|
| Знакът на победата отдавна не е актуален за "сините", а последните избори бяха огромен провал. |
Има много определения за това що е то десница. Едно от най-точните обаче е, че десните би трябвало да се придържат повече към реалността, да не се самозалъгват с утопии, да не обясняват, че провалите са успехи. По този показател "Синята коалиция" определено не се показа като дясна формация. Обезличаването й започна още в изборната нощ, когато нейните лидери изглеждаха
толкова щастливи, все едно отново сме 1997 г.
и те са взели 137 мандата в НС. Ако бяха десни и се придържаха към реалността, те трябваше да признаят, че участието им на вота е пълен провал. Защото коалицията спечели два пъти по-малко гласове от общия резултат на ОДС и ДСБ през 2005 г. Защото и ОДС, и ДСБ спечелиха повече мандати в предишния парламент, отколкото "Синята коалиция" сега. И виновна за това е не само по-високата избирателна активност. Ако са истински десни, "сините" не трябва да се самозалъгват с утопии, че те, видите ли, държат златния ключ за управлението. ПГ с 285 000 гласа и 15 мандата държи само златния ключ за политическото оцеляване на този или онзи лидер. Участието във вота на "сините" е провал и защото постигнатото е два пъти по-малко, че и отгоре, от целта, която беше поставена. При съставянето на "Синята коалиция" лидерът на СДС Мартин Димитров заяви, че целта е да се вземат повече гласове от ДПС.
Всъщност за ДСБ изборите може и да се отчетат като някакъв успех, защото те все пак вкараха цели 5 депутати. Но за СДС изборните резултати са грандиозен провал. Те вероятно щяха да вземат 285 000 гласа и сами. Особено ако не бяха приютили Иван Костов, който загуби мажоритарно в София дори от Георги Кадиев. Ако наистина иска да е десен лидер,
Димитров трябваше да си подаде оставката
още в изборната нощ. Защото сега той се държи по същия начин като колегата си от БСП Сергей Станишев.
Нелицеприятното впечатление, което "сините" създават от 5 юли насам, продължи и докато се съставяше правителството. Дни наред "сините" не спряха да говорят за нуждата от политическа стабилност по време на криза, за впрягане на експертния им потенциал в управлението и прочие. Тези принципни изявления обаче някак си не успяха да прикрият вълчия им апетит за участие във властта. Накрая "сините" изтърпяха и унижението Бойко Борисов да ги отреже като кисели краставички и да им каже, че предпочита да се откаже от властта, вместо да се коалира с тях.
Въпреки всичко обаче
Господ се оказа седесар
"Сините" получиха великолепен шанс да прокарат една тънка червена линия, която да ги разграничи от ГЕРБ. И да докажат на неголемия брой свои избиратели, че е имало защо да предпочетат номер 19. Борисов номинира сътрудничилия на ДС Божидар Димитров за министър, с което даде шанс на "Синята коалиция" да демонстрира защо някои все още я наричат автентичната десница. Малко преди това по предложение на "сините" бе прокарана и лустрация в парламента. Димитров бе още една възможност за демонстриране на принципна и последователна позиция.
За разлика от Емил Костадинов на "Парк де пренс" обаче "сините" пропиляха тази възможност. Първо демонстрираха непознаване на Конституцията, когато заговориха за поименно гласуване на министрите. После, въпреки някои заявки, подкрепиха изцяло кабинета на Борисов, включително гласуваха "за" при вота за персоналния му състав. Щеше да е изключително печеливш ход, ако при това гласуване "сините" се бяха въздържали или просто не участваха в него. Те обаче отново изтъкнаха посочените по-горе обяснения за политическа стабилност и т.н. С което все пак си завоюваха две председателски места в постоянните комисии на НС.
Халал да са им, както се казва на екскоалиционен език. С подобни игрички на дребно няма как да се възстанови общественото доверие. Наистина мандатът сега започва и има време "сините" да изтрият неприятните впечатления. Само че те май нямат нито воля, нито желание за това. На тях явно им стига, че са единствената партия в Източна Европа, която е правила реформи и все още е в парламента. Нищо чудно обаче това да им е за последно.
