В края на всеки мандат политиците усилено започват да четат законите, както дяволът Евангелието. Нещо подобно се случи и със закона за дипломатическата служба. На последните заседания на кабинета на Станишев ударно се раздадоха дипломатически длъжности на хора без или със спорен стаж в тази деликатна сфера. И след като имената започнаха да излизат едно по едно, стана пределно ясно защо цялата операция бе пазена в дълбока тайна. Просто за пореден път се оказа, че постовете са раздавани в разрез със закона.

Да вземем например новия генерален консул на страната ни в Новосибирск Иван Палчев. Бивш депутат от ДПС и бивш посланик в Азербайджан, който попадна в списъка със сътрудници на ДС с псевдонима Цеко. Според закона подобно назначение на дипломатически служител, който няма ранг, става само по изключение, и то ако е изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в страната, говори два езика, единият от които официален за ООН, и е компютърно грамотен. При Палчев всички тези изисквания са под въпрос. Нарушен е и основен принцип в закона, според който всеки дипломат, който се връща от мандат в чужбина, трябва да прекара поне две години в МВнР, преди да отиде на нов мандат. Палчев обаче се оказа над закона, защото престоя шест години като посланик в Азербайджан, макар че мандатът за посланик е 3-4 години. Върна се тази пролет, за да бъде за кратко шеф на кабинета на министъра по бедствията и авариите Емел Етем, и сега отново заминава на сладка мисия.

Или друг пример. НДСВ успя да уреди две свои депутатки - Мария Ангелиева за генерален консул в Лос Анджелис и Теодора Дренска - за Дъблин. От близо половин година зам.-шефове на жълтата партия усилено ходатайстват за тях, макар че и двете не отговарят на голяма част от изискванията на закона за подобни длъжности. Дренска например е известна най-вече с това, че за 4 години пребиваване в парламента не обели нито дума от парламентарната трибуна, а когато трябваше да се изкаже в комисиите, обикновено не беше много наясно с материята. И макар че не се осъществи мечтата й да стане посланик, в последния момент успя да се уреди като политически съветник в посолството ни в Дъблин. Между впрочем досега такъв пост не е имало там, специално ще го разкрият. Разбира се, никой не обясни защо се налага подобна реорганизация на посолството и защо точно Дренска се оказа подходящият кандидат за тази длъжност.

Ангелиева пък е юрист по образование и в битието си на депутат се занимаваше главно с въпросите на младежите и децата. С какво е показала, че става за консул точно в Лос Анджелис - не е ясно.

В нарушение на закона е и назначението на Силвия Козарева за консул в Атина. Дъщерята на бившата царска депутатка и социален министър Христина Христова беше консул в Солун и без да са изминали нужните по закон две години стаж на този пост, тя получи назначението в Атина. От външно обясниха, че мястото стояло вакантно почти година и нямало кандидати за него, защото малко били хората в МВнР с гръцки. Факт е, че консулствата ни в Гърция са натоварени заради многобройните проблеми с нашенци там, но е факт и че гръцкият не е от най-редките езици на Балканите. Точно затова в Атина трябваше да бъде изпратен опитен консул.

Истински подарък от Калфин е получило пресаташето му Албена Воденичарова, бивша журналистка от БНТ. Тя става дипломат в посолството ни в Мадрид. Тъй като не отговаря на условията в закона, ще й бъде даден временно дипломатически статут. По подобен начин се отблагодари на пресаташето си и Соломон Паси. Елеонора Димитрова бе назначена за втори дипломат в посолството в Либия, но мисията й там приключи предсрочно и с пълно фиаско.

БСП пратиха депутата Атанас Папаризов за генерален консул в Ню Йорк, но от всички партийни назначения той изглежда най-приемлива кандидатура, защото е бивш евродепутат, икономист, специалист по международни икономически отношения. По отношение на чуждите езици Папаризов е по-добър от редица дипломати в МВнР - говори английски, френски, испански, шведски и руски.

От външно министерство се оправдават, че едва са удържали през последната половин година на напора на партийните централи за политически назначения и този резултат е направо похвален. Кметове, областен управител и какви ли не били мераклии за посланици. Сигурно повод за гордост има - не е лесно да устоиш на партиен натиск. Но нали точно за това са законите - да гарантират, че най-достойните кандидати ще станат консули и дипломати, че ще има достатъчно време за професионално израстване и обучение. За да не се срами страната ни пред чужденците и за да има на кого да разчитат българите, нуждаещи се от помощ в чужбина. За съжаление, горчивият опит от последните години показва, че това е по-скоро пожелание, отколкото реалност.