Миналата седмица Министерството на финансите изстреля "новината", че в края на 2008 г. е изкупило правителствен дълг за почти 300 млн. лева. Сега тази операция се отразява счетоводно като намаление на правителствения дълг, т.е. поднесена е на публиката като позитивна новина. Който обаче е следил месечните бюлетини на финансовото министерство, отдавна знае за тази операция. Всъщност Пламен Орешарски правеше подобни сделки и когато беше зам.-министър на финансите преди десетилетие и отговаряше за управлението на държавните дългове.

От близо петте милиарда лева от фискалния резерв, които правителството похарчи за последните 8 месеца, тези 300 милиона са вероятно най-добре похарчената част. Защото наливането на пари в "Топлофикация"- София, БДЖ, енергийния холдинг, Банката за развитие, Компанията за индустриални зони и т.н. има нулева антикризисна стойност - дори обратното, тези пари влошиха стимулите на държавния сектор и в същото време намалиха валутните резерви точно когато бяха най-нужни. Докато изкупуването на дълг намалява бремето върху правителството, а оттам и рисковете.

Един пример. Поставете се на мястото на ръководството на "Топлофикация"-София. То и предишните ръководства управляват неефективно дружеството, не успяват да си съберат сметките от абонатите и в резултат фирмата постоянно трупа дългове. Държавата обаче, вместо да вземе корективни мерки (нов мениджмънт или още по-добре - приватизация), прави точно обратното - възнаграждава неефективната "Топлофикация" с над 200 млн. лева. В такава ситуация, който и да е мениджър няма да полага усилия да намали загубите - щом държавата ги покрива с едно щракване на пръсти. Шефът на "Булгаргаз" ще си каже: "Защо да притискам топлофикацията да плаща, по-добре да поискам правителството да покрие дълговете". Между другото той точно това обяви, и то съвсем публично. Софийската "Топлофикация" е натрупала още 120 млн. лв. дългове към "Булгаргаз" от началото на годината и публично поиска държавата отново да ги плати.

За железниците е безсмислено да говорим - те са бюджетен вампир от години. Енергийният холдинг, който уж щеше да бъде много печеливш и полезен за икономиката, всъщност още през първите месеци на съществуването си глътна 700 милиона лева от фискалния резерв и в допълнение иска над 4 млрд. евро държавна гаранция. Банката за развитие въпреки всичките хвалби за последните 6 месеца е предоставила 62 пъти по-малко кредити, отколкото частните банки, въпреки че те ограничиха кредитирането. Компанията за индустриални зони се опитва да изгради зони, в които инвеститорите ще се чувстват добре, вместо правителството да подобри бизнес средата така, че навсякъде в България инвеститорите да се чувстват добре. И т.н.

Примерите за наливания на пари показват, че тези пари не просто не са подобрили с нищо икономиката на страната и не са я направили по-устойчива на кризата. Точно обратното - те влошават ситуацията. Точно когато трябва да се запушват бюджетни дупки, те отварят нови пробойни, които завличат още и още пари.

В сравнение с всичко изброено по-горе погасяването на държавен дълг е невъобразимо по-ефективен начин за разходване на средства. Защото не само се намалява дълговото бреме, но и се спестяват значителни лихвени плащания за бюджета през тази и следващи години. Нека не забравяме, че именно дълговите проблеми са едни от най-честите причини за икономически и финансови кризи.

Въпреки всичко в ситуация на тежка световна финансова криза, която започна да засяга България още през септември, всяко намаление на резервите трябваше и трябва да се избягва. Съответно - петте милиарда трябваше да си стоят във фискалния резерв, а не да излизат от него по един или друг начин. Дори изплащането на дълг можеше да се отложи за по-късно. Ако това се беше случило, външното доверие към страната щеше да е по-високо, съответно притокът на капитали - по-значителен, лихвените проценти - по-ниски и преминаването през кризата - по-леко. Стимулите за харчене обаче се оказаха по-силни от здравия разум.

Някой ще каже: "Добре де, какъв е проблемът, нека да похарчим целия фискален резерв за изплащане на държавни дългове, а после винаги можем да вземем пари от МВФ, и то на много по-ниска лихва". Технически изглежда логично, но на практика не е така.

Фискалният резерв като част от валутния резерв е като газовия резерв в Чиренското хранилище - в нормални времена е скъпо да имаш такъв резерв, но в случай на криза резервът има огромна позитивна роля за икономиката. А да не забравяме, че от септември 2008 г. светът е във финансова криза, т.е. точно сега резервите са най-нужни. Колкото по-малък валутен резерв имаме, толкова повече чужди инвеститори и банки ще се опасяват да инвестират тук или дори ще изтеглят инвестициите си. Т.е. намаляването на резервите има негативен ефект върху доверието към страната, който няма да изчезне лесно дори в по-късен момент да вземем пари от МВФ.

Ако не вярвате, погледнете страни като Унгария, Румъния и Латвия. Те уплашиха инвеститорите изключително много. Да, сега те имат сключено споразумение с МВФ, но това не възвръща доверието изведнъж. То се гради бавно и се руши бързо. Затова е най-добре резервите да стоят там, където са, а не да се намаляват.