Засега основната мишена на Бойко Борисов е предшественикът му Сергей Станишев, чиито опити да му опонира само вдигат рейтинга на премиера. |
Краткото до момента битие на Борисов като ръководител на изпълнителната власт е достатъчно, за да се види какво трябва да прави опозицията, ако иска да му бъде адекватен опонент. Въобще не е нужно да крои пъклени завери или да му пише черна книга на провалите. Просто трябва да си стои, да се занимава със себе си и в най-лошия случай да наеме добри адвокати за пред съда. Другото - да му опонира и коригира, е напълно излишно. Всеки ден ГЕРБ си самоопонира и се самокоригира.
Ако някой още не е разбрал, положението в държавата е следното: единственият човек, който дръзва да каже нещо срещу премиера, е предшественикът му Станишев. В мига, в който го направи, генералът го засипва с куп клетви и сочни епитети, при това основателно. Публиката престава да се взира какви точно ги върши сегашният премиер и се сеща за безобразията при предишния. Бойко е като боксьор, който под овациите на зрителите посинява червения ентусиаст и най-чудното е отде блика тоя Станишевски мазохизъм.
По същество
това си е един вид словесен кеч,
който двамата започнаха предизборно. Словесен, ама в урните бюлетините за ГЕРБ бяха два пъти пъти повече от червените. Затова умните хора днес мълчат - като Доган, Костов, царя... Цар ли? Имаше ли такъв човек? 8 години царят и Доган управляваха, а между шамарите е единствено БСП, при това сама се навира.
Когато Станишев и Борисов се репчат, ситуацията е някак си канализирана и настава правосъдие и вътрешен ред - знае се кой бие, кой бит, че Европа ще ни пусне парите като награда за изборния резултат. А когато не се репчат, се възцарява хаос - Европа не ни връща парите; някой е махнат в БНБ, за да бъде назначен отново; друг е назначен в агенцията по горите, за да бъде махнат. Всеки ден икономическият министър закрива и преоткрива АЕЦ "Белене", а образователният преборва неграмотността сред учениците, като премахва писмените им изпити. Парламентът не работи, но няма и какво, защото повсеместната ревизия, поне засега, обхваща всичко, но не и законите.
Когато никой не се кара с Борисов, положението е доста по-войнствено - той се кара на Брюксел, на своите в агенцията по горите. Социалният министър се кара с финансовия, кметовете се опъват на регионалния. Кавга няма единствено с полицейските шефове из страната, тъй като те успешно борят престъпността в оставки.
Парадоксът е, че не само България, но и самият
Борисов се нуждае неистово от опозиция
На него му трябва смислен и аргументиран политически дебат, за да може да канализира и прогнозира критиките срещу себе си. А те несъмнено ще се увеличават с дните от мандата. При тоталния срив на БСП, перманентната криза вдясно, масовото дискредитиране на традиционните политици единствената му опозиция стават... раздумката край салатката и ракийката и електронните форуми. В 21-ви век това е най-страшната и непредвидима опозиция, тъй като активирането й пред урните винаги е неуловимо от социологията.
Добрата новина е, че
Борисов има предостатъчно време да изглади камъните
От клетвата на кабинета измина едва месец, нормално е в крачка да се решават много от проблемите. Но какво правеше царят в аналогична ситуация? Ами мълчеше си, с което хитро се дистанцираше от грешките на подопечните си и дълго съхрани доверието в себе си. А Борисов прави всичко, но не и да мълчи.
Големите обществени очаквания към ГЕРБ са да раздаде справедливо възмездие. Засега има основания за надежди, тъй като се случва невиждано за годините на прехода ровене в бельото на предшествениците. Все някой може, а и трябва да бъде осъден, което ще е успех. Борисов вероятно отчита това и силно се надява на бързи процеси и присъди. С което да компенсира "грешките на растежа в управлението", което да се оцени в Брюксел, а и у нас.
Умната опозиция би трябвало да отчита настроенията както в Европа, така и в България, а и лично на премиера. Да не се вре там, където може да пострада, а и да се постегне пред огледалото. Всяка опозиционна партия, както и другите, които са полу такива, се нуждае от яко позатягане. Сега е идеалното време да го направят.
Друго щеше да е, ако у нас се водеше поне малко смислен политически дебат. Тогава опозицията щеше да е длъжна да говори. Но щом всичко опира до проблеми като вещерския, най-добре за всички е да говори единствено Борисов.