Няма и месец, откакто новото правителство встъпи в длъжност, и въпреки широката подкрепа, първият протест вече е налице - двадесетина майки блокираха във вторник пътя Радомир-Перник, защото детските им не дойдоха както обикновено - до 15-о число. За мнозина може би е пресилено да се обръща внимание на този "протест", но както и да наричаме събитието, то е показателно по няколко причини.

От години в социалната система не е имало криза в изплащането на помощи, детски и пари за хора с увреждания. Забележителното в случая е, че до закъснението се стигна, защото се оказа, че държавата не може да намери 48 млн. лв. за плащанията през месеца. А и обясненията й за това бяха абсурдни - че повечето пари са в наличност, но ще се преведат едва когато се осигури цялата сума, за да не се разкарват хората по 2-3 пъти до пощите и банкоматите. За сведение на социалните служби - от понеделник насам майките се разкарват до банкомата през 2 часа (по разкази на потърпевши), за да видят дали парите са преведени.

Но тук е мястото на урок №1 за новия социален министър Тотю Младенов. 35 лв. в София може да звучат и като пари за кафе. Но когато получаваш 200 лв. (в по-добрия случай) и гледаш 2 деца, 70 лв. са сериозна сума. Да не говорим за случаите, в които детските заедно с всякакви други помощи и добавки са основно средство за препитание. Гладният не може да чака. А ромските махали, където е струпана голяма част от получателите на помощите, живеят само от получаването на "социала" и всеки ден закъснение може да провокира всякакви изстъпления.

Когато има напрежение, елементарно правило е властите бързо да излязат с ясно обяснение. Социалното министерство обаче предприе противоположна тактика. Първо зам.-министър Валентина Симеонова простичко и честно обяви в националния радиоефир, че има забавяне заради дефицита в бюджета. После Агенцията за социално подпомагане я поправи и забърка още по-голяма каша. "Пари има за всички помощи, с изключение за интеграция на хората с увреждания", обясни временният й шеф Ивайло Иванов. Но АСП не плащала, за да направи преводите на всички едновременно. Меко казано, това е абсурдно - да оправдаваш задържането на 35 млн. лв. за социални помощи и детски надбавки с липсата на други 13.1 млн. за хора с увреждания. Още по-тревожно е държавата да не може да осигури 13 млн. лв. за интеграционни добавки?! Да се надяваме, че това се случва заради липса на административен опит, а не на управленски капацитет. И че идиотските правила за едновременните трансфери ще бъдат променени.

Добрата новина е, че кризата с помощите и детските бе кратка - ден след първите протести социалното министерство рапортува, че парите са преведени по сметките. Тя обаче е опасен прецедент, особено на фона на предупрежденията, че от септември социалната система остава съвсем без пари. Затова е добре овреме да се извлекат съответните поуки.