Изборите минаха. Една достатъчно добра новина за българския бизнес, защото всяка изборна кампания поставя на изпитание не само държавния бюджет, но и фирмените каси и най-вече нервите на всички активни участници в икономиката. Месеци преди избори стопанството пропада в дупка. Перспективни проекти се отлагат, докато се разбере накъде ще духа вятърът. Настава



време да се плащат на залозите:



емисари на партиите тръгват на лов за спонсори. От най-дребния частник до най-големия холдинг развързват кесиите, за да си осигурят благосклонното отношение на бъдещите законодатели и потенциални собственици на властта. Повечето правят поне по два залога на различни партии за по-голяма сигурност, а най-често пръскат някой друг лев за подаяние на всички състезаващи се в изборите: знае ли човек. Собственици и мениджъри на проспериращ бизнес пощръкляват и зарязват работата си да се включат в политическа битка, защото се виждат седнали на депутатска банка или в министерско кресло. Шизофренията



дезорганизира бизнеса и струва милиони



Откъде мислите се покрива разликата между неколкостотин хиляди лева редовно отчетени в партийните бюджети и десетките милиони хвърляни за агитация и маркетинг на най-популярните партии? Според сметките на наблюдатели, които броят митинги, концерти, плакати, мерят ефирно време и вестникарски публикации, разходите на всички участници в двойната изборна кампания тази година се оценяват около 200 млн. лева. Това включва видимия маркетинг по пазарни цени. Можем само да гадаем колко още са похарчени, без да оставят следа. Не мисля, че партиите са укрили тези разходи от официалните отчети - големите пари не минават през партийния бюджет. Но все някой от спонсорите ги е платил. Това са огромни разходи за икономика колкото българската, особено сред най-дълбоката икономическа криза, в която светът се намира от 90 години насам. Икономическата логика говори, че



нови избори няма да има,



противно на пропагандната теза "избори до дупка", с която се плашат един друг претендентите за властта. Първо, защото от спонсорите няма как да бъдат изтръскани нови 100-200 млн. Второ, защото нито един партиен лидер не може да обясни на бизнеса, заложил на неговата карта, че всички платени до момента пари са пропилени нахалост и залозите трябва да се направят отново. Всеки спонсор смята разхода за политика като инвестиция в собствения си уют през следващия мандатен цикъл. Ако партиите не съставят правителство и не консумират властта, всички инвестиции във вота се изписват като чиста загуба. Най-сигурният начин всички да загубят доверието на спонсорите си и да рискуват фондонабирането за следващи изборни кампании. Значи



ще имаме трайно правителство



напук на шаманите, които ни уверяват колко трудно, та чак невъзможно ще е това. На всички избори така говорят (освен когато е излъчено еднолично мнозинство). И не познават. Не твърдя, че ще се състави стабилно правителство, но кабинет ще има и ще се закрепи властта поне три години, дори ако трябва през цялото време да танцува върху крехкия лед на едно плаващо парламентарно мнозинство. Трябва да е ясно, че нашите политици нямат непреодолими идеологически различия . Медиите охотно даваха ухо на ругатните и подлите удари, които те си размениха през кампанията. Така скриха радостния факт, че в България съществува дълбок



консенсус по основните въпроси



на управлението, особено по икономическата политика. Така че, каквито и да са съставът и конструкцията на новия кабинет, досегашната консервативна икономическа политика ще продължи. Защото няма друга алтернатива. Нито като идеи, нито като икономически ресурс. Всички партии в новия парламент се заклеха да пазят валутния борд, стабилния лев и финансовата дисциплина. Само една коалиция призна, че ще заложи на дефицитно финансиране на бюджетните разходи, но изборните резултати изключват възможността нейната позиция да надделее. Слава богу, нямаме политик, който настоява да се вдигнат данъците. За разлика от европейските си колеги нашите политици разбраха от успешното въвеждане на подоходния десятък, че високите данъци не гарантират високи бюджетни приходи, напротив. Непримиримите различия са само в това



кой да държи властта



Всеки лидер се кълне, че тъкмо той най-ловко ще се справи с властта и прави всичко по силите си да ни убеди, че опонентите му са некадърни да управляват. Сега, след като картите вече са раздадени от избирателя, им остава да се надлъжат и да поделят властта. Но каквато и да се окаже властващата през следващия мандат коалиция, бизнесът ще бъде оставен да работи спокойно. Сътресения не се очертават. От днес стопанският риск е по-нисък, след като неизвестните на избора са политически факт. Отново е време всеки да си гледа работата. И да се надяваме, че избирателят е направил добър избор, а избраните ще покажат достатъчно здрав разум.