|
| 1 септември 1939 г. - хитлеристките войници премахват граничната бариера с Полша. |
Нито един от тези основополагащи фактори не може да бъде оспорен. Цели две поколения изживяха живота си след войната. Въпреки това всички знакови събития от онази война продължават да бъдат оспорвани и отбелязвани при всяка годишнина, която свършва с петица или нула. Днес германската канцлерка, премиерите на Русия, Полша, Франция, Великобритания и на още около 30 държави ще се срещнат край Гданск, за да дадат старт на цикъла, посветен на 70-годишнината от началото на Втората световна война. Въпреки че съвсем наскоро отбелязахме 65-годишнината.
Защо ли правим това?
Не може да намерим отговор на въпроса в личния житейски опит на участващите в мероприятията държавни дейци, защото никой от тях не е живял по онова време. По-скоро отговорът е в това как паметта за войната се превърна в основен момент на националната памет, съответно в съвременната политика на всички държави, участвали във войната. Несъмнено в съвременна Германия всичко е свързано с войната - от верността към Евросъюза и пацифизма до архитектурата на нейната столицата. Чувството за вина заради тази война е вградено в политическата й система. И когато у някои германци възниква желание да се откажат от нея, това чувство за вина поражда нова полемика. Така например новата вълна от интерес към съдбата на немците, които са избягали от Централна Европа след войната или пък са били изгонени оттам, а също популярността на книгите, посветени на съюзническите бомбардировки срещу немските градове, безпокои немалко хора в този район. С това може да се обясни и присъствието на канцлера Ангела Меркел в Гданск (а тя първа потвърди, че ще дойде). Никой германски канцлер не иска някой от съседите на Германия да подозира, че тя вече не съжалява толкова силно за събитията от 1939 г. (макар да се срещат немци, които се отнасят твърде безразлично към тези събития). Никой не желае съседите на Германия да се страхуват днес от немска агресия.
За поляците тази 70-годишнина има друго значение
За пръв път тя се отбелязва в полската държава, която е пълноправен член на Евросъюза и НАТО. Британците и французите са там по същата причина - Централна Европа като цяло и Полша в частност днес имат голям брой гласове в европейските институции. Като цяло към тях отношението трябва да е по-сериозно отпреди. Високопоставени американски политици няма да дойдат в Гданск, защото те - за разлика от другите - нямат особени причини да приемат сериозно централноевропейците. И те не се стесняват да демонстрират този факт. Съюзниците предпочитат да си спомнят отделни фрагменти на онази война - примерно Денят на победата. Това е принос към паметта за триумфа на демокрацията през 1945 г. Но те се стараят да забравят, че същността и смисълът на войната, а именно независимостта на Полша и свободата на Централна Европа, не бяха постигнати чак до 1989 г.
Руският премиер Владимир Путин явно има съвсем други причини да участва в паметните събития. В края на миналата седмица руската държавна телевизия показа дълъг документален филм, в който по същество се твърди, че Сталин е бил прав, когато през 1939 г. заповядва да се нахлуе в Полша и балтийските страни, а също и когато сключва тайна сделка с Хитлер - защото по онова време "секретен алианс" с нацистите имала и самата Полша. Явно Путин няма да отстоява тази небивала и антиисторическа теза, ако се съди по статията, която е написал за полските медии. Макар че той е способен да свърже пакта между Хитлер и Сталин с други дипломатически решения. Напоследък и други руснаци се изказват положително за събитията от 1939 г., като действат в рамките на добре координираните опити да се оправдае пактът Молотов-Рибентроп. (Става дума за онези руснаци, които все пак имат мнение по въпроса. Според скорошно допитване повечето руснаци изобщо не знаят, че същата година Съветският съюз някого е нападал).
Така едно и също събитие може да има няколко значения. По такъв начин германците и руснаците изразяват радикално различни гледни точки за своето място в Европа. Така юбилеите задължително ще се честват отново и отново на всеки 5 години.
---------------
Само факти
------------
Формално Втората световна война пламва на 1 септември 1939 г., но подготовката за нея започва с идването на власт на Хитлер през 1933 г. Той нарушава Версайския мирен договор, който наложи строги наказания на Германия като подпалвачка на Първата световна война. Хитлер обаче вади Германия от Лигата на нациите (прототипа на ООН), излиза от преговорите по разоръжаване, анексира Австрия, завзема Судетската област от Чехия, по-късно окупира и самата Чехия и на 1 септември напада Полша. Франция и Великобритания не правят нищо, за да го спрат. Те не водят никакви сериозни бойни действия срещу него след нахлуването му в Полша. СССР окупира източната част на Полша и Балтика съгласно секретния пакт Молотов-Рибентроп от август 1939 г. Москва изтъква, че това е направено, за да бъде защитено населението й от бъдеща хитлеристка окупация. Тези райони на Полша влизат днес в Беларус и Украйна. От септември 1939 до юни 1941 г. Хитлер окупира цяла Европа, а на 22 юни напада СССР. През декември 1941 г. съюзникът му Япония напада US базата в Пърл Харбър на Хаваите - във войната се включват САЩ, така тя става световна.
На 9 май 1945 г. съветските войски превземат Берлин и хитлеристка Германия капитулира. На 2 септември капитулира и Япония, след като САЩ пускат двете атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Във войната се оказват въвлечени 62 държави от Европа, Азия и Африка, като бойните действия се водят в 37 от тях. Фактически 80% от населението в света е засегнато от нея. По различни оценки загиналите наброяват от 50 до 70 милиона души.
|
| Полски войници на фронтовата линия. Полша е завладяна от Вермахта за 40 дни. |
|
| На 17 септември 1939 г. съветските танкове пресякоха полската граница. |
Ами , от БСП/БКП/ само могат да кажат, другите не са в час, избягали са т.к. а и май за нас още не е свършила самата война, така, де...