Правосъдието е много неблагодатен ресор в правителството. През последните 20 години се обсъдиха какви ли не идеи, бяха променени толкова закони, които уж трябваше да накарат съдебната власт да заработи бързо, компетентно и независимо, но до успех не се стигна. Като се прибави и постоянното наблюдение от обществото и от Брюксел, е ясно, че кабинетът на правосъдния министър не е спокойно място.

Министерството на правосъдието (МП) се опази от мощни скандали като тези в МВР. Но няма министър от "новото време", който да се е разминал с инциденти. А под шапката на МП са международните осиновявания, затворите, Агенцията по вписванията, делата срещу държавата в Страсбург и т.н.

Цялото министерстване на Тачева премина в големи закани, но и отстъпки. Нещо от сорта - две напред, една назад. Тя влезе в кабинета по средата на мандата му, след оттеглянето на Георги Петканов. Министерската й клетва бе на 18 юли 2007 г.



Енергичната варненка няма спирачки



В сравнение с апатичния Петканов, поне на външен вид, Тачева изглежда, че върши много.

Тачева е близка до Симеон Сакскобургготски. В неговия кабинет бе заместник на министъра на правосъдието Антон Станков. На 26 май във Варна бившият премиер получи най-високото отличие на МП - позлатено огърлие. Връчи му го Тачева, след като направи първата копка на Съдебната палата.

В последните си дни в кабинета на "Славянска" Тачева се превърна в личен брачен консултант по прословутия казус с децата от Асеновград, които баща им отказа да върне при майка им в Полша въпреки влязло в сила съдебно решение. Сайтът на министерството преля от съобщения по темата. Тачева дори намекна, че мисли за оставка, обидена, че решенията на съда не се уважават. В крайна сметка се срещна с бащата Тодор Василев и го склони да използва помощта на медиатори в спора със съпругата си.

Това не бе първият случай, в който



Тачева говори за оттегляне



Беше се зарекла да го направи и ако Търговският регистър не стартира успешно на 1 януари 2008 г. Регистърът някак тръгна - след много опашки, скандали за разкрити лични данни и какво ли не. А Тачева не изпълни заканата си да уволни ръководството на Агенцията по вписванията (АВ) заради несвършената работа по регистъра. Нямало кой да се справи с работата за малкото време, което оставаше до третия планиран старт. Едва миналата есен шефът на АВ Емил Станков бе освободен по негова молба. Тачева предложи на премиера поста му да заеме заместничката му Даниела Митева. И така на практика реформа в ръководството на институцията нямаше въпреки съмненията за сериозни нарушения и злоупотреби.

Като всеки правосъден министър Тачева председателства Висшия съдебен съвет. И макар да няма право на глас при вземането на решенията на кадровиците, понякога тя тропа по масата. Настояваше само тя да има право да свиква заседанията. Но ВСС не й се даде и първо прие правилник, с който дописа закона, а след това бяха прокарани и промени в самия закон.

В началото на годината министърът лансира идеята назначаването на началници в съдебната власт да става с явен вот. ВСС настръхна. Започнаха да се сипят аргументи как тайният вот е гаранция за независимост и ще ги опази от натиск. Десетина дни по-късно, след консултации със специалисти, Тачева даде заден и сама оттегли предложението си. Последните решения на съвета по-скоро показват, че тайният вот се оказа най-доброто скривалище за гузната им съвест и при назначенията на шефове по-често доминират аргументи, различни от професионалните и нравствени качества на кандидатите.

Нещо подобно се случи и с



говоренето на Тачева по адрес на комисията "Кушлев"



След като в началото на м.г. стана ясно, че кабинетът анализира как да се справи с нулевата ефективност на органа, който установява престъпното имущество, министърът не изключи възможността за закриването му. И тази идея обаче умря. Дори бяха направени предложения за увеличаване на законовите правомощия на комисията.

Тачева не успя да се спаси и от скандал за конфликт на интереси. Миналото лято някои медии пуснаха информацията, че брат й Иван Байков е кандидатствал за нотариус. Наложи се Тачева да обяснява, че брат й наистина е подал документи, но не се е явил на конкурса, организиран от МП. "Решихме, че докато аз съм министър, той няма да се яви на този изпит", обясни Тачева.

"Дори брат ми да се бе явил на конкурса за нотариуси, нямаше да има конфликт на интереси. Освен конфликт има и морал", допълни Тачева. Тя обясни, че брат й е станал държавен съдебен изпълнител в Девня с временен договор по времето на предшественика й Георги Петканов през юни 2006 г. Байков издържал изпит и през ноември 2007 г. бил назначен за постоянно. Договорът не подписала Тачева, а зам.-министър. "С оценките, които изкара, брат ми можеше да кандидатства за място във Варна, където живее, и щеше да му е по-лесно. Преценихме, че е по-добре в Девня, за да няма приказки", каза още министърът.

На Тачева й се наложи да се занимава с конфликта на интереси и дори



на коляно да скалъпи закон



срещу това явление. Законът бе приет от депутатите, колкото да бъде отчетен от Брюксел, и после изведнъж народните избраници забавиха влизането му в сила.

Покрай писането на новия Закон за специалните разузнавателни средства министърът показа апетити да оглави контрола им. В Министерския съвет бе обсъдено предложението орган от трима души да контролира използването, унищожаването и съхраняването на специалните разузнавателни средства - министъра на правосъдието, главния съдебен инспектор и съдия от Върховния касационен съд. Идеята все пак бе преосмислена и в крайна сметка в бюрото за СРС-тата влизат петима, избрани от парламента.

Няма как Тачева да не признае, че и тя се провали в писането на концепция за наказателната политика. След безброй кръгли маси и екзотични предложения в края на мандата на кабинета няма нищо черно на бяло, което да върши работа. НК и НПК продължават да се променят на парче и необмислено под натиска на общественото мнение.

Болна тема на правосъдието почти през всичките 4 години бе и амнистията. Законопроект първо подготви Петканов в началото на 2007 г., за да отбележи еврочленството на България. Идеята срещна остър отпор и изобщо не се стигна до разглеждането на проекта. По времето на Тачева той бе изтупан от праха, пренаписан и отново внесен в парламента - за да отбележи 130-годишнината на МП.



Проектът на Тачева предвиждаше



на свобода предсрочно да се зарадват около 3000 човека. В крайна сметка помилваните са десет пъти по-малко.

Според официалния отчет на Тачева общо за закупуване на сгради за нуждите на съдебната власт и на МП за 2007 - 2009 г. са изразходвани близо 50 млн. лв. В същото време нерешен остава проблемът със сградата на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура, които от години работят в мизерни условия извън всякакви хигиенни и противопожарни норми. Никой не чу идеята на магистратите да им бъде предоставено т.нар. военно НДК. Армията няма нужда от този мегакомплекс и военният министър Николай Цонев се кани да го продаде. По думите му сградата, в която държавата наля над 20 млн. лв., може да се продаде за около 100 млн. лв. В същото време близо два пъти повече - 184 млн. лв., реши да плати МП на фирма "Енемона", за да събори сграда на бившето ГУСВ на бул. "Цар Борис III" и да построи там нова Съдебна палата за 3 години и половина.

Ясно е, че проблемите в правосъдието не могат да се решат в рамките на един мандат. Освен това, дори някой да пращи от добри идеи и намерения, му трябва стабилен и компетентен екип, който да ги осъществи. А в сферата на правосъдието има работа за вършене и бакии за оправяне, натрупани с години. Затова няма скоро посетителите в сградата на "Славянска" да започнат да виждат положителни герои в подредените портрети на бившите министри.