--------

Доц. д-р инж. Борис Стефанов е роден в София през 1946 г. През периода 1978-1984 е научен сътрудник. Специализира в Минно-металургичната академия в Краков - Полша, и в Дания - екология. Лицензиран експерт е по опазване на околната среда, технологичен консултант на металургични и химически заводи. Автор е на учебни помагала и на повече от 100 научни публикации. От 2007 г. до настоящия момент е ректор на Химико-технологичния и металургичен университет, където и преподава.

---------

- Откакто сте ректор на ХТМУ, той изглежда като след шоу "Пълна промяна". Как стана това?

- Преди година още на влизане в университета чух момче и момиче да си говорят: "Гледай какъв боклукчарник е тука!" Първата ми работа като ректор беше, като влезе човек, да не се сблъсква с мизерията.

Спомняте ли си печално известната дискотека "Алкатрас", по едно време стана "Домино"? Та този софийски бардак беше в двора на нашето учебно заведение. Точно срещу нея има паметна плоча за два смъртни случая: на момиче, починало от свръхдоза, и на момче, застреляно през 1998-99-а. След като стана инцидентът в "Индиго", закриха и "Алкатрас". Но и след това 7-8 години не ни допускаха да влезем вътре. Когато най-после успяхме, заварихме огромни щети. И за около 6 месеца бившата "Алкатрас" се превърна в най-модерния библиотечно-информационен център в България. А на мястото на целия този боклукчарник, който представляваше вътрешният ни двор, скоро ще имаме голяма зелена площ с пейки и шадраван.

- През май открихте и ново студентско общежитие с телевизор във всяка стая...

- Прекъсвам ви, но е важно да се каже, че го открихме благодарение на Министерството на образованието и науката. Има 250 модерно обзаведени стаи. Обновихме и всички учебни химически лаборатории за първи и втори курс и дори мога да кажа, че не отстъпват на тези в "Аристотел университет" в Гърция. ХТМУ дава стипендии и общежитие практически на всички желаещи. Сега има един европейски проект за инженери, разработен от МОН, и всички студенти с успех над 4.00 получиха около 600 лв. и ще вземат общо по 1200 лв. от стипендии и награди по проекта. Но, забележете, наградите са само за инженери, понеже в цяла Европа липсват инженерни кадри.

- На какво се дължи?

- Ами представете си каква част от младите хора искат да учат висша математика и химия. Естествено, че малка, и това е нормално, като виждаме какъв е животът. Затова и назначаваме студенти на работа по проекти като административен персонал и на други длъжности, като задължително им се заплаща. Целта ни е научната дейност да стане част от образователната дейност, както е във водещите университети по света.

- Пак ще ви попитам, как постигнахте това, с какви пари?

- На първо място, с желязна финансова политика. С разумно изразходване на средствата и особено контрол на капиталовите разходи за строителство и ремонти. На второ място: броят на студентите ни нарасна с над 200 души, а това е свързано с увеличаване на бюджета на университета. Таксите на студентите обаче не сме променили, те са същите - 200 лв. на семестър. Е, имаме и спонсори. За година и половина около 200 хиляди лв. са постъпили от заводи и предприятия, макар че повечето дарения са под формата на материали, компютърно оборудване и т.н. Впрочем знаете ли от кои български градове има най-много кандидат-студенти при нас?

- От кои?

- Момчета и момичета от градове, където има действащи, проспериращи предприятия и заводи. Децата виждат, че работещите там получават по-високи заплати, и това ги амбицира.

- Тежката индустрия не е само в Кремиковци?

- Точно така. В България има завод, в който са инвестирани над 500 млн. евро - "Аурубис" АД в Пирдоп. В КЦМ в Пловдив тази година стартира силна инвестиция от около 200 млн., при положение че преди това бяха инвестирани над 100 млн. Най-модерната рафинерия за катодна мед в света се намира в Пирдоп. Модерен цех за обработка на метали е построен в Перник. Ще изброя и някои предприятия, които ще ви повишат самочувствието. В Търговище се прави голяма инвестиция: една американска фирма е закупила бившия завод "Енергия", сега "ЕнерСис", където се произвеждат акумулатори. Единствената страна в света, където ще се произвеждат акумулатори за подводници, е България. Това, което работи у нас като индустрия, е на много високо ниво и е с бъдеще.

- Резултатите от матурите бяха повод отново да се заговори за срив в образованието. И според вас ли е така?

- Моето мнение е, че всяко следващо поколение е по-умно от предишното. Това аз казвам на всички заседания и възражения има, колкото искате. Ако говорим за спад в образованието, причината винаги я отнасям към преподавателите. Щом един преподавател е стойностен, той ще знае как да събуди интерес. Вярно, поколенията са по-различни, но всяко ново поколение е качествено по-добро, иначе нямаше да има прогрес в света. Проблемът е друг.

- Какъв?

- Най-добрите ни деца, както и тези на богати родители, още в 10-и - 11-и клас знаят къде ще следват в чужбина. Учебните заведения на Запад лично контактуват с нашите деца чрез интернет. Затова ми се ще като инфраструктура и тук да стане поне малко по-привлекателно. Скоро разговарях с ректора на един университет в Магдебург, Германия, и той ми се похвали, че там учат 400 българи. Имало 50 души, дошли от нашия университет, които сега работят в техния. И аз казвам на колегата: "Чакайте сега, едностранна полза имате вие. Ние нямаме случай някой да е завършил при вас и после да дойде да работи за нас".

- Повярвахте ли на предизборните обещания, че най-много ще се инвестира в образованието?

- Позитивно настроен съм. Смятам, че ще се обърне нужното внимание на тази сфера и най-вече ще съдейства да направим тук един кампус. Това ще рече, четирите висши технически училища да се оградим, защото сега приличаме повече на базар. Става дума за Лесотехническия, Минно-геоложкия и Техническия университет.