Пазарът за български паспорти в Македония е на път да се срине без никаква връзка с икономическата криза. Само допреди месец из скопските медии се въртяха новини за цена "на черно" до 1000 евро за паспорт. В края на годината посредниците, които превърнаха в бизнес търговията с българско гражданство, ще хлопнат кепенците, защото македонците ще пътуват из Европа също тъй свободно със свои паспорти, както и с български.

Европейската комисия (ЕК) препоръча да бъде смекчен визовият режим за три държави, които са изпълнили критериите, като на първо място е Македония. За Сърбия и Черна гора могат да се появят колебания у отделни държави членки, но Скопие най-вероятно ще получи първа утешителна премия от ЕС след серията си разочарования. Най-голямото бе, че Македония си остана страна кандидатка само на хартия, без да започне същински преговори за присъединяване. Спорът за името й с Гърция се превърна в по-непреодолима бариера от визовата бариера, заради чието прескачане хиляди македонци се обявиха официално за българи. Не се знае техният точен брой, защото никога не е обявяван официално, но се твърди, че 90% от кандидатите за български паспорт са имали користни, а не родолюбиви подбуди. Поне така пише в македонските вестници, които от началото на годината прогнозират, че "модата на българските паспорти" ще отмине с премахването на визите за ЕС.

Възможно е да са прави, защото най-добре познават сънародниците си. Но също така не е изключено и да преувеличават, защото "българската тема" в македонския печат едва ли някога е била пример за обективност. Все пак става дума за държава, където официалното преброяване на населението сочи, че българите са не повече от неколкостотин, и то записани в графа "други". В същото време скопските вестници смятат, че поне 20-25 хиляди македонци имат и българско гражданство. Разминаването в числата е достатъчно голямо, за да породи съмнение.

Затова е по-добре да се анализират не числа, а тенденции. Факт е, че откакто българите получиха безвизов достъп до Европа в началото на века и особено откакто станаха членове на ЕС, интересът към българското гражданство се засили не само сред македонците, но и сред всички етнически общности с български корен, прихванал се на бедна почва. Нашенци от Молдова и от Западните покрайнини в Сръбско напират за български паспорти не по-малко от сънародниците ни във Вардарско. В последния си официален доклад, който се отнася до 2007 г., Държавната агенция за българите в чужбина съобщава, че на ден е получавала повече от 100 молби и през годината е издала над 12 000 удостоверения за български произход на лица с чуждо гражданство. Като се знае, че процедурата е обременена с тежка бюрокрация, изисква събирането на много документи и трае 3-4 години, кандидатите трябва да са силно мотивирани, за да се натискат да я извървят. Щом се добави и готовността на немалко от тях да платят на посредници трицифрени суми в евро, за да си облекчат административните мъки, излиза, че да се наричат българи е, ако не първа, поне голяма радост.

Колко голяма е, ще проличи след падането на евровизите за македонците. Няма съмнение, че интересът ще намалее, защото никой не е изключвал користните подбуди. По-интересно е колко македонци ще продължат да се стремят към българско гражданство, защото това ще бъде по-точно мерило както за тяхното исторически вкоренено самосъзнание, така и за привлекателността на България, каквато е днес. "Доволен съм от такава перспектива, защото ще се види истинската картина и ще отпадне комерсиализацията на българското гражданство", каза пред "Сега" български евродепутат, който следи отблизо македонската тема в ЕС.

Ако България намери път да се утвърди като по-стойностна държава и преодолее негативния си образ в Европа, ще продължи да привлича македонците, защото чрез нея ще стават и европейски граждани (собствената им държава няма такава близка перспектива). Ако обаче продължи да затъва в беззаконие и мизерия, не само македонците ще престанат да я търсят като мост към Европа, но и собствените й граждани ще я напускат и ще търсят друго гражданство.

Краят на далаверата с българските паспорти ще удари търгашите, но освен тях вероятно ще се разстроят и националистите, склонни да помпат самочувствие от измамни пориви на родолюбие отвъд границата. И едните, и другите не заслужават състрадание, защото експлоатират за свои цели ценности, които би трябвало да стоят над користните интереси. Политиците, които оправдават своето съществуване чрез превръщане на Македония в поле за националистически сблъсъци, не са с нищо по-добри от скопските си подобия. Подклаждането на враждебност може и да е доходно за някои кръгове, но тия доходи не послужиха нито за довършване на първата железопътна линия през границата ни (в кой век живеем?), нито за построяване поне на километър магистрала между двете страни. Нищо чудно Албания да ни изпревари, докато някои се ровят в исторически доказателства за правотата си. Залезът на организация като ВМРО, която дори вече не може да се яви на избори със собствената си табела, е показател за безпътицата на национализма.