Антоний Тодоров е роден на 10 декември 1957 г. в София. Завършил е международни отношения във Висшия икономически институт в София. Кандидат на историческите науки. Доцент по политология в НБУ, заместник-ректор по международната дейност и ръководител на Департамента по политически науки. Съветник е на президента Георги Първанов.





- Г-н Тодоров, месец и половина след изборите общественото доверие в ГЕРБ продължава да се покачва въпреки кризата и някои противоречиви послания на новите министри. Какво е вашето обяснение за този подем?

- Месец и половина все още е малък период, за да можем да съдим реално за ефекта от действията на новото правителство. Вълната ГЕРБ може би ще продължи още известно време. Предстоят и местни избори в София. Рано е да съдя докога. Когато приключиха изборите, направих едно изследване с какво влияние влизат и излизат управляващите коалиции от властта. Разликата е между 1 млн. - 1.3 млн. избиратели. Абсолютно систематично от 1991 г. до ден днешен. Устойчивостта на това число ме учуди. Казвам го, за да погледнем по-реалистично на еуфорията, която съпътства победата на едни парламентарни избори. Тази победа винаги е относителна. Очакванията към ГЕРБ са огромни. Огромни са заради грешките на предишното правителство, заради неспособността му да се справи с важни обществени въпроси. Засега тези свръхочаквания се свеждат до фразата: идването на ГЕРБ на власт и отстраняването на тройната коалиция ще оправи проблема. Но смяната на властта е само предпоставка за промяна. Битуващата масово представа, че политическата промяна сама по себе си е достатъчна, кара министрите на ГЕРБ почти изключително и само да изтъкват трудностите и лошото наследство, което са заварили. Не едно правителство е започвало по този начин. Въпросът е колко бързо ще отмине това предизборно говорене. Защото убеждаването на широката публика, че страната е в катастрофално положение, работи само донякъде.

- Но нали хората затова избраха ГЕРБ - да разкрие и накаже злоупотребите на тройната коалиция?

- Да, темата за борбата с корупцията изведе ГЕРБ на преден план. Но нещата засега ми се струват доста двусмислени. Досега, както знаем, няма нито едно успешно завършило дело срещу управляващ, подозиран в корупция. Достатъчно е да споменем казуси като делата срещу Стефан Софиянски или срещу покойния Александър Божков.

- При доказано неефективна съдебна система като нашата може ли изобщо да ползваме присъдите като мерило за честност?

- Абсолютно съм съгласен, че разковничето на много от проблемите е правосъдието. Съдебната система се вари в собствения си сос. Едни и същи фигури се менят на висшите постове, взаимно се предлагат, избират, поддържат, санкционират. Това е пряк резултат от желанието на създателите на конституцията да предпазят съдебната система от всякаква възможност за политическо влияние. Но създадоха корпорация, абсолютно неподвластна на никакъв контрол. И даже европейските експерти констатираха, че големият проблем не е толкова, че съдебната система е подвластна на политически контрол, по-голямата опасност е превръщането й в недосегаема корпорация.

- С това само потвърждавате тезата, че правосъдието в България не е валиден арбитър за почтеност. Трябва ли да чакаме присъди за разточителство на държавни пари срещу Гагаузов, за да го порицаем?

- Когато се отправят обвинения, които ангажират наказателна отговорност, няма как да минем без съд. В противен случай остават думи срещу думи. Другото е моралната санкция - тя се проявява политически чрез изборите. Не е нужно някой да бъде непременно осъден, за да го смята публиката за подкупен. Но не бива да изпадаме и в другата крайност, която медийната среда в България благоприятства - да се създаде определен тип образ. И когато такъв образ бъде създаден за даден човек, какво може да направи той? Веднъж формирано, общественото мнение е непробиваема броня. Затова трябва много да внимаваме. Не бива да се нарушава крехкият баланс между правни и етически норми. Трябва да се пазят личностите и техният частен живот. От друга страна, политиците трябва да се подчиняват на етическите стандарти на обществото. И всяко излизане извън би трябвало да е провал на кариерата им.

- И как новата власт да се бори с корупцията, след като присъдите не влизат в нейните правомощия, а съдебната система не работи?

- Вместо министрите да вадят всекидневно информация за злоупотреби на предшествениците си, е по-коректно да се поръча една всеобхватна проверка на Сметната палата и след това да се издаде една Бяла книга, за да може всичко това да бъде фиксирано с доказуеми факти. Говоренето от типа "предишното управление беше пълен провал и във всички министерства не е имало нищо друго освен злоупотреби" ми се струва, първо, преднамерено, и второ - неточно и несправедливо. Така не се отделя зърното от плявата. Когато се каже "всички са крали", става невъзможно да се посочи конкретният виновник. Това "всички" оневинява истинските отговорни.

- Какви ще са социалните и политическите последици от последните икономически решения на правителството - намаляване на осигуровките, добавки към пенсиите на най-възрастните?

- Има известна видима противоречивост в тези решения. Това се видя в задочния дебат между социалния и финансовия министър. Тези решения не са безобидни. Те очевидно накланят везните в полза на интереса на икономическите актьори, на бизнеса, на работодателите, особено що се отнася до намаляване на осигуровките. И не са толкова в полза на работещите, на заетите по трудови договори. Тук някой веднага ще каже: ами да, нали са десни. Да, в условия на криза се пести и е несериозно да се очаква мащабно увеличаване на доходите. Аз обаче смятам, че една активна политика на доходите е абсолютно нужна на това правителството. Защото то е решило, че ще стимулира оставането на средства у работодателите, надявайки се, че те ще ги вложат в запазване на работни места. Тази надежда обаче граничи с религиозната вяра. Никой не може да накара работодателите да правят едно или друго с парите, които остават в ръцете им. Трябва да има други механизми за това. Стимулирането на платежоспособното търсене е не по-малко важно за релансирането на икономиката и излизането от кризата. Но какво да се прави, това е въпрос на политически избор. Хубаво е обаче този избор да бъде обяснен. Крайно съм резервиран към ефекта от обявеното увеличаване на пенсиите на най-възрастните. Вярно, че те са в най-тежка ситуация, но тази категория е доста разнородна. Едни имат семейства, които могат да се грижат за тях, други нямат. Изобщо когато става дума за социално подпомагане и пенсии, политиката трябва да бъде по-диференцирана. Особено пък в условията на криза. Не се поставя под въпрос плоският данък. Всички като че ли са доволни от него. Въведе го предишното правителство, но той не е много социален данък, да не кажа, че е абсолютно антисоциален.

- Значи новото правителство просто ще продължи неолибералния модел на управление в полза на бизнеса?

- Така се очертава като общо намерение. Страхувам се, че такава е и вълната в Европа и твърде големи разминавания спрямо следваната икономическа и фискална политика между другите страни и България биха били рисковани. Не го казвам като оправдание, а като нотка на реализъм.

- С какво си обяснявате толерантното, да не кажа приятелско, отношение на президента към новия премиер?

- По-добре е в момента президентът да не заема критична поза към новото правителство. Това са първите му стъпки и президентът в случая не бива да играе активна политическа роля. Мисля, че има желание също така да не се стига до война на институциите, на каквато често сме ставали свидетели. Не изключвам критичният тон на президента да се изостри след месеци.

- А не мислите ли, че някои общи и много влиятелни познати на Борисов и Първанов също допринасят за добрите им отношения?

- Често се говори за това. Ако си представяме политиците като кукли, чиито конци се дърпат от влиятелни икономически лобита, разбира се, бихме казали, че е точно така. Първо - не смятам, че около правителството и президента непременно гравитират едни и същи икономически лобита. И второ - не ги надценявам. Политиката е публична дейност, която обаче не е предпазена от задкулисни договорки, от обещания, които после се реализират, но в политиката всичко излиза на показ. И дори да не знаем финия механизъм на влиянията, в един момент той може да проличи с едно или друго действие. Не, не смятам, че има някой кукловод, който дърпа конците отзад. Без да подценявам ролята на икономическите лобита. Имайки предвид цялата история на отношенията между президента и премиера, не бих заподозрял някаква договорка, направена тайно между двамата. Впрочем в момента става смяна на икономическите лобита, приближени до властта.

- Кой кого сменя?

- Няма да ги назова. Но за по-наблюдателните тези процеси са видими.