Очакванията от един финансов министър са основно няколко - да събира справедливо данъците, да прави реален бюджет, да осигури достойни пенсии и достойно заплащане на държавните служители. Заетите в сферата на финансите искат от него да застава винаги зад отговорните данъчни служители и да не разрешава безпринципни харчове. А най-накрая - от него се иска да осигури финансов контрол върху европейските и националните средства, да води политика, която осигурява стабилност, и да управлява добре външния дълг.

Метаморфозите в политическата кариера на Пламен Орешарски не са необичайни за общество в преход. Той беше кандидат на СДС за кметските избори 2003 г., сега вече е кандидат за депутат от БСП. Когато Надежда Михайлова го отзова от кандидат за кмет на София преди 6 г., доцентът от УНСС твърдеше, че слиза от политическата сцена, но само две години по-късно прие да бъде финансов министър на тройната коалиция и заработи с партии, чийто опонент беше. През 2002 г. Орешарски обясняваше, че британската консултантска компания "Краун ейджънтс" е ощетила България с 600 000 долара, но като финансов министър неколкократно поднови договора с нея. По време на учителската стачка през есента на 2007 г. Орешарски и премиерът Сергей Станишев обясняваха как вдигането на мизерните заплати на преподавателите, което струваше около 500 млн. лв., ще срине финансовата стабилност на страната, а само няколко месеца по-късно позволиха да се изхарчат 1.2 млрд. лв. от излишъка.

Този кабинет намали до 10% данъците върху печалбата и върху доходите (доколко заслугата за това е основно на Орешарски, е друг въпрос). Но не може да се говори за последователна политика, след като през 2008 г. кабинетът отмени току-що стартиралото семейно подоходно облагане само защото изведнъж му хрумна да обърне на 180 градуса политиката по данъците.

Докато по отношение на един данък Орешарски винаги е бил последователен - налога върху хазарта. Министърът две поредни години се опитваше да го намали, и то в услуга на определени хазартни оператори и в ущърб на бюджета. Той така и не успя да подготви новия закон за хазарта не за друго, а защото хазартните босове просто не се разбраха какво да пише в него.

Най-големият грях на министъра ще си остане нежеланието му да вземе радикални мерки срещу престъпните схеми в данъчната администрация и в митниците. Докато силните на деня източваха ДДС и пълнеха партийните каси, Орешарски твърдеше, че всичко е наред. След оставката на бившата шефка на данъчните Мария Мургина, която се отчиташе лично на него, министърът твърдеше, че подозренията към работата й са "улични коментари", независимо че ставаше въпрос за купища сигнали и доклади, в които данъчни очертават октоподната структура, източваща хазната.

Почти няма данъчна дирекция из страната, в която да не трещят скандали за покровителстване на престъпни бизнес структури, източващи ДДС или за корумпирани данъчни началници във Варна, Пловдив, Силистра, Бургас, София и пр. Митниците, чието настоящо ръководство се състои основно от бивши агенти на Държавна сигурност, и адвокати на безмитни босове, направо е излишно да се коментират. Орешарски не е единственият отговорен, че властта прикрива данъчните измами на големи производители и търговци на горива, алкохол, цигари, автомобили. Тези хора имат мощен партиен гръб, но най-малкото техните действия не могат да стават без знанието и на министъра.

Финансовият министър



набира много черни точки и по разходната политика



Програмното бюджетиране, т. е. финансиране на базата на конкретен резултат, е факт само на хартия. Тук вината е на цялата изпълнителна власт, която не желае да се откаже от привилегията си да харчи безконтролно. Върхът на недосегаемостта на изпълнителната власт бяха рекордните излишъци, които се разпределяха по Коледа през последните години.

Колкото и да му се иска да не го свързват с провала на еврофондовете и престъпните схеми в пътния фонд, министърът носи своя дял от отговорността и там. Не бива да се забравя, че той беше шеф на борда на компрометирания фонд "Републиканска пътна инфраструктура" точно по времето, когато шефът му Веселин Георгиев позволи да се сключат скандалните договори с "Биндер".

Изненадващо беше, че министърът изостави традиционната си потайност и се застъпи за скандалната сделка с групировката на Ирена Кръстева за сградата на НАП. Той бе вносител на предложението в правителството и благодарение и на личното застъпничество на премиера Станишев Министерският съвет одобри сделката в кратки срокове.

Финансовият министър не беше честен пред обществото и с бюджет 2009. За разлика от трите предходни години, когато държавните сметки са били винаги свръхконсервативни, в годината на криза Орешарски изненадващо си сложи розовите очила, докато съставяше бюджета. Макар от есента на миналата година да беше ясно, че икономиката ще има или минимален ръст, или ще изпадне в рецесия, финансовото министерство разчете бюджета при недостижимите 4.7% ръст. Планът, който в момента се изпълнява, е харчене преди изборите като за последно.

Как се справи Орешарски с фискалната политика, могат да кажат икономистите. Сред тях той си има и почитатели, и критици. През 2007 г. английското издание "Имърджинг маркетс" например го отличи за "финансов министър на годината" на развиващите се икономики в Европа заради водената фискална политика. Като добри ходове на Орешарски обикновено се посочват поддържането на излишък (и не питат за какво се харчи), а също и намаляването на публичния външен дълг.

Критиците на Орешарски не пропускат да отбележат, че през последните години бюджетната политика наливаше масло в огъня на кредитния бум. През 2006-2008 г. структурният бюджетен баланс беше по-нисък от фактически отчетения заради бума в кредитирането, потреблението и вноса, което означава, че правителството не е направило нещо кой знае какво за устойчиво дългосрочно развитие. Факт е, че България влезе в кризата значително по-силна в сравнение с други икономики в региона. Но е факт също, че дори светът да не бе изпаднал в рецесия, страната ни пак щеше да тръгне по нанадолнището.

В сравнение с колегите си от отиващия си кабинет Орешарски е по-добър в едно отношение - по-интелигентен е, говори малко и премерено. Но ако гледаме делата му, той доказа, че най-добре умее да поддържа комфорта на онези, които преяждат с власт.