"Въвеждането на мажоритарен елемент във вота може да не е крачка, но поне е стъпка в правилната посока", обичат да казват новаторите в изборното законодателството. На практика обаче това не е стъпка, а скок в нищото. Доказват го не само безсмислените партийни мажоритарни кандидатури, но и одисеята на независимите - поне тези, които не се кандидатират от ареста.

Законът формално позволи на предстоящия парламентарен вот да участват непартийни претенденти, издигани от инициативни комитети. Както във всичко в България обаче, случайни и



нормални хора просто няма



как да участват в това начинание. За да се регистрират и направят кампания, те трябва да са много богати, да разполагат с неограничено свободно време, да имат екип от печени юристи и икономисти, както и да са обръгнали на нравите в политическия живот. Но пак не е сигурно, че ще се оправят в процедурния батак или в алъш-вериша, който традиционно се вихри предизборно.

Валерия Петрова е момичето, което Слави Трифонов издигна за мажоритарен кандидат от Варна. Тя се прочу с уволнението, което й спретна министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Валерия се възмутила защо във ведомството се пуши, след като има забрана, попитала лично министъра по какви причини нарушава собствената си наредба. И той я уволнил. Зад 25-годишната варненка е цялата медийна мощ на Слави, инатът му, екип, не лоша организация, пари, които обикновеният човек не може да си позволи. И пак се оказа страшно трудно Валерия да бъде кандидатирана.

За издигането на независим кандидат е нужен инициативен комитет от три до седем души с постоянно жителство в избирателния район, в който претендентът ще се състезава. Проблем обаче се оказват подписите, които трябва да се съберат в негова подкрепа. Нужни са 10 000 парафа от хора, чийто постоянен адрес също е в избирателния район. Така автоматично от инициативата се изключват студентите и другите млади мобилни хора.

"Извинявайте, във Варна ли ви е адресната регистрация?" - с този въпрос млади момичета срещат минувачите в центъра на града. Целта е да съберат подписите в полза на Валерия, но мнозина побягват и



въобще не разбират за какво става дума



Реакцията е нормална, тъй като на никого не му е приятно на улицата да го питат какво му е местожителството по паспорт. Но въпросът е задължителен, тъй като човекът, дори и да работи във Варна, ако се води регистриран в Добрич, например, подписът му е невалиден.

"И защо навсякъде са нужни точно 10 000 подписа? Ако във Варна могат да се съберат, то могат ли в Габрово, където жителите са доста по-малко? Квотата еднаква ли е", пита Боряна Бонева, завеждаща "Връзки с обществеността" на "Шоуто на Слави". Тя има опит в доста PR кампании, но признава, че настоящата е пълна с процедурни парадокси. Например в закона за избор на народни представители е записано едно твърде интересно изречение: "Всеки избирател може да участва само в една подписка". Т.е., ако във Варна имаше и други независими кандидати, застъпниците на Валерия, освен за адресната регистрация, трябваше да разпитват хората и дали са се подписвали в конкурентни списъци. Иначе подписите вкупом стават неизрядни.

Подписката за Валерия протече в четири оживени места в града. Младежите, които спираха минувачите, бяха облечени с фланелки с лика на кандидатката, раздаваха рекламни постери. Някъде бе опъната и "предизборна шатра". Но въпреки рекламата, парите и опита на целия екип,



подписите бяха събрани трудно



и внесени в последния момент. Цялата тази работа трябваше да бъде свършена за десетина дни, тъй като подписки се организират след разрешение на общината. А това също изисква време.

Ето и други сравнения, които показват, че законът е измислен, за да спъва колкото се може повече независимите номинации: един партиен мажоритарен кандидат може да участва и в друг град чрез листа. Независимият - не. Партийният кандидат може да бъде регистриран пет минути преди крайния срок, в който си район пожелае, без нито един подпис в негова подкрепа. Независимият трябва да набави доста повече от изискуемите 10 000, тъй като винаги има неизрядни парафи. Независимият трябва да внесе депозит от 15 000 лв., партийният нищо не плаща. А представяте ли си как биха се събирали подписи в София, където за щастие, няма независими номинации. Столицата е разделена на три избирателни района. Ентусиастите, които помагат на кандидата, ще трябва да питат хората дали са регистрирани в София, а след това да вадят карта и да сравняват дали адресът попада в точния район.

Проблем се оказват и някои задължителни финансови условия. Инициативният комитет е задължен до 5 дни след регистрацията си да представи в Сметната палата банкова сметка за разходите по време на кампанията. Но на практика се оказва, че



банките не знаят как точно се открива сметка



на името на инициативен комитет. В случая с Валерия банката е питала допълнително Сметната палата, което отново коства допълнително време. Тъй че, ако кандидатът не е предварително информиран за тази особеност и влезе в банката на петия ден, ще изгори.

Трудно е да се разбере и как се издават фактурите по разходите - инициативният комитет няма Булстат. За тази работа освен желание да се декларират сметките, са нужни юристи и телефонисти, които да дирят поднормативните актове и да звънят по институциите. Спорен е и въпросът за закрилата на събраните в подписката лични данни - казус, който досега не е повдиган от нито една партия, въпреки че и те събират парафи при регистрацията си. Екипът на Слави е отнесъл темата до ресорната комисия.

Стигаме и до най-същественото финансово перо - парите за реклама. Ако предположим, че независимият кандидат все някак е преодолял законовите бариери, то колко ли пари му трябват, за да научат хората за него, да се информират за идеите му, биографията...? Ами необятно много, тъй като във Варна, например, едно появяване по местна телевизия в предизборната кампания коства между 200 и 1200 лв. А пари ще му трябват и за наемане на зали, отпечатване на брошури. Момчетата и момичетата, които събират подписите, поне трябва да бъдат нахранени. На практика без 100 хил. лв. няма как дори да си помислиш, че може да играеш сериозно за мажоритарна победа. Не да спечелиш, а да играеш.

Законът великодушно разрешава депозитът от 15 000 лв., който внася кандидатът, да бъде възстановен след вота, но само ако той е събрал най-малко 1% от действителните бюлетини в избирателния район. Във Варна на парламентарния вот през 2005 г. действителните гласове бяха 218 553. Ако сега активността е сходна, на кандидата ще му трябват 2000-2100 гласа, за да си възстанови парите.



Постижими ли са тези на пръв поглед крехки гласове?



Вероятно са постижими за Валерия, но не и за претенденти без пари, екип и медийна популярност зад гърба си. Защото през 2005 г. във Варна имаше двама независими кандидати. Единият бе бившият царист и нововремец Радослав Коев, който е туристически предприемач и си позволи десетки билбордове и мащабна реклама. Другият бе журналистът Неделчо Михайлов, зад когото стоеше цяла телевизия. Първият събра 3700 гласа, вторият - 2600, т.е. въпреки огромната реклама и екипите зад тях, те не постигнаха кой знае какъв висок резултат. Така че "случайният" независим кандидат, след като се изтощи от законовите абсурди, поизнерви от многократното обикаляне на банки и институции, за награда ще пие една студена вода и за депозита, който вероятно е взел със заем от приятели.

Кой луд ще тръгне да се занимава?