Един обвиняем, един заподозрян за съучастие, един мистериозен видеоклип, една нова стара свидетелка, няколко хипотези и нито едно пряко доказателство. Това е равносметката от работата на прокуратурата по разследването за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски в последната половин година. И може би това щеше да бъде отчетено като сериозен напредък, предвид доста по-яловите й действия в предишните три години, ако обвинителите сами не бяха вдигнали летвата на очакванията през февруари, като повдигнаха обвинение на затворника Лазар Колев-Малкия Гангстер. Тогава дадоха заявка, че всеки момент ще има поне обвинителен акт. Но не би. Такъв няма и до днес, а вместо това разследването се пренесе на страниците на вестниците и в телевизионния ефир. И се превърна в сапунка от най-долно качество.

А междувременно наблюдаващият прокурор Иван Даскалов успя да се освободи от тегобата на разследването "Белнейски" и оглави окръжната прокуратура в Пловдив. Подобно на бившия началник на полицията в Пазарджик Жоро Стоицев, който преди години бе удостоен с шефското място в оперативно-издирвателната дирекция на МВР. Едва ли не като награда, че подчинените му тъкмо бяха успели да изпотъпчат всички улики на местопрестъплението във фаталната нощ на 31 януари 2006 г. И после потъпкаха всички правила в криминалистиката с решението да бъде взет биологичен материал от телата на момичетата, чак след като са измити. Това естествено предопредели и обезкуражаващите отговори от лабораториите в Англия и САЩ, които не успяха да изградят пълен ДНК профил на убиеца.

Факт, който в последните седмици разбираемо е използван от адвокат Марин Марковски като контра аргумент на твърденията на прокуратурата, че



кожа на Колев е намерена под ноктите на една от сестрите



А и честно казано, едва ли отговорът на въпроса в състояние ли са бг разследващите със 100-процентова точност да установят участието на Колев в убийството е положителен. Преди тях британските и щатските специалисти не успяха. Всъщност това е единственото пряко доказателство на прокуратурата, което е и под огромен въпрос.

Въпреки това в медиите вече бе прокарана тезата, че убиецът е намерен и вече се търси само неговия съучастник. И той бе медийно посочен - вуйчото на Колев, срещу когото имало много косвени, но нито едно пряко доказателство.

И съвсем намясто се появи фамозната свидетелка. Пазарджишката учителка Калина Янева твърди, че е видяла двамата мъже със сестрите Белнейски ден преди фаталния изход. След два дни пък видяла Колев и вуйчо му да товарят голям найлонов пакет в колата си, от който стърчал...човешки глезен. И да мият двора на съседна до нейната къща с вода. Всичко се връзва. Но май само за пред медиите. Защото се оказа, че въпросната жена вече е давала показания и твърденията й не са били подкрепени с доказателства. При това първото й свидетелстване е три месеца след убийството. Твърди, че мълчала толкова, защото тогава била заета с общински дела. Била е съветничка. Този аргумент, мисля, говори достатъчно, доколко думите на Янева трябва да бъдат приемани насериозно.

Но дори и разказът й да е верен, тогава съвсем няма обяснение за заключенията на покойния проф. Стойчо Раданов, че сестрите Белнейски са били прегазени, а останалото е инсценировка, за да прилича на сексуално престъпление.

Самите разследващи успяха да напаснат само до половина резултата от тази експертиза с вероятната хипотеза за случилото се. Двете момичета се видели с Колев и вуйчо му, качили се в колата и правили секс. Това пак е неофициална информация, изтекла в пресата от т.нар. добре осведомени източници. В един момент обаче по-голямата Росица поискала да си ходи, скочила в движение и била прегазена. Логично звучи, но тази версия изобщо не дава отговор защо двете момичета имат идентични наранявания, като от удар с кола. Неяснота, за която и самите разследващи явно си дават ясна сметка. Най-малкото защото все още делото буксува на фазата от февруари - има един обвиняем. И се търсят доказателства за втори.



Неясни остават основни неща



Къде точно са били двете сестри преди смъртта си - в курорта "Св. св. Константин и Елена" край Пещера, както за кратко твърдеше бившият зам.-кмет на града Атанас Стоилов, който дори имал техен видеозапис. Или пък в къща на пазарджишката улица "Граф Игнатиев" 24, според описанията на Янева. И как точно са убити двете момичета. Докато разследващите и адвокат Марковски продължават да спорят чрез медиите, лансирайки една или друга теза - очевидно пъзелът няма да бъде нареден.

И след този кратък преглед на клюките, инсинуациите и оскъдните факти е очевидно, че истината няма да излезе наяве, дори делото да влезе в съда.