бюджета. Това обективно поставя органите за противодействие в ситуация, в която те често се борят с фантомни фирми и издадените от тяхно име документи. Ако дрогата и мулето при наркотрафика например лесно могат да бъдат заловени, при ДДС измамите е почти невъзможно да се установят физическите лица, стоящи зад фирмата фантом. А тази фирма е създала фиктивното ДДС, но не го е внесла в бюджета. Доказването на връзките по дългите вериги от фирми е много сложно. Още повече, че те са разклонени в различни региони и достигането до техните центрове за управление е изключително трудно. Особено когато прецизната организация е подкрепена от корупционни практики.

При сегашното законодателство е наивно в борбата с ДДС измамите да се разчита само на службите. И не можем да очакваме съществени резултати, защото с каквото и оръжие да стреляш, не може да убиеш призраци.

Явно е, че законодателството трябва да бъде променено така, че



да лиши ДДС измамниците от инструментите,



с които те осъществяват престъпната си дейност. Ако кандидатите да управляват държавата искат да покажат, че са заинтересовани парите на данъкоплатците да не отиват в престъпния свят или в партийни каси, те би следвало да предприемат именно такива мерки. А това са както административни, така и наказателни мерки за минимизиране или дори окончателно премахване на възможностите за регистриране на фирми фантоми. Какво пречи още в момента на подаването на документи за вписване на фирма в Търговския регистър, те да бъдат надлежно проверявани от компетентните органи, за да не се допуска регистриране на фирми фантоми с изгубени, откраднати, продадени или подправени документи за самоличност? Или пък при прехвърлянето на фирма с големи данъчни задължения лицето, на чието име се прехвърля фирмата задължително да бъде официално уведомявано за размера на задълженията, които поема.

Съществена роля би изиграло и нормативното ограничаване на разплащанията в брой, което ще освети и ограничи кухите обороти, създаващи фиктивното ДДС. Впрочем такава е и официалната позиция на Националната агенция по приходите в момента. Задължително е да се ускори създаването и интегрирането на информационните системи на различните държавни органи.

Особено внимание следва да се отдели на ниската ефективност на финансовото разузнаване. От усъвършенстване се нуждае и законодателството за конфискация на придобитите от ДДС измами имущества, което трябва да се откъсне от наказателния процес. Защото всичко откраднато през последните години отдавна е изпрано и превърнато в законно имущество под носа и на финансовото разузнаване, и на комисията "Кушлев".



*Авторът е първият директор на Бюрото за финансово разузнаване