От векове ни е национално забавление да си псуваме правителството. Това е много полезно упражнение, защото възпитава у нацията критичен дух, а отрицанието събужда желание да измъдриш нещо по-добро за себе си. Друг е въпросът, че хич ни няма, като стане време от псуване да преминем към действено усилие. Помните оценката на Ботев народ ли сме или какво. Но на самия Ботев си е грубата грешка да приеме, че големият брой псуващи по механите ще изкара при сгода достатъчно мъже с пушки из гората. Резултата знаем. Юнаците са срамно малцинство у нас, макар по количество на постоянно недоволните да сме челници в света. Особено пред избори. Предизборната битка се схваща като състезание по ругаене на опонента и



обявеното недоволство стига връх



Един седмичник питал читателите си каква оценка дават на сегашното правителство. 61.83% оценили кабинета със слаб, 23.13% му писали тройка, за четворка гласували 9.44%, а най-високите оценки дали съответно 2.18% и 1.76%. Това дава осреднена оценка среден (2.57). Да оставим настрана принципа, че съвременниците са лоши съдници и едва след половин век дистанция историята може да прецени една политика (относително) обективно. За мен стореното от днешния кабинет е далеч от представите ми за оптимално управление. В същото време през този мандат, слава Богу, правителството не предизвика тежък икономически или съсипващ социален катаклизъм, та да говорим за провал. Затова нереално ниската оценка, дадена от респондентите на цитираната анкета, сигнализира за



психични отклонения на общественото мнение



С три думи казано - нацията се видиотява. Политици, медии и ежедневните народни радио- и тв седенки са успели да наложат идиотската представа, че вече са ни се случили най-ужасните нещастия и сме изпаднали в уникално тежко икономическо, демографско и пр. състояние. Това е дълбоко невярно. Мнозинството от нацията идея си няма колко много глупости може да направи едно правителство на власт и в колко по-тежко състояние можем да изпаднем дори в сравнение с най-злите дни, които помним (в края на 1996 и началото на 1997 г.). Наложената нереална представа колко много сме зле, от друга страна,



поражда небъдни надежди



за чудотворно скорошно "оправяне". Достатъчно е да се подкрепи желания чудодеец-обещател да вземе властта. Но никакво чудо няма да доживеем и затова от днешната илюзорна надежда ще покълне утрешното разочарование. Докато продължаваме да вярваме в чудеса, сме обречени да останем нация от нещастници. Хора, които са убедени, че някой ги е прецакал, обрал, измамил. Недоволни от всичко, озлобени на всички, бесни един на друг. Черно-бялата риторика на ругатнята заличава всяка мярка, в нея липсват междинните тонове. Така губим ориентация и възможност за обективно премерване, лутаме се в мъгла. Ще започнем да отличаваме светлосенките, ако успеем да установим



минимален консенсус за политиката:



онова, което не се оспорва и не се изменя - който и да дойде на власт. Това ограничаване на поляризацията ще открои нюансите. Истината е, че никой политик не може да създаде доход, следователно не може да угоди на всички. Това, което държавата прави, е да изземва доход, да харчи (потребява и инвестира) чуждия доход за дейности в полза на избрана група, както и да дава доход за определените получатели. Оценката за дейността на държавата под управление на правителството всеки от нас дава по своя преценка (ако изобщо има умствен капацитет да разбере кое е добро и кое е лошо за него). Затова винаги



оценката за политиката е субективна -



което е добро за един, не е добро за другиго. Състоятелният ще оцени високо ниските данъци, т.е. за него е добре да му бъркат по-малко в джоба. Беднякът ще даде висока оценка на правителство, което е обложило до краен предел мразените от него богаташи, за да му осигури безплатна медицина, безплатни лекарства, безплатен обяд. Тези двамата (ако са честни) няма как да оценят с максимална оценка едно и също правителство. И понеже икономически активната и стопански самостоятелна част от обществото е малцинство, неговата оценка ще тежи по-малко. Затова



оптимална е оценка под средата



на скалата, т.е. по школската ни система оптималната оценка ще е 3.50. Тя означава, че държавата с превес е отчитала интереса тъкмо на създаващите доход. Отлична оценка, ако въобще е възможна, би получил само някой много нагъл популист. Цената на народната любов винаги е влошената стопанска среда. Днешният популизъм се плаща с утрешен недоимък.