Още не е минал и месец от учредяването на новия парламент и той вече започна да се въргаля в милиционерщини. Народното събрание, което гласува в ръководствата на комисиите да няма хора на бившата Държавна сигурност, съвсем изненадващо отказа да провери дали пък членовете на комисиите, които ще контролират и проверяват МВР и специалните служби, не са сътрудници - щатни, нещатни или под прикритие. Така бе допуснат абсурдът върху хората, които ще контролират тази ключова фигура, да тегне съмнение.

Предложението за проверка, направено от Янаки Стоилов (БСП) и Димо Гяуров ("Синята коалиция"), бе отхвърлено със странни аргументи - че в хода на проверката могат да се разкрият действащи агенти и да се застрашат евентуално осветените сътрудници на днешните служби. За това алармира не друг, а бившият вътрешен министър Румен Петков, който бе съден и оправдан за осветяването на съветника в ДАНС Алексей Петров.



Какъв е рискът това да се случи?



Минимален. Защото в Наказателния кодекс изрично е записано, че всяко "длъжностно лице, което не свали от отчет сътрудник или служител под прикритие, заемащ публична длъжност или извършващ публична дейност, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 6 години и глоба в размер от 15 000 до 30 000 лева". В тази категория попадат народните представители, магистратите, министрите, зам.-министрите, областните управители, кметовете и т.н. Или казано по-просто - нито един заемащ такъв пост не може по какъвто и да е повод да е сътрудник или служител под прикритие. Така че сред депутатите не би трябвало да има такива сътрудници, че да бъдат осветени! Или априори допускаме, че службите нарушават закона?

Но да приемем,



че е нужна презастраховка,



защото областта е чувствителна. Какво пречеше на парламента да провери всички депутати за връзки с действащите служби и тогава да съставя комисиите? И да поиска всеки шеф на служба, включително и шефът на ДАНС Петко Сертов, да подпише декларация, че няма негов сътрудник или служител под прикритие в храма на народа. Под страх от наказателна отговорност, ако се разкрие противното.

Целта на това правило е ясна - да не се бърка полицейската, разузнавателната и контраразузнавателна работа с писането на закони или с контрола и определяне на финансирането на тайните структури. Защото на практика сегашната ситуация означава, че те



биха могли да се самоконтролират и самопроверяват.



В крайна сметка службите и МВР имат достатъчно лостове и да събират информация, и да си вършат работата. Не е необходимо депутати и министри да им я вършат. И то като помощници и подчинени. Защото какъв точно контрол ще провежда депутат, който примерно е сътрудник на една служба? Или кое ще върши с повече хъс - да пише закони и парламентарни питания или да докладва на началника си в службата X или Y?

Най-важното е парламентът и комисиите в него да не са отбор юнаци от агентура на МВР и тайните структури. Защото години наред България си е патила от тази странна симбиоза между публичната власт, от една страна, и специалните служби и МВР, от друга. Години наред например никой не попита МВР и службите защо няма фактически сигурност за хората и резултати срещу престъпността и корупцията. Само се палеха някакви скандали за подслушвания, контрабандни канали, огромни кражби от бюджета, които бързо затихваха. И оставаше съмнението, че аферите вървят под чадъра на уж проверяваните и контролирани от парламента служби. А зависимостта на която и да е част от публичната власт, било от престъпността или пък от тайните структури, е опасна. Тя ерозира и държавността като цяло.

Затова е важно да се направи проверка и над нито един народен представител да не тегне съмнение, че работи за една или друга тайна структура. За да не станат новите управляващи поредните кукли на конци.