20 януари 2001 г.

След оспорвани избори и жестока битка за повторно преброяване на гласовете във Флорида, чийто изход в крайна сметка е решен от Върховния съд, Джордж У. Буш полага клетва като 43-тия президент на САЩ. Във външната политика той обещава подход, различен от възприетия от предшественика му Бил Клинтън авантюризъм на места като Косово и Сомалия. Във вътрешната политика - намаление на данъците и подобряване на образованието. Буш обеща да управлява като "състрадателен консерватор" и да "обединява, а не да разделя". Той пое президентския пост с бюджетен излишък от 237 млрд. долара.

На 20 януари в Овалния кабинет президентът Джордж Буш-старши и новият държавен глава Джордж Буш-младши се поздравяват взаимно с "Господин президент".

---------------------------------



6 март 2001 г.

Държавният секретар Колин Пауъл казва на журналистите, че САЩ имат намерение да се "захванат със Северна Корея, за да разберат къде президентът Клинтън и администрацията му не са се справили". На следващия ден Пауъл е принуден от администрацията на Буш да се откаже от намеренията си. Други ранни действия на администрацията - анулирането на Договора за антибалистичните ракети, оттеглянето от Протокола от Киото за климатичните промени - показват, че начинът, по който Америка действа, се е променил. След време министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд ще определи традиционните американски съюзници като "стара Европа".



Йошка Фишер, външен министър на Германия и вицеканцлер:

"По време на войната в Косово си бяхме създали формат на срещи, който според мен бе един от най-евтините начини за координиране на политиката в полза на САЩ. Държавният секретар Мадлин Олбрайт ръководеше срещите и обсъждаше всеки ден по телефона с четиримата външни министри - на Великобритания, Франция, Италия и Германия, как се развива войната и т.н. Продължихме и след края на войната, не всеки ден, но това бе форматът, в който обсъждахме проблеми и разбирахме позициите си. И неочаквано срещите спряха. Имахме много малко срещи - не знам, може би, два или три пъти. И то за много кратко време, когато Колин Пауъл пое поста. След това те бяха преустановени, тъй като новата администрация в Белия дом вече не се интересуваше от многостранна координация."



6 август 2001 г.

По време на почивката в ранчото в Крауфорд, щата Тексас, на ежедневния брифинг при президента Буш ЦРУ докладва, че лидерът на терористичната организация "Ал Кайда" Осама бин Ладен е "решен да удари САЩ". Буш заявява: "О`кей, спаси си задника сега".



Ричард Кларк, главен съветник по въпросите на контратероризма в Белия дом:

"От юни навлязохме в период, през който разузнавателните данни за предстояща широкомащабна атака се трупаха с много бързо темпо - нещо, което преди това бяхме виждали само веднъж или два пъти. Споделихме с Конди. Тя обаче не предприе нищо. Каза: "Уверете се, че координирате работата си с агенциите". Нещо, което аз, разбира се, вече правех. През август казвах на Конди и на агенциите, че разузнавателните данни вече не идват с толкова бърза скорост, както беше през юни и юли. Това обаче съвсем не означаваше, че няма да бъде предприета атака. Това просто означаваше, че те вероятно са заели местата си.

На 4 септември се проведе среща на ръководителите на служби. За мен най-поразителното нещо бе колко дълго бе отлагано решението да се подновят полетите на "Предейтър" (безпилотни самолети) над Афганистан и да се направи това, което не беше възможно при администрацията на Клинтън, тъй като технологиите не бяха готови: да поставим оръжие на "Предейтър" и да го използваме не само като ловец, но и като убиец.

Когато използвахме "Предейтър" по време на администрацията на Клинтън, бяхме забелязали Осама бин Ладен, но можехме да използваме самолета само като ловец. Ако можехме да стигнем до него с ловец-убиец, можехме да го ликвидираме.

Накрая бе свикана среща на ръководителите на ведомствата и от ЦРУ заявиха, че не е наша работа да летим с "Предейтър", снабден с оръжие. А Министерството на отбраната настояваше, че не е наша работа да летим с невъоръжени самолети. Просто не можех да повярвам - пред мен седяха шефът на Обединения комитет на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ и директорът на ЦРУ и взаимно си прехвърляха топката, тъй като никой от тях не искаше да отиде и да убие Бин Ладен."



11 септември 2001 г.

Терористи забиват два пътнически самолета в Световния търговски център в Ню Йорк, двете сгради рухват и убиват над 3000 души. Трети самолет се разбива в Пентагона, където загиват още 184 души. Четвърти самолет, чиято вероятна дестинация е Капитолия, е свален от пътниците в поле в Пенсилвания. Бързо става ясно, че извършителите са членове на ръководената от Бин Ладен терористична организация "Ал Кайда", която е базирана в Афганистан. Администрацията на Буш обаче веднага започва да търси връзка със Саддам Хюсейн и Ирак.



Ричард Кларк:

"Онази нощ на 11 септември имахме среща - президентът, Ръмсфелд, Пауъл и другите. Ръмсфелд обяви: "Трябва да оправим Ирак". Всички вперихме поглед в него с въпрос: "За какво, по дяволите, говорите?" Никога няма да забравя какво отвърна Ръмсфелд: "Нямаме достатъчно цели в Афганистан. Трябва да бомбардираме нещо друго, за да докажем, че сме силни, и няма да се огънем от тези удари".

Тази нощ аз разбрах, а според мен и Пауъл осъзна, че Ирак няма нищо общо с 11 септември. Това обаче, изглежда, изобщо не развълнува Ръмсфелд.

Всъщност това не би трябвало да ни изненадва. Още от първите дни на работата на администрацията те говореха за Ирак. Смятах за малко възмутително това, че обсъждат тази тема, докато в Пентагона и в Световния търговски център все още хора горяха".



Декември 2001 г.

Осама бин Ладен и много от неговите последователи са се укрили в планината Тора Бора, на границата между Афганистан и Пакистан, където според тях всеки опит за залавянето им ще се провали. Решение, взето от Вашингтон, даде възможност на Бин Ладен да избяга в пакистанските райони, населени с племена.



Гари Бърнтсън, ръководител на разузнавачите от ЦРУ в Тора Бора:

"Знаехме, че Бин Ладен е в планините с хиляди свои последователи. Знаехме със сигурност това, защото позволихме да му бъде доставена храна и вода. След това хвърлихме 6-тонната бомба BLU-82 (известна като "Резачка на маргаритки"). Бин Ладен не загина при взрива, но разбрах, че е бил ранен.

Веднага щом получих тази информация, поисках да се проведе операция, в която да се включат 800 рейнджъри. Армията на Източния Алианс в северната част бе заела позиции, за да попречи на "Ал Кайда" да се върне в Афганистан. Винаги обаче съм имал опасения за Пакистан. Ясно обясних, че това е благоприятна възможност да убием врага. Много бях загрижен, че Осама и последователите му ще избягат в Пакистан, което би ни изправило пред сериозен проблем.

За съжаление, в Белия дом бе взето решение да се използват пакистанските гранични власти. Това, което Белият дом не разбра, е, че граничарите си сътрудничат с талибаните. Така че те използваха срещу Осама хора, които симпатизират на талибаните."



1 юни 2002 г.

В реч пред завършващите военното училище "Уест Пойнт" Буш представя нова стратегическа доктрина за превенция. Той обявява, че САЩ си запазват правото да използват сила, за да се справят със заплахите, преди те "да се материализират напълно". Подготовката за войната в Ирак все още не е оповестена публично, но през пролетта, докато Кондолиза Райс обсъжда със сенатори дипломатически начинания, сред които и Ирак, Буш подава глава в стаята и заявява: "Майната му на Саддам. Сваляме го от власт".



23 юли 2002 г.

Високопоставени британски военни, дипломати и представители на разузнаването се срещат в Лондон, за да обсъдят американската позиция за войната в Ирак. На срещата сър Ричард Диърлъв, шефът на британското разузнаване, обобщава състоялите се наскоро разговори във Вашингтон: "Буш иска да свали от власт Саддам чрез военни действия, които да обясним с тероризма и с оръжията за масово поразяване. Но и разузнаването, и фактите се нагаждаха според политиката."



Боб Греъм, сенатор демократ от щата Флорида и председател на сенатската комисия по разузнаване:

"Попитах Джордж (Тенет, шефа на ЦРУ): "Какво пише в секретните документи, които сме подготвили за Ирак, какви ще бъдат условията по време на бойните действия; какви ще са условията след бойните действия и на какво се основава информацията за оръжията за масово поразяване?" Тенет каза: "Никога не сме подготвяли такива документи".



31 януари 2003 г.

Буш се среща в Белия дом с Тони Блеър. Таен запис от срещата е направен от сър Дейвид Манинг, висш съветник на британския премиер по въпросите на външната политика и по-късно посланик във Вашингтон. Три години по-късно той разкрива съдържанието му. Пред обществото администрацията на Буш изразява надежда да не се стигне до война с Ирак. На срещата обаче Буш и Блеър договарят датата, на която да започне войната, независимо от резултатите от инспекциите на ООН: 10 март. Буш предлага като претекст за войната да се използва евентуален обстрел на самолет със ООН, който лети ниско над Ирак. "Буш смяташе, че е малко вероятно да има кръвопролитна битка между различни религиозни и етнически групи в Ирак, след като Саддам бъде свален от власт", казва Манинг.



Джей Гарнър, пенсиониран генерал и първи губернатор на САЩ в Ирак:

"Когато отидох да се срещна с Ръмсфелд в края на януари, казах: "Добре, ще направя това в следващите няколко месеца заради Вас. Нека обаче да Ви кажа нещо, господин министър. Джордж Маршал започна да работи през 1942 г. по проблем, който щеше да се появи през 1945 г. Вие започнахте да работите през февруари върху проблем, който вероятно ще се появи през март или април." И той каза: "Знам, но ние трябва да направим най-доброто за времето, с което разполагаме".

Когато ген. Ерик Шинсеки (началник на генералния щаб на американската армия) каза в Конгреса, че ще ни трябват 300 000 или 400 000 войници, Ръмсфелд и Улфовиц (зам. държавен секретар по отбраната) остро го разкритикуваха. Ръмсфелд ме привика на следващия ден и ми каза: "Разбираш ли какво каза Шинсеки? Това не е възможно". Отговорих: "Нека да ви представя само част от информацията, която имам. През 1991 г. притежавах 5% от недвижим имот в Ирак и имах 22 000 души, които могат да стрелят. И те не бяха достатъчно, за да го опазят. Умножете всичко това по 20." И те ми казаха: "Много благодарим". Аз станах и си тръгнах.



1 май 2001 г.

На борда на самолета "Абрахам Линкълн", под банер "Мисията е приключена", президентът Буш обяви, че "основната битка в Ирак е завършила". Междувременно обаче администрацията му взема решение за разпускане на иракската армия, което ще удави Ирак в кръв.



Джей Гарнър, пенсиониран генерал и първи губернатор на САЩ в Ирак:

"Моят план не включваше разформироване на иракската армия. Аз исках да запазим по-голяма част от нея и да я използваме. Ние се нуждаехме от иракската армия, тъй като никога нямаше достатъчно хора за охрана. Ще ви дам един пример. В първия си ден в Багдад отидох да видя Скот Уолъс, който бе командващ V корпус, и му казах: "Трябва ми помощ за охраната". Той ми отвърна: "Нека да ти покажа моята карта". Отидох до картата. Той имаше 256 места в този ден, които хората му охраняваха, без те да са влизали в плановете им.

Казахме: "Добре, ще върнем обратно армията." Планът бе да върнем около 250 000 войници. Информирах Ръмсфелд. Той се съгласи. Улфовиц се съгласи. Кондолиза Райс се съгласи. Джордж (Тенет) се съгласи. Информирахме президента. Той се съгласи. Всички бяха съгласни. И когато се взе решение да разформироваме армията, аз бях потресен."





23 януари 2004 г.

Дейвид Кей, шеф на американските оръжейни инспектори, подава оставка, защото смята, че никакви оръжия за масово унищожение няма да бъдат намерени в Ирак. 9 месеца по-късно неговият наследник Чарлз Дуелфер официално ще обяви, че не само не са намерени такива оръжия, но няма дори и действаща програма за развитието им. Така рухват всички аргументи за нападение на Ирак, представени от държавния секретар Колин Пауъл пред ООН.



Лоурънс Уилкърсън, висш съветник и по-късно шеф на администрацията на държавния секретар Колин Пауъл:

"Колин получаваше телефонно обаждане всеки път, когато някое от доказателствата рухваше. Спомням си как всеки път той влизаше в моя кабинет все по-мрачен и казваше: "Още един стълб рухна!" Аз само питах: "Кое е този път?"



Дейвид Кей, главен американски оръжеен инспектор в Ирак:

"Това беше най-големият ми шок по време на целия процес на инспекция, тъй като аз се водех от изявлението на Пауъл пред ООН. Когато започнахме да проверяваме защо се стигна до тук, разбрахме, че информацията, която му е подадена, не се базира на няколко източника. Тя се базира само на един източник - лице, което е задържано от германското разузнаване. Немците бяха отказали на американците да го разпитат директно и само са им изпратили резюме на разпитите му, което дори не бе особено добро. Немците даже са отказали да ни съобщят неговото име."



Йошка Фишер:

"Аз бях поразен, че американците използваха нашия източник. Те дори не представиха информацията по начина, по който ние им я подадохме. Те я представиха като факт, а не както разузнаването им каза - че може да е вярна, но може и да е една голяма лъжа. Ние просто не знаем".



28 април 2004 г.

Тв репортаж, излъчен в предаването "60 минути II", разкри широко практикувано малтретиране и унижение на затворници от войници от американската армия и от частни контрактори в затвора "Абу Гариб" в Ирак. Това се случвало през октомври 2003 г., а Министерството на отбраната научило през януари.



Кенет Аделмън, член на консултативния съвет по въпросите на отбраната към Доналд Ръмсфелд:

"Казах на Ръмсфелд: "Смятам, че начинът, по който работи "Абу Гариб", е скапан". Той попита: "Какво имаш предвид?" Казах: "Още през януари 2004 г. се разбра какво става там, нали? И ти не предприе нищо, докато случаят не бе разкрит през пролетта?!" Той отвърна: "Това е абсолютно нечестно. Нямах информация." Попитах: "С каква информация разполагаше? Знаеше, че правим това - и има снимки. Знаеше за снимките, нали?" Той отвърна: "Не бях виждал снимките. Не можех да ги взема. Много глупости се случиха. Не мога да се занимавам с всяка история". Казах: "Извинявай, но мисля, че в едно от показанията си обяви, че си информирал президента за "Абу Гариб" през януари. И ако си бил достатъчно смел, за да кажеш истината на президента, защо не направи нещо по въпроса?" Той заяви: "Не можех да взема снимките". Казах: "Ти си министър на отбраната. Някой в сградата, който работи за теб, разполага със снимките, и в продължение на 5 месеца не можеш да ги вземеш?! Алоооо?!"



24 юни 2005 г.

Махмуд Ахмадинеджад бе избран за президент на Иран - страната, чието регионално значение нарастна след засилването на недоволството на съседните държави от американската окупация на Ирак. Иран увеличава усилията си да се сдобие с уран и Буш неведнъж заплашва, че не изключва използването на сила, ако Иран се опита да направи ядрено оръжие.



Йошка Фишер:

Големият проблем беше, че администрацията на Буш бе в състояние на перманентно отричане и така вършеше услуга на Техеран. Ако погледнете базовите параметри на Иран, това не е суперсила и тя не би могла да получи такова ниво на влияние в региона, ако разчиташе само на собствените си ресурси и умения. Америка даде тласък на Иран в това отношение.

Бях поканен на конференция за Ирак в Саудитска Арабия и един саудитец ми каза: "Вижте, г-н Фишер, когато президентът Буш иска да посети Багдад, това е държавна тайна и той трябва да влезе в страната посред нощ и през задната врата. Когато президентът Ахмадинеджад иска да посети Багдад, това се анонсира 2-3 седмици предварително. Той пристига посред бял ден, пътува в открита кола покрай бурно приветстващата го тълпа. Сега ми кажете, г-н Фишер, кой управлява тази страна?"