В условия на икономическа криза е нормално да бъдат създадени съответните предпоставки за намаляване разходите на реалния бизнес, за да може той да устои на натиска отвън. По тази тема левите звучаха парадоксално, защото с тяхното дейно участие продължи погромът над осигурителната система, започнат от правителството на техните предшественици. А по време на избори се сетиха, че като на политически леви им приляга друго говорене. За него има достатъчно стойностни аргументи, които обаче имат тежест, когато се базираш на други практики. Иначе става като да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо тича.

Повечето десни партии, или поне закичилите се с етикета на такива, предложиха като една от мерките намаляване на разходите по общественото осигуряване на работниците и служителите, а вероятно и на самонаетите (защото чак такава конкретика не се чу - а те имат същите проблеми, дори по-големи). Повече от очевидно е, че допълнителното механично намаляване на размера на осигурителните вноски по фонд "Пенсии" изправя системата пред непредсказуеми рискове, като най-сериозният от тях е в хазната да няма средства за изплащане на сегашните пенсии.

Съгласно бюджета на ДОО за текущата година се предвиждат постъпления от вноски от работодатели и на лични вноски на работниците, както и на самонаетите в размер на грубо 4.2 млрд. лв. Предложенията за намаляване на размера на вноската с 5 процентни пункта водят до намаляване на собствените приходи с 1/6, или 700 млн. лв. Тази разлика, която в крайна сметка ще се поеме от консолидирания бюджет на държавата, следва да бъде покрита отнякъде или да бъде "разхвърляна" на няколко места.

По тази тема веднага могат да бъдат направени поне две предложения, които съчетани едно с друго могат да осигурят постигането на две цели - освобождаване на средства на работодателите и омекотяване на удара върху консолидирания бюджет. На първо място веднага, още със следващия бюджет - без значение дали ще е за следващата година, или ще е евентуално актуализираният за текущата, могат да бъдат намалени вноските по допълнителното задължително пенсионно осигуряване. По такова предложение на КТ "Подкрепа" беше постигнато предварително съгласие с всички работодателски организации. Могат да се правят пространни разсъждения върху порочността на този специфичен български "принос" в осигурителната теория и практика, но не му е сега мястото. Тук ще спомена само безпристрастните аргументи: в условията на финансова криза не е реалистично очакването за нарастване на доходността по техните портфейли, точно обратното - генерират се загуби от задължително набирани средства от вложителите, които са единствено за тяхна сметка. Вторият аргумент е, че при тях няма никакви плащания - първият бенефициент на средства по ДЗПО ще бъде пенсионирала се жена, родена на 01.01.1960 г., и навършила възраст от 60 г. през 2020 г. Следователно с оглед и на разпределението на временните, надявам се, неблагополучия между поколенията е напълно възможно и временното ограничение на постъпленията на частните пенсионни фондове. Това ще постави при равни условия днешните и бъдещите пенсионери, както отчасти и родените преди 01.01.1960 г.

Втората сериозна възможност се намира в системата на ваучерното хранене. Потребни бяха 7-8 години борба на КТ"Подкрепа" и колегите ни с упоритата съпротива на 3 правителства, докато тази мярка, наложена в стара Европа, а и в повечето от новите европейски членки, стане реалност и у нас. Дори преди изборите управляващите, с идеята да се харесат на работниците, увеличиха размера на средствата по нея.

Ваучерите за храна са освободени от осигурителни вноски и данъци. Преведено на езика на числата, във всеки ваучер за 100 лв. се съдържат 18 лв. невнесени осигурителни вноски от работодател и работник. Но тъй като той може да се ползва само за храна, върху употребата му се начисляват 20 лв. ДДС. За бюджета дотук резултатът е горе-долу 0:0. Остават 10-те лв. подоходен данък.

Не са за пренебрегване и косвените положителни ефекти от тази мярка - подобряване качеството на хранене на работниците и служителите, разкриване на нови работни места във фирмите, оператори с ваучери, и в търговските обекти - увеличаване на търговските обороти, контрол върху търговците (с ваучери могат да оперират само търговци, регистрирани по ДДС) и т.н.

Проблемът е, че сегашната ваучерна система налага ограничения върху максималната стойност на ваучерите и върху броя на хората, за които могат да се емитират. Идеята на второто ограничение беше да се провери дали бюджетът няма, не дай си боже, да се срути. Е, не се срути. В този смисъл премахването на второто ограничение - за броя на участниците в програмата, автоматично ще доведе до намаляването на разходите за осигуровки. Само че не пряко, т.е. безусловно, каквато е мечтата на някои пишман капиталисти, а под условие. Част от тези условия предполагат участие в тази програма само на бизнес от светлата страна на икономическия спектър. Към нея могат да бъдат включени и самоосигуряващите се лица, като средствата за закупуване на ваучери биха се приспаднали в годишната данъчна декларация по известния ред.

Давам си ясна сметка, че това е най-слабата страна на предложението. И то не защото сметката не излиза. А защото от самото начало, къде по-прикрито, къде - не, държавата насърчава именно сенчестия бизнес. Именно на него се правят най-големи реверанси. Обяснения - много, най-често политически, та нали точно там оперират т.нар. "политически инвеститори", както успешно ги определиха от Центъра за изследване на демокрацията. Те са тези, които имат интерес от корумпирана политическа класа. Те живеят в симбиоза с нея и си я поддържат.

Сега обаче обществото е натоварено с други очаквания, на които новата власт неминуемо трябва да отговори. Съществуващите порочни практики могат и трябва да бъдат прекратени, а виновните - наказани.

А иначе с математически инструментариум от шести клас с лекота могат да бъдат направени изчисленията, водещи до определяне стойността на отделния ваучер, както и до съчетаването на тази мярка с първата посочена, както и с всички други, които биха могли да бъдат приложени. Нали всички сме решавали задачата за басейна, който се пълни и празни от няколко тръби? Останалото е политическа воля.