Народната мъдрост ситуира закона като "врата в полето" и сигурно няма нито един уважаващ себе си юрист, който да не се съгласи с това определение. Ако законът бе стена на справедливостта, нямаше как някой, който е прегазил половината раздели на глава II от Наказателния кодекс, да се шляе на свобода.

Може би греша, но ми се струва, че желанието да заложиш тенденциозно "врати в полето", и то в закони, които предопределят функционирането на държавата, е в пъти по-противоправно дори и от действията на ония, които окрадоха държавата през последните 20 години. Защото едно е да откраднеш един, десет или сто милиона, друго е да откраднеш цялата държава.

А като заложиш вратички в закона за избиране на народни представители, на практика предопределяш резултатите от изборите, крадеш властта и получаваш в крайна сметка държавата. Това, последното, не е образно казано. Властта е власт, за да диктува дневния ред на държавата, да разполага с парите на данъкоплатците, да стимулира едни и да наказва други... След избори всичко това зависи само от властта - нека не се лъжем, ние нямаме гражданско общество, което да се явява като обективен коректив на управлението.

Вижте какво стана покрай последните промени в избирателния закон. Пропускам "дребната подробност", че тези промени се осъществиха за пореден път 2-3 месеца преди изборите -



за да може конкуренцията да е затруднена



в реакциите си на измененията. Имаше ли опит конкуренцията да се отстрани, като се вдигне прекомерно избирателната бариера? За всички стана ясно, че такъв опит имаше. Дори и за съдиите в Конституционния съд, които понякога са с широко затворени очи. Не беше ли въведен прибързано и тенденциозно мажоритарен елемент, който не отчита в еднаква степен гласовете в големите и малките избирателни райони? Да, приет беше, защото така искаше президентът и БСП. И Конституционният съд очевидно.

По-лошото е, че покрай дебатите за тези неща изборджиите от ДПС и БСП проправиха и такива членове в закона, които наистина биха могли да взривят целия вот, но досега никой не им обръщаше особено внимание.

На някой гений му е хрумнало в избирателните списъци, с които работят секционните комисии, да няма подадени от ГРАО ЕГН-та и те да се вписват на ръка. Обяснението на вносителите и на ЦИК е просто - така се пази личната информация... Наистина е просто - в крайна сметка от кого се пази - от членовете на СИК ли? Че те нали така или иначе изискват ЕГН-то, като го вписват на ръка в списъците, т.е. разполагат с това инфо?! Но ето какво се получава.

Пристига да гласува някой с ЕГН 5401150987 примерно и гласува. Шефът на СИК отбелязва в протокола ЕГН 5401150981. Бърка нарочно или неволно последната цифра 1 вместо 7. Всеки, който знае как е структуриран единният граждански номер, би се сетил, че първото ЕГН е на мъж на 55 г., от Варна, а второто ЕГН не може да съществува.

И така гласувал е несъществуващ човек! Варненецът е свободен да упражни правото си на вот във втора секция. След 1-2 месеца ГРАО прави проверка за двойно гласуване, но 55-годишният мъж не може да бъде засечен, защото проверката се прави не по имена и адреси, а по ЕГН-та. Да, ще бъде засечено фалшивото ЕГН. Но бюлетината, пусната от лицето с фалшиво ЕГН, няма как да бъде определена и анулирана - все пак и истинските, и фалшивите хора пускат бюлетините си тайно. Срещу фалшивото ЕГН стои име на гражданин и той може да бъде открит. Но виновен ли е той? Категорично - не. Не той е вписал фалшиво ЕГН, а и документно е гласувал на съвсем друго място. Той е чист.

Чисти са и тези, които гласуват с ЕГН като 6512032232, 6111032138, 8001188773, 4509092114 и т.н.



Всички тези ЕГН не съществуват



"Сега" информира преди няколко дни за втори потенциален казус, свързан с гласуването в чужбина. Ако живеете в Кърджали и сутринта упражните правото си на глас, следобед спокойно може да отскочите до Одрин и да сторите същото. В Кърджали гласувате с личната си карта, има ви в списъка, а в Одрин просто си показвате паспорта. За разлика от всички останали избиратели, които живият в София, но искат да гласуват в Плевен примерно, при гласуващите в чужбина не се изисква бележка за гласуване на друго място - така пише в закона ни.

Подозирам, че преди да тръгнат за България автобусите с гласоподаватели от Турция, някои от тях ще се изкушат и ще пуснат бюлетина там, където живеят. После тези наши сънародници ще пуснат гласа си и на българска територия. По данни на ЦИК на всички парламентарни избори по около 500 души правят така - гласуват и в България, и в Турция. Колко ли ще бъдат сега? Колко ли от тях ще хванат? И какво се случва с тях?

Случва се най-очевидното нещо в тази страна -



хващат ги и ги пускат



Съдят ги, но наказанието обикновено е пробация, тъй като за гласувалите на две места престъплението е първо и не се наказва по-строго, примерно с глоба до 5000 лв., както пише в закона.

Някой е сложил въпросните капани в избирателния закон. Със сигурност този някой не е направил това от глупост - такива капани не се залагат за красота, тяхната цел е да се задействат. А като щракнат - някой ще бъде категоричен победител, а другите ще оспорват с всички сили и средства резултатите. Положението ще е особено драматично при мажоритарните кандидати, а като знам каква тежка категория са някои от тях, зрелището е осигурено!

Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят - гласи друга народна мъдрост. За Бога, не е така - от изборите зависи всичко. Ако не беше така, мислите ли, че толкова много политици, съдии, експерти и не знам си какви още щяха да полагат толкова много усилия, за да оформят вашия изборен резултат?