Това лято във Варна не само морето се вълнуваше. 9 бала емоции бушуваха и на брега по повод продажбата на 118 декара от Морската градина. Взе ги холдинг "Варна", част от групата ТИМ.

Сделката се осъществи малко преди изборите и срещу нея се обявиха 11 граждански организации и партията "Зелените". Организираната от тях подписка събра към 15 000 парафа. Холдингът пък опонира с публична дискусия, мощна рекламна кампания и контраподписка в полза на проекта "Алея първа", за чиято цел бяха набавени терените. Инициативата на инвеститора до момента е подкрепена от около 6 000 души.

Твърде любопитен бе дебатът за проекта, организиран от холдинг "Варна". Всъщност спор почти не се състоя, тъй като неправителствените организации, в които преобладават екологичните, бяха някак си тихи. Вероятно са осъзнали, че можеха да кажат много истини, но някак си нямаше да бъдат съвсем на място. Защото според законодателството сделката се очертава да е напълно изрядна. А може да бъде и целесъобразна. Колкото хора - толкова и цели.

Кратката хронология на целия спор по скандала всъщност е следната: "Какво ще правите с Морската градина, искаме си я такава", казаха неправителствените организации. "Проектът датира от години, чак сега ли се сетихте. Продадени са свлачищни зони, които ще бъдат укрепени", отвърнаха община Варна и инвеститорите.



Сделката



Продажбата на земята е извършена на 15 юни 2009 г. Три месеца преди това терените са преобразувани от областната администрация във Варна в частна държавна собственост. Под договора за продажба стои подписът на губернатора на тройната коалиция Христо Контров, но той е действал по настояване на шефа на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. Благословия е дадена от министерствата на икономиката и на регионалното развитие.

Още през 2007 г. холдинг "Варна" се сдобива със сертификат за инвеститор първи клас, който пък съгласно закона за насърчаване на инвестициите осигурява големи предимства на изпълнителите на проектите. Може например да се получи земя за целите на проекта безвъзмездно или без търг. Инвеститор първи клас се става, ако проектът е за над 70 млн. лв. Стойността на "Алея първа", поне на този етап, е 73 млн. лв. Холдинг "Варна" взема земята без търг съгласно бонуса, който предоставя законът.

Продадена всъщност е тясна и дълга ивица по протежение на брега - от района на рибарския плаж край първа буна до местността Почивка. Плажът и същинската част от градината не влизат, влиза скатът и прилежащите му дървета и треволяци. Скатът се срутва, поне половината от терените са неизползваеми, под него са разположени заведения тип "капанчета". Инвеститорът обещава да укрепи ската и да вдигне спортни съоръжения, заведения, балнеоложки център, хидроложка станция, три или четири хотела, зони за отдих и велоалея. Земята става частна, но запазва обществените си функции.

Законът за Черноморското крайбрежие не пречи на плановете, тъй като подробният устройствен план е одобрен преди промените в него. Пълната реализация на идеята ще коства повече пари, а 73-те милиона са за укрепване на ската, изграждане на инфраструктура, осветление и канализация, които ще са началният етап от работата.



Аргументи "за" и "против"



Основният мотив на неправителствените организации е, че цялата реконструкция на крайбрежната алея се прави без мнението на гражданите. Което не е съвсем така, тъй като през 2002 г. е направено обществено обсъждане, а през 1998 г., когато стартира идеята за проекта, варненският общински съвет също е извършил проучване на общественото мнение. Появи се предложение за референдум, тъй като е възможно повечето варненци да не искат строителство, а да желаят да се запази автентичния вид на зоната. Идеята бе отхвърлена с мотива, че са спазени законовите изисквания за публичност.

Усилията на гражданските организации да получат пълната документация по проекта удариха на камък. Те получиха договора на сделката и актовете на продадените парцели от новия областен управител Данчо Симеонов (ГЕРБ), но другите документи по проекта останаха конфиденциални. Дори зам.-кметът на Варна Венелин Жечев, който подкрепя проекта "Алея първа", посъветва холдинг "Варна" сами да осветлят документите, за да тушират напрежението.

Спорна е цената на продажбата - 11.7 млн. лв. за 117.7 декара, т.е. по около 100 лв. на кв. м. Но от друга страна, ниската стойност се обуславя от свлачищата, чието укрепване изисква много пари. Сега зоната на практика е неизползваема.

Инвеститорът най-напред обвини гражданските организации в спекулация, а после поде мощна информационна кампания. Той обеща да не нарушава зелената хармония, да обогати ската с други растителни видове и твърди, че проектът ще е от икономическа полза за Варна. Контров пък добавя и други целесъобразности: държавата няма пари да укрепва ската. Ами ако утре падне и пострада някой? Шубраците и тревите ли са модерното лице на Варна?

Притесненията, че част от дърветата ще бъдат погубени, са основателни, но пък срещу тях има други съображения. Те са, че дълги години крайбрежната алея имаше неугледен вид, заведенията там бяха жалка, африканска картинка. Под ската дори се образуваха сметища. Едва миналата година, в рамките на изпълнението на "Алея първа", започна освежаване. Брегът стана по-чист и приветлив, но се нуждае от още инвестиции, за да придобие наистина модерен вид.



Управляващи и опозиция - съмишленици



Най-интересна в цялата ситуация е реакцията на политиците. Някои категорично застанаха зад проекта, други - тайничко. От партиите единствено ДСБ и "Зелените" заеха позиция и тя бе срещу продажбата на земята.

В разгара на скандала Варна бе посетена от новия шеф на парламентарната комисия по корупция Яне Янев. Той непоколебимо обеща да извърши проверка. С едно уточнение - стига да бъде сезиран по надлежния парламентарен ред. А той, за зла участ, бе сезиран ненадлежно - природозащитниците му връчиха подписката в ръцете. Янев отказа да я подкрепи, тъй като заемал важна държавна функция и щяло да се счете, че защитава една от страните.

Във вихъра на събитията изненадващо влезе и вече бившият депутат и кмет на Варна Христо Кирчев (СДС). Той се обаждаше по телефона на еколозите и им пращаше писма от името на босовете на ТИМ. Целта бе да срещне спорещите страни, за да изгладят отношенията.

Тънко проектът бе подкрепен и от ГЕРБ. Новият губернатор Данчо Симеонов упъти гражданските организации да си търсят правата, но обясни, че няма да отменя акта на Контров, тъй като не можело всеки управник да коригира предшественика си.



Други важни питания



Страстите подминаха някои не по-малко важни въпроси. Като например кога и къде трябва да се протестира в защита на зелената идея. Проблемът не се ли крие в правилата, налагани от парламента. А пък екологичните организации следва да изказват съображения, когато наистина им е времето. Примерно при подготовката на законите или при обсъжданията на проектите.

В крайна сметка неправителствените организации постигнаха известен успех. Двама от противниците на проекта - арх. Калина Павлова и лидерът на "Зелена Варна" Кръстьо Кръстев, бяха включени от инвеститора в журито, което ще оценява конкурса за обемно-градоустройствено решение на "Алея първа". Това е предпоставка за публичност в бъдеще.