С рядко срещан екшън дори при лов на опасни бандити завърши за институциите драмата с двете деца от Асеновград - Николета (8) и Павел (7). След тричасова полицейска блокада на автоцентър край Пловдив и белезници за таткото Тодор Василев и момченцето беше предадено на майка си Барбара, която е полска гражданка. Първото дете - Николета, бе отведено с не по-малък скандал с кола на полското посолство на 27 май.

Двете деца трябваше да бъдат предадени на майката по силата на съдебно решение и издаден изпълнителен лист по реда на Хагската конвенция за гражданско-правните аспекти на международно отвличане на деца. Според бащата Тодор Василев решението е изпълнено с отнемането на Николета, а за Павел трябва ново произнасяне на съда. Но от правосъдното министерство са категорични: изпълнението се приема за приключено едва след реалното фактическо предаване и на двете деца. И предупреждават, че неспазването на закона дори в един-единствен случай би създало прецедент, който може да затрудни справедливото решаване на други спорове за деца.

За малчуганите, разкъсани между криворазбраната любов на двамата си родители, обаче тези юридически спорове нямат никакво значение, за тях ужасът тепърва предстои. Никаква връзка с татко, вероятни обяснения от мама колко лош е той, след като досега са слушали каква гад е тя, безконечни бракоразводни дела в България и в Полша, разпити от социални работници, психолози, съдии...

В психологията страданията за



децата, употребени в семейната война,



се диагностицират като "синдром на родителското отчуждаване" (PAS). "Той се появява, когато единият родител ограничава личните контакти на детето с другия и негови близки, като го задържа или укрива. Това поставя децата в пълна изолация и зависимост от възрастния, който в повечето случаи не е воден от най-добрия му интерес. Тези действия на родителя повишават тревожността и стреса у детето и водят до сериозни травматични изживявания", обясниха за "Сега" експертите от Агенцията за социално подпомагане.

Жертвите на родителските войни проявяват агресивност, импулсивност, емоции на омраза и гняв към околните и себе си. Те са рискова група за асоциални прояви - бягство от училище, слаб успех, агресия спрямо себе си и другите, употреба на опиати и алкохол, кражби. PAS е диагностициран за първи път през 1985 г. в труд на Ричард Гарднър, професор по клинична психиатрия в Колумбийския университет. Разработката се появява след изследване на голям брой на пръв поглед



необясними случаи на асоциални прояви



при деца и младежи в САЩ в началото на 80-те. Оказва се, че голяма част от тях са преживели тежки семейни драми и растат без всякаква връзка с единия родител.

За жалост, единственото спасение на хлапетата, растящи насред бойното поле, е родителите им да проявят отговорност и да заровят томахавките. В противен случай институциите са напълно безсилни. Доказа го и драмата в Асеновград. Когато писъците на Николета огласиха националния тв ефир, всички скочиха срещу социалните работници, съдия изпълнителя, полицаите, че са подложили децата на такъв тормоз. Но историята има и друга страна, която досега не е разгласявана. И тя донякъде обяснява защо се стигна до грозните сцени, макар да не оправдава грубото отношение към децата, което предизвика възмущението на обществото.

Актът на предаването два пъти е бил отлаган точно заради преценката, че децата няма да са в безопасност, както налагат разпоредбите. След това обаче таткото Тодор убедил социалните работници, че всичко ще е наред. "И понеже в малкото градче всички се познават, от дирекцията са му се доверили. А той просто е използвал двата дни да организира медиите да отразят екшъна", разказа запознат с драмата около отнемането на Николета и последвалото бягство на Павел.

На практика всички щадящи хлапетата процедури, като работа с психолог, убеждаване на родителите да сключат споразумение, за да се избегнат травмите за малчуганите и т.н., в случая от Асеновград са неприложими заради категоричния отказ на бащата да съдейства. От 27 май до екшъна в пловдивския автоцентър в четвъртък Тодор е позволил един-единствен контакт на социалните работници с малкия Павел, но с изричното условие той да присъства и въпросите да са предварително съгласувани и одобрени от него, разказаха пред "Сега" от АСП. И е присъствал с доведен от него свидетел. Така хем има възможност



да манипулира отговорите на детето,



като го подготви за тях, хем самото му присъствие психологически влияе на Павел.

Тодор Василев категорично е отказал да подпише и изпълни изготвения план за действие за подкрепа на Павел, както и ползването на социални услуги - психологическа подкрепа за сина си, себе си и разширеното си семейство. И то след като е възпрепятствал изпълнението на влязъл в сила съдебен акт. Това съставлява престъпление от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс, уточняват от съдебното министерство. Тодор скача на полицаи, удря хора, лежа пред дипломатическа кола, което пък беше признато за проява на дребно хулиганство. Но нищо не му се случва.

Всъщност неговите агресивни действия и отказ да съдейства на компетентните органи бяха единствената причина да се стигне до екшъна на 27 май при предаването на Николета и до полицейската спецоперация миналата седмица при предаването на Павел.

"За съжаление, в повечето случаи родителите отказват категорично да съдействат на отделите за закрила на детето, не изпълняват изготвените от социалните работници планове за действие, отказват да изпълняват издадените заповеди и задължителни предписания, държат се агресивно и арогантно, заплашват служителите със саморазправа и съд, не плащат наложените им глоби. Законът за закрила на детето според тях е нормативен акт без особена стойност и тежест, защото разпоредбите и санкциите, предвидени в него, не са подкрепени от други нормативни документи, като Семеен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и Наказателен кодекс", обясниха пред "Сега" от АСП.

Единствената полза от драмата в Асеновград е, че са се увеличили молбите към агенцията за съдействие и методическа подкрепа при случаи на принудително изпълнение на съдебни решения, касаещи деца. В този случай експертите от дирекция "Закрила на детето" в АСП се стараят да разглеждат всеки случай индивидуално и при необходимост да провеждат срещи със социалните работници и съдия-изпълнителите по конкретния казус, за да се избегнат стресовите ситуации за децата.





----------------------------------

МЕЖДУ 2 ДЪРЖАВИ

----------------------------------

25 са молбите за връщане на деца по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, обработени от Министерството на правосъдието - българския централен орган по конвенцията. За връщане на малчугани от България в други държави те са 14, а ние сме пуснали 11 искания. Хлапетата се чакат във и от Гърция, Англия, САЩ, Франция, Германия, Италия, Австрия, Холандия и Израел.

През 2008 г. молбите са били 43 - 28 към България и 15 от нашата страна. Държавите, с които спорим за хлапетата, са Белгия, Франция Полша, Холандия, Гърция, Турция, САЩ, Италия, Испания, Германия, Австралия, Израел, Швейцария.

От януари 2008 г. до 31 юли 2009 г. има постановени 19 съдебни решения от български и чуждестранни съдилища. За връщане на деца са 11, отказите 8. В резултат от подадени молби по Хагската конвенция върнатите деца са 11 по 8 молби, като в 6 от случаите родителите са се споразумели. Пет от децата са се прибрали у нас - 3 от Франция и по едно от САЩ и Австрия.