Наскоро един мой приятел ми се оплака, че си е купил козметичен продукт тип три в едно - изпълняващ едновременно ролята на шампоан за коса, балсам за тяло и забележете - пяна за бръснене. Според етикета - същински триумф на ефективността. В действителност продуктът не върши работа като нито едно от трите. В нещо такова са на път да се изродят приемните изпити за гимназиите, които ще държат седмокласниците догодина. Просветното министерство реши да обедини три продукта в един - класна работа, миниматура и приемен изпит за гимназиите, с аргумент - удобство и ефективност. Това обаче е на път тотално да обезсмисли съществуващата в момента система на оценяване в училищата.

Идеята на министерството за намаляване на изпитната тежест върху учениците, които напоследък се скъсват да се явяват на какви ли не изпити със съмнителна полза за образователните резултати, на пръв поглед звучи разумно. Освен минималния брой текущи оценки по съответните предмети учениците от 4, 5 и 6-и клас в края на годината се явяват и на миниматури, които да дадат обективна външна оценка за нивото. Досега оценките от тези матури не се включваха в успеха на децата, а целта им бе да ориентират министерството за постигането на образователните стандарти. Сега новият екип в МОН предлага миниматурите по български език и математика в прогимназиалния етап (4-7 клас) да се зачитат за класна работа, а в случая със 7-и клас - и за приемен изпит. За да се отчете все пак, че става въпрос за приемен изпит, след частта миниматура, която ще е задължителна за всички, децата, които искат да кандидатстват за гимназии, ще решават и втора, по-трудна част.

Това на практика размива смисъла и на трите вида изпити и онагледява сериозните проблеми около съставянето на добри тестови материали.



Приравняването на миниматурата на класна работа



е, меко казано, проблематично, защото миниматурата проверява знанията върху целия материал от първия и втория учебен срок, а класната работа е само върху ученото в съответния срок.

В случая със седми клас нещата стават още по-безумни. Тук за по-прегледно ще разделим изпита на две части - А (миниматура и класна работа) и Б (трудна част за кандидатстване в гимназиите). Какви видове оценки ще получи ученикът в края на това приключение? По част А оценката ще е една, но с двойно предназначение. В качеството й на класна работа изкараната оценка - да речем четворка, ще повлияе на успеха на ученика, но само на срочния. За нуждите на министерството обаче тази оценка е годишна - показва постигнатото ниво в края на 7-и клас. Ако съществуваше връзка между финансирането на училищата и оценките от миниматурите, хаосът би бил пълен.

Картината става още по-любопитна, когато комбинираме част А с част Б. В този случай ученик, изкарал пълно 6 по част А и на теория покрил блестящо държавния образователен минимум, в ролята си на кандидат-гимназист ще е събрал точки за по-ниска оценка - да речем 4.50, а оставащото трябва да навакса с трудните задачи по част Б.

Това онагледява убедително липсата на яснота



какво точно трябва да знаят децата.



Включването на по-трудна част в изпита за гимназиите може да се тълкува като признание, че държавният образователен минимум е нисък и децата трябва да покажат знания над него. Ако приемем това обаче, по аналогия следва да променим и държавните зрелостни изпити. И те по закон проверяват постигнатия образователен минимум, тоест ниското ниво, но нямат втора, по-трудна част за кандидатстване в университет.

Надграждането на изпита с по-трудна част може да е знак и за друго - невъзможността за изготвяне на достатъчно добри и общи за всички тестове, които да подредят равномерно желаещите да кандидатстват деца и да не доведат до блокиране на класирането заради получени равни балове. Още повече, че цялата тази изпитна комбинаторика ще се мисли ударно броени дни преди 15 септември.

Пускането на изпити три в едно ще създаде и чисто организационни проблеми, по подобие на матурите. Кандидат-гимназистите вече няма да седят през чин, защото първата част на изпита е задължителна за всички и няма да има достатъчно зали, ще има проблем с дисциплината, съмнения за преписване и т.н.

Всичко това не означава, че аргументите на новия министър Йорданка Фандъкова за принципна промяна в приемната кампания, така че изпитите да останат само за училищата с реална конкуренция, са неубедителни. Напротив. Тежките изпити след 7-и клас години наред се явяваха имуществена бариера пред достъпа до образование заради частните уроци, а България оглавяваше класациите по свръхселективна образователна система. Истинско безумие е свободните места да са хиляди, а изпитите - тежки. Много по-добре ще е обаче промяната в изпита за 7-и клас да се случи тогава, когато концепцията е ясна, а тази година експериментите да се ограничат. Било то с цената на неудобството децата да се явят на повече изпити, но с ясна цел.