Кризите имат пол. Сегашната криза е мъжка. Ако бяха живи, Шпенглер и Вайнингер щяха да са доволни. Техните книги ("Залезът на Запада" и "Пол и характер") бяха в домашните библиотеки на родителите ни в критичните години преди Втората световна война. Царство България още не беше обявило война на Великобритания и САЩ. Още нямаше гей-паради. Имаше паради, предвождани от старчета в четнически униформи. Живите още опълченци.

Криза се отприщва при натрупване на критична маса от грешки. Написана на китайски, думата криза съдържа знак за опасност и знак за шанс. Кризата ни дава шанс да поумнеем.

Преди двехилядната година Credit Suisse отпечатваше на цяла страница в "Икономист" портретите на бележити мъже. Те гледаха мъжествено в обектива и казваха, че да рискуваш е мъжество. Вкусът към риска ми е наследствен, пишеше под портрета на швейцареца Хенеси. Изкуство, което не рискува, е обречено, пишеше под снимката на лорд Атънбъро. Няма излишен риск; трябва да поемеш риска, за да разбереш, че той е бил излишен, гласеше надписът под лика на италианеца Анели.

Но къде е прагът на разумния риск? Жестоката поука е: Не рискувай с кредит или ипотека! Може да останеш на улицата.

Ако вие сте родени след 1962, знайте, че, вероятно, нямаше да се родите, ако президентът на САЩ Кенеди беше рискувал, както му препоръчвали. Хрушчов беше прост и щур. Казваше "Ние ще ви погребем". Зад гърба на съветниците си Кенеди се срещнал със Шлезинджър, който му казал: "Не преговаряй от страх, но не се страхувай да преговаряш." Сделката била уговорена по "червения телефон" между Белия дом и Кремъл. Съветският морски конвой с ракети за Куба реверсира, направи "кръгом" и пое обратен курс. После, тихомълком, САЩ изтеглиха ракетите си, базирани в Турция. В БТА, изтръпнали пред телексите, Петко, Даниела и аз въздъхнахме облекчени. Шефът Стрелков слезе в кабинета си и се върна с бутилка да се почерпим, че не започна ядрена война.

Силоваците са мъжкари: Ние не преговаряме със злото, ние го сломяваме (We don't negotiate with evil, we defeat it) - каза вицепрезидентът Дик Чейни. - It's in our national interest... Разрушаваме Ирак, после моите компании го възстановяват.

Рискувач!

"Foreign Policy" и "National Interest" предупредиха, че не се вижда краят на световната криза, която започна от САЩ. Дано! Дано кризата задълбае и се проточи, за да реверсира безумието: САЩ, най-големият длъжник на света с претенция за световен лидер на еднополюсен свят, налаган чрез войни и кризи.

И що е туй National Interest? А, сетих се. Това е френското Raison d'Etat, преведено на английски. За него пръв писал Макиавели, но първи го приложил кардинал Ришелио в Трийсетгодишната война. Кардиналът бил католик (естествено), но подкрепил протестантите, за да напакости на проекта за Свещена римска империя.

Бжежински не е талибан (естествено), но насъскваше муждахидините да напакостят на съветската империя. Откъм пакистанската страна на Хайберския проход, през който минали Дарий и Александър, Бжежински се провикна: "Аллах е с вас!" и повикът отекна през границата; не бях виждал толкова мощни усилватели и когато преводачът го преведе на пущу, езика, на който говорят 45 милиона пущуни в Афганистан и Пакистан, двете тълпи - оттатък и отсам границата - откликнаха "Аллах акбар!"

Войнствени мъже са пущуните, от малки стават снайперисти, не признават националната граница, заобикалят я, лазейки по скалния рид, понесли на гръб денкове със суровина за хероин. С достойнство вземат цигарите Capstan, които си купил за тях в Ланди Котъл, поднасят ти чаша чай и тънички топли питки ("нан"), подслоняват те. Не са чували за национален интерес, само за племенен. Мъже!

Меркантилизмът (да изнасяш повече, отколкото внасяш) също бил национален интерес. Ако си мислите, че в ЕС няма меркантилизъм, да знаете, че в една търговска верига в София онзи ден продаваха германски домати !!

На Виенския конгрес след Наполеоновите войни австриецът Метерних бил майстор-балансьорът на националните интереси на победителите. После - пак криза. Не хващайте вяра на балансьори!

От край време мъжете доминират в кредитното дело, финансите и политиката. И - като мъжкари - рискуват. Е, и няколко мъжкарани се изявиха. Най-забележителната беше лейди Тачър, която каза на ЕС: Искам си парите (I want my money back)! Жалко, че Меглена Кунева не бе мъжкарана, а женствено отстъпчива, когато договаряше присъединяването на България към ЕС.

Ти, читателю се подсмихваш, дето деля кризите на женски и мъжки. Но я прочети това:

От ноември 2008 насам над 80% от уволнените в САЩ са мъже (според U.S. Bureau of Labor Statistics). Разбра ли? От петима уволнени четирима са мъже. Същото е в Европа. 7 милиона уволнени мъже. Защото уволненията са в строителството и тежката индустрия, където работят предимно мъже, докато медицинските сестри и учителките по-трудно ще ги съкратиш. До края на 2009 към 28 милиона мъже по света ще останат без работа. Поради глобализацията (outsourcing) между 28 и 42 милиона работни места в САЩ ще бъдат закрити (Princeton economist Alan Blinder estimates). Още ли ти е смешно, като ти говоря за мъжка криза?

Ти избра мъжкаря, пожарникар и охранител Борисов. Е, той, може би, само се прави на мъжкар и на нищо значещото "десен". Ще видим.