Работници и служители все по-често загърбват лоялността към работодателите си и смело декларират допълнителното възнаграждение, което получават по нерегламентиран начин. Това е констатацията на инспекторите от инспекцията по труда (ГИТ) от масираните проверки, проведени през последните две седмици по нареждане на социалния министър Тотю Младенов.

Засега тенденцията е епизодична - цялото си възнаграждение, а не само това по договор, са декларирали заети в 4-5 фирми от около 1000 проверки. "Но се случва за първи път", призна пред "Сега" изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова. Намерението е със съдействието и на работниците постоянните и многобройни проверки да изкарат на светло доста работодатели.

По процедура след като работниците заявят по-високо възнаграждение, трудовият договор в частта си за заплащането се обявява за недействителен. На работодателя се дава предписание да внесе осигуровки върху цялата декларирана сума за периода, в който наетият е посочил, че я е получавал, или от началото на договора. Работникът обаче също дължи данъци и вноски върху нея. Ако предписанието не се изпълни, следват глоби, които стигат до 15 000 лв. за всяко констатирано нарушение поотделно.

След това трябва да се подпише анекс към договора за уточняване на заплащането. В повечето случаи работодателят натиска работника той да е върху по-малка от декларираната сума. Но веднъж хваната в гаф, над фирмата започва специален надзор и тогава е по-трудно да се лъже.

Масовите проверки на инспекцията по труда и агенцията по приходите се оказват и единственият начин да се установи дали бизнесът ще изпълни обещанието си да запазва работни места срещу свалените с 2% осигуровки за пенсии. От синдикатите поискаха намалението да важи само за коректните фирми, които нямат задължения, запазват работни места и правят инвестиции. В България обаче има към 250 000 малки, средни и големи фирми. Няма как да се следят всички ежемесечно и да се намаляват осигуровки според това кого и как осигуряват, категорични са експертите.

"Но като видим масови заявки за съкращения или намаляване на осигурителния доход в едно предприятие, отиваме и започваме проверка. Казваме: "Вие поехте ангажименти - при тези условия би трябвало да осигурявате толкова хора върху такъв доход. Защо не го правите", обясни социалният министър Тотю Младенов системата на контрол върху ефекта от свалените осигуровки.

Представители на бизнеса и малки предприемачи са уверили Младенов, че би трябвало на 20 работни места да се запазва 1 като ефект от намалението на осигурителната тежест. По изчисления на социалното министерство това ще рече 100 000 по-малко съкратени. Още около 150 000 места се очакват да се осигурят или запазят по различни мерки и програми за насърчаване на заетостта.



НАРУШЕНИЯ

През първата седмица на масираните проверки от инспекцията по труда направиха 822 проверки, при които бяха констатирани 2413 нарушения. Без трудов договор са хванати 32-ма. Глобата за това е максималната - 15 000 лв. за всеки.

Продължи тенденцията за бавене на заплати - при 63 души е констатирано някакво плащане, но по-малко от задължителните 60% от възнаграждението. В 95 случая то е забавено изцяло. За тези нарушения санкцията е 10 000 лв.