Наред с припряното броене на скелетите в гардероба и след като успя да разстрои върховете на тройната екскоалиция с "лов на вещици", новото правителство се захвана с бъдещето. Но за жалост и оттам надничат страшни образи, обичайни за чуждоземния "Хелоуин".

Новият призрак е "дълбоко замразени доходи". Той изскочи от проекта, наречен "Средносрочна фискална прогноза и основни допускания до 2013 г.", с който правителството се опитва да рамкира неясното бъдеще до края на мандата си.



Проекторамката на пръв поглед шокира



- числата за различните видове доходи и социална плащания са закотвени до 2013 г. Излиза, че социалната пенсия за старост ще е 106.86 лв. и през 2013 г. Минималното обезщетение за безработица няма да мръдне и със стотинка от 110 лв. месечно, а таванът ще си остане 220 лв. още 4-5 години. И месечната помощ за гледане на бебе до 1 годинка ще е все 100 лева, а бременните и през 2013 г. ще получат 150 лв. еднократна подкрепа. Дори пенсиите ще замръзнат - до края на идната година.

Изненадата не е толкова в самото замразяване, колкото в неговата продължителност. Всички си знаехме, че ще е трудно - заради тежко ранената икономика и наследството на кабинета Станишев - като започнем от настанилия се навсякъде връзкарско-рушветчийски стил и завършим със спорните (най-вече финансово) инфраструктурни проекти и дебелия лед на недоверието, сковал еврофондовете. Ясно е, че трябва време за изплуване от кризата и справяне с дефицитите, с които е минирана държавата от предното МС. Но нима кабинетът Борисов ще ги бори цял мандат?

Първо, сегашната проекторамка трябва да ориентира пишещите бюджети какво се случва в трите идни години и какви са допусканията до края на мандата. Тя е правена на принципа -



готви се за най-лошото, пък нека се случи най-доброто



Това е разумна политика - и за начало на мандат, и при многото неизвестни. Ако България бързо се отърси от кризата, най-лесно ще е да се вдигат и таваните, и конкретните харчове.

Второ, няма сигурни прогнози кога ще свърши кризата и колко време ще отнеме възстановяването. За да има ръст на заплати, пенсии, надбавки, помощи, първо икономиката ни трябва да изкатери отново онези 6, 7 или Бог знае колко процента, с които е спаднала. Едва когато надмине равнището от 2008 г., ще е реалистично вдигането на доходите.

Няма правителството, което със садо-мазохистична наслада да реже заплати и пенсии - това е най-сигурният и бърз път да се загуби властта. Но няма и правителство, което да си позволява да радва народа с непрестанни индексации и бонуси. Мислите ли, че Бойко Борисов и подгласникът му Симеон Дянков не искат да вдигат заплати и помощи? Искат, но не може.

Точно заради мъглата, обвила средносрочното бъдеще, рамката е доста условна. Единственото, което тя твърдо обещава, е, че правителството няма да съкращава зависещите от него плащания, на които особено разчитат по-бедните българи. Впрочем и "щедрите" ексуправници в края на своя безславен мандат свенливо заприказваха за възможно замръзване на доходи, понеже международното положение се влошило неочаквано много и стъжнило перспективите пред нашия БВП. Отворете програмата на БСП за нов мандат - там средната заплата скача над 900 лв. през 2013 г. Провалът на водещата партия в тройната коалиция на изборите показа, че популацията на лековерните шарани силно е намаляла. Или поне, че не кълват на тази стръв.



Тази песимистична рамка всъщност дава основания за оптимизъм



Първо, липсват обичайните за политиците ни силни дози популизъм. Повече ли щеше да ни стопли, ако Дянков бе зачеркнал с червена писалка ниските и бе написал примерно 600 лв. минимална заплата и 450 лв. месечно обезщетение за безработица през 2013 г.? Важно е, че правителството се ангажира, че каквото и да се случи нататък, поне рязане на пенсии, заплати и помощи няма да има. В условия на рецесия и неясно измъкване от кризата и това е нещо.

Не че е утеха, но цяла Европа затяга коланите. Още пролетта гръцкото правителство обяви замразяване на заплатите и реши да обложи еднократно най-богатите в опит да ограничи бюджетния дефицит. Унгария бе принудена да сваля заплати и пенсии. Македония също превключи на кризисен режим, със замразяване на заплатите и щата на държавната администрация. Белград потърси спасение за бюджета във увеличение на данъци и акцизи за горива и луксозни коли. Кипър, който е една от слабо засегнатите от глобалната буря държави, смята да замрази заплатите на държавните служители за 3 години напред. При това на острова няма рецесия и догодина се предвижда макар и минимален ръст.



Консервацията на данъците



в нашата проекторамка е хубав анонс. Че само едно вдигане на ДДС от 20 на 22% би оскъпило всяка стока и услуга и би помело всякакви качвания на детски добавки или мижави "актуализации" на пенсии с по 10 или 20 лева.

Точно ниските данъци са нашият коз за по-бързо излизане от кризата. Когато инвестиционният капитал се разшава, ще има основания да предпочете именно България. Това е много важно - според изследване на БАН през периода 1998-2008 г. 72% от новите работните места в България са разкрити благодарение на чуждестранни инвестиции.

Аскетичната фискална рамка говори за трезво отношение. Няма как при спадаща икономика доходите да растат. В предните години доходите реално и номинално растяха не заради щедростта на правителствата, а защото го диктуваше икономическият цъфтеж и се вихреше инфлация. През 2008 г. заплатите реално са нараснали само с около 8%. И пак си оставаме най-зле платеният народ в ЕС. Забележително е обаче, че в бюджетния сектор са пораснали повече, а пък в реалния сектор шампиони са държавните и общинските фирми, където заплатите са скочили реално с 20%. Не е чудно, че всички нови министри се заканиха да сложат ред в дружествата, на които се явяват мажоритарни собственици и принципали. Защото се оказа, че настанените в "Информационно обслужване", РВД и Здравната каса живеят в друга, богата България, където заплатите гонят люксембургски стандарти.

Впрочем вицепремиерът Дянков непрестанно декларира, че смята свиването на доходите за особено вредно по време на кризата и че не би го допуснал. Логиката му е ясна - при свитите външни пазари, ако и българските купувачи изнемощеят, ще е допълнителен удар по родния бизнес.



А защо осигуровките ще падат?



Логиката и тук е ясна - леко намаление на тежестта, но съпроводено с покачване на осигурителните прагове, което ще подсили приходите. Понижението стимулира плащането на вноските, а вдигането на праговете настъпва срещу укриването на реалните доходи. Съчетаването на двете мерки позволява приходите да не страдат и съкращава базата за съперничество между лоялните към персонала и бюджета работодатели и колегите им шмекери. Вероятно се залага и на рекламния ефект - страната с най-ниските данъци в Европа сваля и осигурителната тежест - звучи примамливо за всеки колебаещ се инвеститор, нали?

Друг въпрос е дали двата пункта са достатъчно понижение и дали ще стимулират бизнесмен, който е на ръба на фалита, да запази персонала. Трети въпрос е дали скромното намаление все пак няма да отвори опасна бюджетна пробойна.

В проекторамката ясно се казва, че приоритет №1 за това правителство е насърчаването на бизнеса. И това е най-дясното послание на това правителство - то не обещава да раздава бюджетните пари наляво и надясно, а предпочита да улеснява онези, които умеят и искат да изкарват пари. С други думи, с предимство са предприемчивите и работливите - те са бароните Мюнхаузен, които ще вадят себе си и България от кризата, а властта ще помага с каквото може. Това, разбира се, са само обещания. Но понеже още не са изтекли дори стоте дни на правителството, няма да ги подлагаме на съмнения.

МС няма да си изкара мандата, заплашиха вече читатели, огорчени от новините за замразяване на доходи. Може и да са прави. Засега сигурно е само едно - ако тройната коалиция бе останала на власт, щеше да ни докара не до замразяване, а до рязане на пенсии и заплати и социални помощи.

Сега схватката със сивата и черната икономика става още по-важна. Българите много ще мърморят, но и по-лесно ще преглъщат горчилката, ако най-сетне видят както реално разбиване на престъпни мрежи и контрабандни канали, така и знакови бизнесмени, политици и висши чиновници, настанени трайно зад решетки.

Все повече хора искат преди всичко правила и справедливост - възмездие за лошите и ред, така че всеки да си плаща дължимите данъци, а не коректните да се оказват малцинство и категория "балъци". Те ще "простят" на правителството, че не им обещава рипащи заплати и социални бонуси. Но ако видят просто заместване на "техните" обръчи с "наши" кръгове, бързо ще свалят от пиедестала премиера и юнак Бойко ще мутира в Мухобойко.