Климатичните промени събудиха националната идентичност на 60-те хиляди жители на най-големия остров в света - Гренландия, който е владение на Дания - джудже в сравнение с територията му. На 21 юни, официалният празник на острова, влезе в сила статут на разширена автономия. Той дава на жителите му правото на самоопределение, а в перспектива - и на независимост.

Всъщност това политическо събитие е завършек на един исторически цикъл за Гренландия, започнал миналия ноември. Тогава се състоя референдум, на който гренландците гласуваха да се въведе разширената автономия. До този момент самоуправлението на острова се изразява в статут на вътрешна автономия. Седем месеца по-късно, през май 2009 г., отношение взе и Дания - парламентът й с голямо мнозинство прие закона за разширена автономия на Гренландия. Набралият скорост процес на самоопределение естествено стигна до предсрочните избори на 2 юни, спечелени от партията на автономистите. За Инуит Атакагиит гласуваха 47 на сто от избирателите. Зад това трудно произносимо име стои силата, изразяваща интересите на 50-те хиляди инуити (ескимоски народ). За пръв път от 1979 г. социалдемократите трябваше да се простят с мнозинството в 31-местния парламент. Именно Инуит Атакагии тегли напред идеята за максимална автономия. Всъщност това е



партията на гренландската идентичност



В крайна сметка самото провъзгласяване на разширената автономия бе вече въпрос на формалност.

Тук възникват два въпроса. Защо самоопределението на гренладците протича толкова безконфликтно, едва ли не като в приказка? И второ, защо този процес се случва именно сега, а не примерно преди десетина години?

Дания и Гренландия са имали тривековни отношения на метрополия и колония. Тези отношения обаче са били толкова толерантни, че в историята на човешката цивилизация стоят не само уникално, а и някак чудато. Приличат на детски куклен театър, попаднал на сцената на геополитическата класика. В тези отношения няма нито капка пролята човешка кръв, нито един бунт, нито една присъда за противодържавна дейност. Дали заради суровия климат, вледеняващ всяка гореща кръв, дали защото метрополията е на разстояние от цели 2090 км или пък заради прословутата толерантност на скандинавците, но датчаните и инуитите не са вадили нож един срещу друг.

Островът е владение на датската корона от 18-и век. Тя развива риболовството, но не експлоатира основното богатство на колонията така хищнически, както са правели другите метрополии в Африка, Азия или Латинска Америка. През 1862-1863 г. короната се съгласява да се проведат първите демократични избори за окръжни събрания. През 1911 г. Копенхаген приема да се избират два Ландстага (парламента) - по един за Северна и за Южна Гренландия. През 1951 г. те вече се обединяват в един Ландстаг. Две години по-късно Гренландия доживява историческото събитие - монархията премахва колониалния й статут. Съответно



гренландски представители влизат в датския парламент



Всеки въпрос, засягащ острова, се решава само с тяхно участие. Градацията продължава и през 1979 г. в Гренландия е обявена вътрешна автономия - островът си избира парламент и има свое правителство. Копенхаген го представлява във външната политика, но и в тази област се допитва до Нуук, 16-хилядната столица на Гренландия. Островът дори има известна автономност на международната сцена. Влиза например в някои малки организации заедно с Исландия и Фарьорските острови, както и с инуитските общности в Канада и Русия. През 1996 г. е сред основателките на Арктическия съвет заедно със самата Дания, със САЩ, Русия, Канада и Норвегия. Докато в историята колониалните сили са стъпквали самоопределението на владенията си, при Дания и Гренландия е вървял точно обратният процес. Това е първата особеност в техните отношения.

Втората особеност е свързана с Евросъюза. През 1973 г. Дания се присъединява към Европейската икономическа общност, предшественикът на ЕС. Членството обаче не устройва гренландците. Европейският митнически съюз ограничава търговските им връзки със САЩ и Канада, с които са свързани както географски, така и етнически. Отделно квотите за риболова удрят сериозно приходите от тази дейност. Сблъсък на интересите води до референдума от 23 февруари 1982 г., на който 53% от гренландците гласуват да напуснат Европейската общност.



През 1985 г. островът наистина излиза от ЕС



По същество Гренландия е единствената територия, дръзнала да напусне Евросъюза.

Геологическото дружество на САЩ смята, че под арктическия лед лежат 25% от световните запаси на нефт и газ. Русия говори за наличието на 9-10 млрд. тона условно гориво. Отделно Арктика таи диаманти, никел, олово, злато. Тези богатства си лежат под леда от хилядолетия, но светът взе да хвърля око към тях едва сега, в началото на ХХI век. Причината е една - глобалното затопляне. То прави възможен добива на тези богатства занапред.

Според международното законодателство претенции за икономически права върху Арктика могат да предявяват 5 държави, които граничат или са част от нея. Това са Русия, Канада, Норвегия, САЩ. В тази компания обаче е и Дания - нищо че се намира на хиляди километри от Арктика. Тя е там именно заради Гренландия, която впрочем е най-големият остров в света с площ от 2 166 086 кв. км. В Северния ледовит океан се е разпрострял подводният хребет "Ломоносов", който си е една планина с височина от 3700 метра от дъното. Смята се, че в нейния район има 5 млрд. тона условно гориво - половината от предполагаемите запаси от нефт и газ в Арктика. Претенции за права над нея имат Русия и Канада - доколкото планината стига до техните териториални води. Благодарение на Гренландия обаче ръст с двата арктически гиганта може да мери и "лилипутът" Дания. Конвенцията по морско право от 1982 г., наричана още "морската конституция", повелява всяка арктическа страна да докаже общия геологически строеж на своята територия с арктическия район, за който претендира. През лятото на 2007 г. много нашумя случаят с руската научна миниподводница, която остава руски флаг на дъното по Северния полюс. Тя обаче взе проби от грунта на дъното, за да докаже, че "Ломоносов" е продължение на Сибирската континентална плоча. Със същата цел



Дания разгръща мрежа от сеизмични датчици,



извършва геологически, геодезически и геофизически изследвания, изпращат и експедиции. Като цяло Дания смята, че има право да претендира върху 160 000 кв. км арктическа площ, Норвегия - 250 000 кв. км, а Канада - върху 802 900 кв. км.

Заради глобалното затопляне започва арктическата надпревара и заинтересованите страни заемат стартови позиции. Гренландия не може да стои настрана от този процес. По същество разширената автономия й позволява самостоятелно да се разпорежда с богатствата на нейна територия - такъв е резултатът от преговорите с Копенхаген. Гренландия обаче ще може да претендира и за дял от богатствата в датския участък от Арктика, примерно от хребета "Ломоносов". Размерът на този дял може да доведе до спорове и дори до криза в отношенията с Копенхаген.

Що се отнася до независимостта, тази идея изглежда спорна поне в близките 50-60 години. Трудно е за държавност да претендират 60 000 души, обитаващи територия без нито една железопътна линия, само със 160 км шосета и с кучешки впряг като основен транспорт. Гренландия няма и нормално функциониращ пазар. Ако все пак островът развие всичко това благодарение на богатствата си, Дания едва ли така лесно ще преотстъпи ползите от мастодонта. Най-малкото може да предяви сметка за парите, които е хвърлила за арктическата си политика. Разбира се, нищо чудно Копенхаген и Нуук да намерят и необичайни решение на проблемите си. Нестандартността в отношенията им отдавна е традиция.