Sofia`s darts

Намирам решението на министър Нанев да осигурява засега от фонда за трансплантации само операции, които се извършват в ЕС, за абсолютно правилно. За жалост това е реалността. Трансплантации в ЕС - да! Трансплантации в България - не, докато нашето здравеопазване не спечели доверието на пациентите, като стане достатъчно сигурно и осигурено, контролирано от пациентите и прозрачно и приемливо за обществото.

Като е тръгнал Бойко да прави ревизии, защо не ревизира дейността на Изпълнителната агенция по трансплантации? Имаше там една фирма Остеотех, имаше едни промени в закона по царско време... Време е!



nanyac

Преди да продължа с мнение и аргументи, съм длъжен да кажа, че и аз съм от чакащите.

Срамна е липсата на донори, при положение че в България не ни спъват религиозни догми и неграмотност.

Ако бях испанец, може би нямаше да чакам повече от година за нещо, което дори не е орган. Там презумпцията, доколкото разбрах, е, че всички освен писмено отказалите се са донори. Някой да е чувал за скандали в Испания с корупция и търговия с органи? Със сигурност има начин да се избегнат, просто трябва да си препишем правилно домашното.

Дори и сегашната система може да заработи много по-ефективно. Всъщност тя беше затормозена с влизането в сила на новия закон. Новородената агенция се оказа ялова. А над лекарите, извършващи трансплантации, надвиснаха обвинения за търговия с органи, най-често поръчани от конкуренцията.

Три прости неща мога да препоръчам:

Първо, в болниците трябва да има психолози, които да работят с близките за облекчаване на болката от загубата. Едно благородно дело би им помогнало. А хемодиализата, ми се струва, ни излиза по-скъпо от заплатата на психолог.

Второ, аз съм за пълна прозрачност. Нека роднината, който подписва, да има право да се осведоми какво и на кого е дадено, за да няма съмнения. Тук, предполагам, ще изригнат теории за изнудване.

Третото е намаление на разходите, свързани с покойника в случаите на донорство. Не че финансовият мотив трябва да е водещ, но помага.

Всичко това трябва да бъде добре обяснено на обществото, за да се промени днешната негативна нагласа. Шест пъти съм давал кръв на млади години, повярвайте ми - не за шоколадчетата.



FL

Средствата за здравеопазване са ограничени. Дадеш ли ги за показни и скъпи транспорт на коматозни (ненужно!) или прескъпи трансплантации в чужбина, лишаваш стотици други от евтини животоспасяващи лекарства. Среден път няма! Няма място за демагогия! За един трансплантиран бъбрек в парижка или лондонска болница десетина болни умират в България от липса на по-евтини лекарства.



Sheringham

България е твърде малка държава да поддържа самостоятелно ефективна трансплантационна програма. Шансовете са против редките реципиенти. Необходимо е някакво интегриране на европейско или дори на балканско ниво. Иначе трансплантациите у нас ще си останат на сегашното ниво - медийни събития, спорадични и недотам сполучливи.



Sofia`s darts

Папуас, кураж, човеко! Ще ти е потребен, щом те е завъртяла нашата здраво опазваща се система.

Съжалявам, че не съм съгласна с това, което предлагаш като мерки. И трите в наши условия помагат само за едно - привеждането на роднините на донора в желаното от здраво опазващата се система състояние. И нито едно от тях не защитава интересите на донора. Ти би ли се съгласил да получиш орган или тъкан, ако над тях тегне съмнение, че са иззети от твой колега пациент без зачитане на основното право на живот? За да не си помислиш, че съм твърдо на страната на стискащите органите и тъканите си, ще прекрача скрупули и ще ти обадя, че също съм давала кръв.

Само веднъж, защото съм с хронично ниско кръвно и колабирам дори когато ми боднат пръста за изследвания. Отидох обаче, защото през 1989 г. в Букурещ сигуранцата разстреля сума ти народ и тук обявиха, че се търси кръв. В кръвния център зад "Пирогов" срещнах сума ти познати. И не колабирах хич.

Втори път отидох да дам кръв за дете, на което предстоеше трансплантация в ИСУЛ - по ТВ съобщиха моята кръвна група. На мен през същия месец ми предстоеше планова тежка коремна операция, ама съвсем бях забравила, като се изстрелях от къщи. В ИСУЛ, като видях болница, се присетих, ама пак изнамерих отделението и се заявих. Върнаха ме, защото вече бяха набавили достатъчно. Щеше да стане беля де, после за мен щеше да се наложи да търсят кръв.

Но сега, след твоето писмо, обещавам да се запиша за донор на стволови клетки. Казаха ми, че просто ти взимат малко кръв.



hamer

А колко простичко е близките на нуждаещите се да могат да теглят кредити от банките, а държавата да им поеме лихвите или да ги гарантира. Тогава хората няма да са принудени да си продават жилищата, за да съберат пари. И ще връщат малко по малко заемите, а банките ще са доволни, че лихвите им са сигурни или че държавата ще плати, ако длъжникът стане неплатежоспособен. А след това има и процедура на опрощаване - ако длъжникът отговаря на изискванията за опрощаване на задължението му към държавата, ако тя е платила на банката вместо него.



WC_designer

За да има някакъв напредък с трансплантациите, не са достатъчни само промени в здравеопазването изобщо. Те, разбира се, са най-важни и належащи и от там би трябвало да се започне, но за добро здравеопазване не са достатъчни само добри желания и добри пари. С пари може да се изграждат здравни (трансплантационни) центрове и да се оборудват със съвременна техника, може да се изгражда инфраструктура (без която е немислимо добро здравеопазване и трансплантация), може да се обучава персонал и да им се заплаща подобаващо за техния труд, да има добра информатика, логистика, контрол и т.н. Но с пари не може да се подобри моралът на лекарите или вярата на пациентите в тях. Тук не става въпрос даже и за корупция или купуване/предлагане на органи, а за вяра в това, което лекарят казва на пациента или неговите близки в такъв стресов момент, когато трябва да се вземат съдбовни решения, каквото е това дали един пациент е в състояние на т.нар. мозъчна смърт и ако да, дали би бил подходящ кандидат за донор на органи. Според мен е просто една утопия да се мисли, че само с пари и промяна в законодателството и здравеопазването нещата в България биха се променили, ако не се вземат предвид и тези малки неща, които са както репутацията на лекарите, така и нагласата на обществото към подобни мероприятия. И просто не виждам начин в скоро време моралът на българските лекари да се промени така, че те да са наистина хуманисти, които мислят повече за здравето и интересите на своите пациенти, отколкото за своите собствени, най-вече финансови интереси. И от друга страна - как би се възвърнало доверието на хората към лекарите в България - не само към тези, които са упълномощени да констатират "мозъчната смърт на пациента", а изобщо към всички занимаващи се с тази отговорна работа да лекуваш.

==

Господин nanuac е дал за пример Испания, хубав пример, макар че в Европа не Испания, а Австрия е страната с най-много трансплантации на 1 млн. жители за година - 25, в Англия е 11, а България е на последно място след Румъния - 2. Една от причините е, разбира се, законодателството в съответните страни, според което всеки, който няма тестамент или не е упоменал предварително, че не иска да е донор, е потенциален донор и не се иска съгласието на роднините му за евентуалното донорство. Но и това едва ли е най-правилният и морален начин, но явно в някои страни тази система работи добре и пациентите са доволни.

==

В България положението е много по-различно и не вярвам скоро да има някакъв напредък независимо от добрите желания на господин Борисов, даже и ако евентуално допълнителни пари се намерят. Все пак е хубаво да започне от някъде и ако евентуално има и добра воля, а и донори се намерят, то първото, което би трябвало да се направи, е да се променят някои закони, после да се създаде единен регистър на пациенти, да има централизиран институт от експерти, които компетентно да решават какво на кого, кога и защо, трябва да има правно-медицински контакти с международните и националните организации и системи по този въпрос. Трябва да се помисли и за инфраструктурата, логистика и т.н. Колко хеликоптера има оборудвани за целта?