|
| Стефан Данаилов |
- Мисля, че е много важно, че симпатизантите ни ще дойдат. Не сме правили специална организация, за да доказваме сила и мощ след загубата. Аз съм сред организаторите на събора от 2000 г. и винаги съм се учудвал какво ги води хората там. Има нещо особено в тези срещи. Като актьор знам какво е, когато салонът е празен, хората не искат да те чуят и трябва да коригираш работата си. Мисля, че тези ежегодни срещи са много важни, защото се усеща настроението на хората. Те очакват да чуят какво ще им бъде казано, особено тази година, която е 118-та от създаването БСП. Това, че сме си позволили логото на срещата да е "Сила за промяна", мисля, че говори доста.
- Според вас това ли беше най-голямата грешка на БСП?
- Усещането за изолиране и за разделение на елит и на останалите беше факт. Като министри ние обикаляхме страната, но там се говореше предимно какви са проблемите. Обаче като партийно ръководство срещите ни в страната и разговорите за това какво се случва със самата партия определено бяха спорадични.
- Но нали правихте толкова десанти из страната?
- Ние десанти постоянно правехме. Но аз говоря за личните срещи и за това какво правим в партията, какъв е нашият - тази скучна дума - партиен живот. Много пъти съм казвал, че докато бяхме в опозиция, бяхме много по-единни, повече се интересувахме какво става с нас. Това е факт и сигурно ще бъде обсъждан на конгреса, защото на книга редовният партиен живот го имаме, но на практика не е съвсем така. Явно вътре партийните структури са изолирани.
- На какво се дължи това?
- Според мен се получи едно затваряне на партията. Към левите партии по света по принцип най-положително отношение имат младите хора. При нас не е така. Голяма част и от възрастното поколение също се отдели от БСП. Това, което трябва да се случи, е нашата партия да стане интересна и любопитна, водейки се и социална, и да се отвори към хората и към младежите. В този смисъл подчертавам думата "промяна".
- Но за тази прословута промяна и младежко "презареждане" се говори от толкова отдавна, а още няма ефект?
- Такова презареждане се случи на предишния конгрес. И сега в Националния съвет (НС) има много млади хора.
- Но явно те са изолирани от вземането на решения.
- И да, и не. Децата започнаха да говорят, но това не е достатъчно - трябва да им дадеш възможност и да се развиват в партийна структура. Все пак разчитаме, че тъкмо младият човек може да привлече повече млади хора. Има и млади членове на НС, които нямат особен авторитет в общностите, в които живеят. Много е важно как налагаш тези хора - те трябва да бъдат издигнати отдолу, от структурите, а не да са спуснати.
- Вие какви идеи и мерки бихте предложили, за да станете по-привлекателни?
- Е, не може с едно изречение да се каже. Трябва да се анализира, да се види ще има и спорове, кое е по-интересното, което да предложим. Това са неща, които през тези 3 месеца до конгреса през октомври трябва да се анализират. Не съм привърженик на нападки един срещу друг, което е характерно за нашата партия. Честно да ви кажа, сега, когато по традиция ще открия събора, и на мен самия ми е трудно да се самомотивирам, за да мотивирам и хората, които ще са там. Защото лично аз бях много изненадан от това, което ни се случи. Но причините за това, колкото и да ги търсим тук или там, са си в нас. Кампанията и другите неща са само допълнителни фактори.
- Грешки в собственото ви управление ли ви провалиха?
- Напротив, ние сме излизали с провал от управлението. Не може да се каже, че това управление беше провал. Не може на черното да кажеш бяло. Явно има нещо друго, което ни отдалечи от избирателите, и неща, които можеше навреме да бъдат предотвратени. Например - как се наложи тази непрекъсната приказка за корупция, случката с еврофондовете... А може би трябваше да има повече политическа мъдрост. Аз все си мисля, че може би, след като влязохме в ЕС, трябваше да предизвикаме предсрочни избори. С нова програма. Може би обществото щеше да реагира по друг начин. Не е приятно да събереш толкова негативност. Казвам го, защото толкова неща все пак бяха направени. Не става дума за това разбрани ли са или не са от хората. Българинът гледа по себе си. Иди му разправяй ти, че си ремонтирал театри. Една магистрала да имаше, сигурно пак нямаше да са доволни, но поне да я имаше.
- Не трябваше ли БСП по-остро да реагира на скандалните изказвания на Ахмед Доган по време на предизборната кампания?
- Би могло, разбира се. Можехме да реагираме по-остро. Но едва ли щяхме да получим по-различен резултат на изборите.
- Все пак не смятате ли, че можехте да се противопоставите по-категорично на безобразията, които се вършеха в някои от министерствата на ДПС?
- Трудно е. Когато не си сам в управлението, а управляваш с тройна коалиция, нещата са такива.
- Страхувате ли се, че причините за неуспеха може да останат неназовани, както стана на последния ви пленум?
- Все пак това е конгрес. Не вярвам да се стигне дотам да бъде дирижиран, както чувам. Но сериозен разговор трябва да има и трябва да се реши в каква посока ще поемем. И повечко кураж трябва на хората. Всичко ще си кажем. Ето, аз един въпрос съм задал към бюрото и вече има коментари: защо Ламбо е попитал за Плугчиева. Ами как да не попитам? Какъв ход беше това, че тя гласува "въздържал се" за правителството на ГЕРБ? Аз се учудих и затова попитах. Ако тръгваме по този начин, какво правим? Демокрация, демокрация, но вижте на таблото какво излиза. Това също е авторитет на една партия и ще ме извиняват някои - трябва да има някаква вътрешна хигиена. Като си се хванал на хорото, дръж се. Ако не, излизаш. Идва следващият.
- Все пак за какво е знак поведението на хора например като Татяна Дончева и на онези 30-ина членове, които поискаха оставката на Станишев на последния пленум?
- Татяна Дончева показа различно мнение, но първо го каза на медиите, после на нас. А за другите - имам други впечатления от неудовлетвореността на групата, която сега реагира. Да, несъгласни са, против ръководството са. Но аз също бях на мнение, че е по-редно изпълнителното бюро да си подаде оставката, за да има хора, които носят негативите. И бях сред първите, които започнаха да говорят, че трябва да си подадем оставките по много причини. Но председателят прецени, че е по-добре той да поеме отговорността.
Има и нещо друго - все пак на тези пленуми, на които съм присъствал, е имало по двама-трима, които са основните говорители на някакво опониране. А може би наистина сериозните анализи по проблеми, които трябваше да бъдат решавани, не се случваха. Може би от това се създаде едно впечатление, че всичко се решава отгоре, от някакви кръгове.
- Но очевидно това впечатление е вярно?
- Вярно е, че е имало моменти, когато седят едни хора и слушат и ги питаш: "Кажете?", а решението е взето. В този смисъл трябва да се чуе кой какво мисли, кой е кривият, кой е правият. Аз не съм за анонимното говорене. И допускам, че съставът на следващото изпълнително бюро ще е доста по-различен. Групата ни в парламента и без това е малка и трябва да се концентрираме в работата тук. Аз и затова ги призовах колегите да излезем с решение дали е правилен принципът на отборното, екипното начало - дали предложенията трябва да идват от НС и да бъдат одобрявани, или да се предлагат от структурите. Аз съм привърженик да имаш опоненти.
- Мислите ли, че има нужда от нов тип лидерство в БСП?
- Не. Аз съм противник на тезите, че революцията изяжда своите деца, в които нашата партия е много добра. Лидер не се създава ей така изведнъж. Разбира се, че без всеки може. Но ако хванем тази максима, ще е страшно. Определено и ръководителят на партията трябва да направи своята преоценка на личните си грешки, които за съжаление не се чуха на този бърз отчет, който трябваше да се направи на пленума. А това е редно, какво лошо има?
- Станишев дори си послужи с хитрост - поиска вот на доверие от НС на БСП на пленума, преди още той да е съобщил анализа си за грешките.
- Това беше изненадващо, защото по-нормалното беше след обсъждане да се поиска вот. Не знам каква беше причината за това. Може би за повече мотивация. Но моят личен анализ е по-различен. Аз например, и без да ме питат, бих отговорил на някои от нападките от опонентите ни. По-скоро председателят ни искаше да разбере какво е отношението на хората вътре. Това са психологически неща - човек, когато не е уверен, е по-лабилен. Но резултатът щеше да е абсолютно същият. Но това, което е трябвало, аз съм си го казал на ИБ право в очи. Ще го кажа и на трибуната на конгреса. Има неща, които трябва да си ги кажем, и да се разберем веднъж завинаги.
- Много разочарован звучите.
- Знаете ли какво е усещането ми? Като на катастрофа, да не ви дава господ, аз съм правил две тежки катастрофи. Загубвал съм много близки хора. Първоначалният шок не го усещаш. Дни след това при анализа е ужас. Аз още преживявам това как се докарахме дотук... Останахме само с 40 депутати... Но ще отидем на Бузлуджа. Когато двама души вземем да се убеждаваме: "Ще стане, ще стане!", ще стане по-лесно, отколкото, ако седиш сам пред огледалото и си го повтаряш.
