В следизборната нощ лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов даде недвусмислено заявка поне за две неща: че ще прави големи съкращения в държавната администрация и че ще преразгледа всички назначения, направени в последния момент от тройната коалиция. Но вероятно изобщо не подозира, че последното далеч няма да се изчерпи само със смяната на гуверньора на БНБ Иван Искров. Защото тройната коалиция направи всичко възможно да се окопае и в държавните фирми. Там членовете имат договори, които по правило са за 3-4 години.
Такава е например ситуацията с "Булгартабак", чиято приватизация пак остана за следващия кабинет. В управата му има не един и двама висши функционери на партиите от тройната коалиция. Там все още е Корнелия Нинова, която е член на ИБ на БСП и говорител на столетницата. Сякаш между другото тя е и изпълнителен директор на холдинга. Според Търговския регистър договорът й в "Булгартабак" е до края на 2010 г., а Нинова запази шефското си място, независимо че името й нашумя около аферата с ексшефа на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров. До 2012 г. в надзора на тютюневия холдинг е и друг член на ИБ на БСП - Светла Бъчварова. Там е и съпартийката й Анна Янева, която е заместник на министър Петър Димитров. В същия надзорен съвет като член на НДСВ е и бившият зам.-министър на икономиката Лъчезар Борисов. Вярно, че той вече над година не е зам.-министър, но запази топлото място в тютюневия холдинг. Негов колега там е и съпартиецът му Димитър Ивановски, зам.-министър на финансите.
Присъствието на ДПС в холдинга също е внушително. Наред с аграрния зам.-министър Бюрхан Абазов в управата на "Булгартабак" е и Дочо Минев Карадочев. В медиите той се спряга като близък до Делян Пеевски и до шефа на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Назначението на Карадочев крие и потенциален конфликт на интереси, защото той е и изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане. От "Булгартабак" винаги се опитват да омаловажат този факт със смешния мотив, че дружеството не е застраховало товарите си през агенцията, ръководена от Карадочев, следователно не е получило привилегирована позиция спрямо други фирми.
В енергетиката също е пълно с партийни парашутисти
Например Българският енергиен холдинг (БЕХ) бе поверен на зам.-министър на икономиката и енергетиката от БСП Галина Тошева. Тя съвместяваше държавния с директорския пост само около седмица и след това се отказа от изпълнителната власт. Отказът обаче си струва, защото мандатът й в енергийния холдинг изтича чак на 20 януари 2014 г. Наред с нея в борда на БЕХ дотогава ще остане и Димитър Димитров, приеман за човек на НДСВ. Компания в борда им прави изпълнителният директор на същото дружество Димитър Гогов. А също и Тенчо Попов, финансов консултант, който дълги години бе финансов директор на АЕЦ "Козлодуй", но който дължи идването си в София и издигането си в държавната йерархия на НДСВ - той бе в продължение на почти 4 години главен секретар на финансовото министерство по времето на Милен Велчев.
Но Българският енергиен холдинг е все пак изцяло държавно дружество. Новата власт може да реши, че изобщо не е необходимо големите държавни енергийни компании да имат подобна шапка и да я закрие сравнително безболезнено. Как обаче ГЕРБ-ерите ще се справят с окопалите се в бордовете на частни енергийни дружества политици, не е ясно. Защото висши функционери на БСП например здраво са се бетонирали в ЕРП-тата. В надзорния съвет на "ЧЕЗ електро България" е Антон Кутев, член на ИБ на столетницата. В същия борд е и спорният бизнесмен и бивш депутат от БСП Златимир Орсов, който даде името си на уедрените кооперативни стопанства, които едно време Жан Виденов се опитваше да наложи в практиката. Освен това управляваше и Българска земеделска и промишлена банка, която фалира, след като Веска Меджидиева източи над 200 млн. стари лева от нея и замина за ЮАР.
Висши функционери на БСП живуркат и в "E.ON България мрежи", където държавата все още държи дял. До 24 януари 2011 г. в надзора на тази компания е Валери Жаблянов, член на Висшия съвет на столетницата. Само преди две седмици БСП вкара свой висш кадър и в Надзорния съвет на "ЛУКойл Нефтохим Бургас" - Евгений Узунов - секретар на Висшия съвет на БСП по кадровата политика и финансите. Евгений Узунов бе и зам. финансов министър по времето на Жан Виденов и се "радва" на доста спорен имидж в българското общество. Той е основател на Първа източна международна банка, а медиите още преди години огласиха доклад на службите от 1995 г., в който се твърди, че банката е "обсебена от силова и криминално проявена групировка, действаща под прикритието на застрахователната компания СИК и "Интергруп" АД". Сред акционерите в банката тогава са Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо.
И ДПС не бяга от икономическата власт
Един от най-висшите функционери на ДПС например изскача от борда на директорите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Става въпрос за зам.-председателя на движението Росен Владимиров, областен ексуправител на София. На фонда, създаден още след сгромолясването на банките през миналия век, се разчита да покрие всеки депозит до 100 000 лв. на български гражданин или фирма, ако съответната финансова институция фалира. Във фонда в момента са се събрали около 855 млн. лв. Мандатът на Владимиров изтича чак през 2011 г.
По време на предизборната кампания и децата у нас разбраха, че шеф на борда на директорите на "Информационно обслужване" е съветникът на премиера Сергей Станишев Азер Меликов. Мандатът на Меликов там изтича на 24 август 2011 г. Изпълнителен директор на държавната софтуерна компания е Иво Николов, който е син на началника на кабинета "Жан Виденов" Красимир Николов. В управата на тази фирма, предизвикала толкова предизборни спорове, са още медийният съветник на министър Пламен Орешарски - Зорница Арсениева, шефът на дирекция "Бюджет" в МФ Добрин Пинджуров и бившият шеф на "Топлофикация-София" Наско Михов. В надзора на "Информационно обслужване" са също финансовите зам.-министри Димитър Ивановски (НДСВ), а също и Атанас Кънчев (ДПС) и Кирил Желев (БСП). Последните двама също бяха финансови зам.-министри при Орешарски. Първият обаче напусна МФ, за да оглави фонд "Земеделие", откъдето омерзен напусна след стотина дни. И сега е частично безработен, ако не се брои "Информационно обслужване", където мандатът му изтича на 16 декември 2010 г. До същата дата е и мандатът в "Информационно обслужване" на Кирил Желев. Той обаче получава заплата и от още едно място - наскоро стана член на Комисията за финансов надзор.
Последен влак
В последните си дни кабинетът "Станишев" реши да налее известно количество пари в държавни фирми. Независимо че не е много ясно как кризата ще се бори например чрез Национална компания "Индустриални зони" ЕАД, е ясно кой ще я ръководи. Неин изпълнителен зам.-директор е Айсехел Руфи, която е и в надзорния съвет на "ЧЕЗ разпределение България". Доскоро Руфи бе шеф на пресцентъра на икономическото ведомство, а от няколко месеца е медиен съветник на Петър Димитров. Съветът на директорите на "Индустриални зони" се оглавява от Владимир Туджаров, който е и главен секретар на икономическото ведомство. До преди година той бе и в надзорния съвет на "Булгартабак".
Част от парашутистите ще си отидат сами от бордовете на тези "сладки" фирми - те станаха депутати и по закон нямат право да упражняват такава дейност. На другите договорите могат да бъдат прекратени с решение на Общото събрание на съответната фирма, в което участва не само държавата, но и частните акционери. Жалкото ще е, ако ГЕРБ подходи към проблема като предшествениците - като просто замени едни партийни функционери с други. По-рационално ще е да се направи цялостен анализ на ефекта от съществуването на тези държавни фирми и холдинги и на работата, която пратениците на държавата вършат там, за да получават космически заплати. Защото не са един и два примерите за умишлено или не пренебрегване на обществения интерес в полза на частни далавери.