Не съм сигурен, че Вазов се е надявал на толкова страстно отношение близо 159 лета след рождението си (27 юни 1850 стар стил).

Че е вярвал в една своя бъдеща христоматийна каноничност, това да. ("И мойте песни все ще се четат"). Но че упреците в старомодност ще го следват и през XXI век няма как да е предвиждал. (И Пенчо Славейков, и Кирил Христов, и кой ли още не са го намирали старомоден още преди цели стотина и кусур години.)

Има известна непреходност в тази старомодност, направо удивително.

На тазгодишните кандидатски изпити по литература след 7 клас за елитни училища се падна преразказ на част от "Под игото". Ученици и родители изроптаха; било трудно, архаично, неразбираемо.

Както изроптаха миналата година, когато се падна съвременен автор - Деян Енев и разказът му "Заложна къща". Пак било трудно, пак откъде накъде, пак не дали каквото трябва...

Сякаш целта на изпита е на всички да им е лесно и приятно, всички да са доволни и да се усмихват след края му като куклата Барби, прозряла вселенската хармония още на молекулярно ниво. И сякаш изпитът не е състезание, в което човек влазя за усилие, а за комфорт, ако е позволено дидактично да перифразираме един друг класик от онова време. (Така хаджи Генчо поучава невръстен питомец, комуто опиня ушето с педагогическа цел, докато поучаваният писка: "Боли, дядо хаджия! Оле-ле, ушенце, оле-ле! Дядо хаджия, боли ме!

- А защо те аз бия, ако не за да те боли? Аз те бия да те боли, а не бия те, да ти е сладко..." - наставлява го хаджията.)*

Мисля, че



Вазов неслучайно често е възел на противоречията



в образователните, културните, обществените, дори политическите страсти на страната. Ту се чуе как н'ам си кой министър искал да маха "Аз съм българче" от читанките и будни граждани се завъзмущават, ту разочаровани вопли обкръжат в печален хор телевизионния избор на "Под игото" за любим роман, ту Вазовите творения станат повод да се каже, че е остаряла цялата програма по литература. Това последното изтъкна шефката на катедра "Българска литература" в Софийския университет проф. Милена Кирова. Според нея сега учениците изобщо не разбирали "Под игото". По този повод тя призова за допълнително помагало от речников тип за Вазов, а и да се учат по-съвременни автори, които да съответстват на интересите на младите.

Помагало ли - защо не. Но не вярвам, че осъвременяването на програмата ще захласне учениците по четивата, нито че ще измъкне за ушите хуманитарното ни образование от тресавището, където то бавно отъва.

Комуто е създаден и възпитан интерес, томува ще са интересни и архаизмите; нещо повече - тъкмо архаизмите ще са му често и най-любопитното в текста. Те са нюанс, щрих, свежест в езиковата изразителност, те са възможност за надзъртане в друг манталитет - хем отдалечен, хем роден и така неизличимо свързан с днешното тук и сега...

А у когото такъв интерес липсва, томува досадно ще е да чете и инструкции как да се пази от слънчево изгаряне - ще ги предпочете като комикс.

Истината е, че този интерес намалява. И това се вижда най-добре в частните ВУЗ-ове. Студентите не щат да учат за Вазов и Яворов, а щат да печелят добре, като завършат. Лично аз не смея да ги упрекна - тям са по за подражание потомците на Илия с хотелите, макар да не знаят за баба Илийца с кола, отколкото даскалите, който знаят, но това не им помага успешно да връзват двата края.

Архаичният език с тези процеси няма нищо общо. То е измислен проблем. Нито Гьоте, нито Сервантес пишат като сценаристи на ток-шоу, но ги учат в училища и университети, защото



са лице на силни езици и нации



А знаете ли как се чете Шекспир в оригинал? И какво значат думи като abysmal, betwixt, hoax, demise и цял куп още такива? Не знаете. И аз. И англичаните не знаят. Всеки любознателен обаче може да научи. От това усилие Шекспир не става по-малко Шекспир.

"Вие сте по-щастливи, защото четете Шекспир в превод на Пастернак, а не в оригинал" - беше въздъхнал англичанин пред руснаци на литературна проява. Можем да го отнесем и за нас си - ние четем (и поставяме) Шекспир в превод на Валери Петров, което е високохудожествено. Но никой не се отказва от Шекспир в родината му по причина на ретро езика.

Образованието е такова нещо, че може лесно да сменя приоритети. Една силна власт може да стори така, щото да се учат най-вече основи на марксизма-ленинизма, да се наизустява Декларацията за независимостта или да се решават интегрални уравнения. Една слаба власт може и да загърби образователните стратегии и да остави нещата на самотек - всеки слой да учи каквото си ще и каквото му върши работа: богатите ще си правят колежи за управленски умения и финансово менажиране, а бедните ще се учат да шият, да изчукват калници и да сервират в школа, направени пак от богатите. И двете неща вършат работа за живота; той не се свършва току-така.

Само че лека-полека в тор за чужди хумус ще се превърнат първо литературата, сетне езикът, а най-накрая и биологията в нейния най-пряк етно-смисъл.

За такъв финал Вазов с неговите песни вече наистина няма да е особено актуален. По-подхожда, хем отговаря на повика за съвременност нещо от по-близки години:

... И тъпакът ще роди тъпак, който ще роди тъпак,

и правнукът на тъпака ще ми се надсмее...**

Утешително в случая е, че и тъпакът, и правнукът му са също литература; без нея дори надсмиването не оставя знаци - ни архаични, ни никакви.

-----

*"Българи от старо време" - Любен Каравелов.

**Румен Леонидов.