|
| Росен Желязков е завършил право в Софийския университет. Бил е секретар на столичния район "Средец", заместник кмет на "Лозенец", адвокат, главен секретар на Столична община. |
- Г-н Желязков, финансовият министър Симеон Дянков вече обяви курс към пълна реформа в администрацията. Колко в крайна сметка може да бъде оптимизирана тя и как ще коментирате критиките за чистки?
- Административната реформа не тръгва от въпроса как да съкратим хората, а от това кои дейности се нуждаят от администриране. Когато говорим за облекчаване на бизнеса и намаляване на администрирането, това минава през съответното намаляване на администрацията. Няма да търсим самоцелно съкращаване на процент от администрацията. Ако съкращаваме хора, а после създаваме нови функции и нов тип обслужване, за което са необходими хора, всяка година ще играем на едно перпетуум мобиле.
Що се отнася до обвиненията за чистки, давам един пример - служителите в политическите кабинети. В тях има съветници, експерти, но те са на трудови правоотношения и априори в края на мандата трябва да приемат, че са били част от един политически елит и със смяната му си тръгват. Не е нормално седмица, две, три по-рано те да се преназначават на други позиции в администрацията - било по някакъв начин като държавни служители, било като изчакващи процедура за конкурс. Това е мимикрия на непрофесионална администрация. Това се е случвало масово и не е почтено да се прави: нито спрямо новия политически кабинет, нито към професионалната администрация, която приема тези хора като инфилтрати. Така че това не е политическа чистка, а принципен подход.
- Премиерът се възмути и от високите заплати на някои чиновници. Какво ще промените, така че заплатите на администрацията да не надхвърлят тази на премиера?
- Не искам да коментирам изказването на премиера. Моето разбиране е, че не възнаграждението на служителите е високо, а възнаграждението на президента и премиера е ниско. Това за мен е по-скоро изказване не за размера на възнаграждението, не за живите пари, а за принципа за отговорността. Защото кой носи най-голямата отговорност - разбира се, премиерът. Не звучи нормално служители без аналогични или близки до неговата отговорност да имат възнаграждения в пъти по-големи от премиерското. Тук е важен принципът позиция-отговорности-принос, но това не е програма за повсеместно редуциране на заплатите, а модел за административна реформа по отношение на трудовото и служебно възнаграждение. Обърнали сме се към Световната банка да ни представи модел, в който да се отчита характерът на положения труд, извънредният труд, онези задачи, в които служителят се проявява като по-добър. В момента като говорим за допълнително материално стимулиране или бонуси, всички служители в администрацията са подведени под един знаменател. Всички вървят на максимума и всички са еднакво недоволни, защото по този начин сваляш размера на максимума. Идеята е да има по-голяма ножица между минимално и максимално възнаграждение, така че наличният ресурс да може да се разпредели по-справедливо.
Има и други изкривявания. В администрацията на Министерския съвет, например, заварихме звената на Меглена Плугчиева с двойни заплати, такива примери има и в други министерства. Обяснението звучи логично - да привлечем кадърни, знаещи, можещи хора, но това всъщност е нож с две остриета. Ти привличаш тези хора, но им придаваш специален статут спрямо останалите служители.
- Работите по нов правилник на Министерския съвет. Какви промени предвиждате в начина, по който ще работи кабинетът и администрацията?
- В общи линии заварихме администрация, която се е изграждала професионално в последните 15 години. Разбира се, има и множество паразитни назначения. Типичен пример беше правителствената информационна служба - цяла дирекция от 25 души. Тази дирекция се закрива изцяло като структурна единица, регулираме по различен начин и правоотношенията със служителите. Изхождаме от разбирането, че информационната служба на кабинета идва с него и трябва да си отива с него. Така от тези 25 души остават 5 и те няма да могат да се крият зад паравана на държавната служба.
Ще закрием и други дирекции, като изхождаме от принципа, че акцентът в Министерски съвет трябва да бъде върху общата администрация - канцелария, правната дирекция, административно-бюджетните дейности. Специализираната администрация трябва да се редуцира, доколкото тя е избрана да провежда специализирана политика, а това е работа на министерствата. Така например ще закрием дирекцията "Етнически и демографски въпроси", която е напълно ненужна, защото се дублира с друга структура в МТСП, а има и Съвет по демографски въпроси. Служителите, които ще дойдат след закриването на Министерството на държавната администрация, пък ще са в една дирекция, т.е. ще има по-малко началници. Още не сме решили, но обсъждаме електронното управление да се прехвърли към Министерството на транспорта и съобщенията. Има идея към Юлиана Николова да бъдат прехвърлени функциите по координацията, мониторинга и информационната система за еврофондовете, които сега са към финансовото министерство.
- Ще се промени ли начинът, по който се взимат решенията? Премиерът вече каза, че Министерският съвет не е място за дебати, но това може да се тълкува двояко.
- Трябва да разграничаваме различните решения, които кабинетът взима. Има дискусионни решения, за които е нужен дебат, защото това е въпрос на плурализъм на вижданията на отделните министри. Има обаче и други решения, които формално са компетенция на Министерския съвет, но не са въпрос на полемика. В връзка с това има желание от наша страна плавно, но категорично да преминем към модела, който се прилага в Брюксел. Близо 95% от решенията на Европейската комисия се взимат чрез писмена процедура след посочен срок за възражения от страна на всички комисари, а до устно обсъждане стигат само важните решения. По-ефективно е решено и предварителното съгласуване на проекторешенията. То включва само пряко засегнатите министерства, а не всички, както е в момента у нас. И ние ще вървим към такова редуциране.
Много важно е по модела на Брюксел да направим координация между политическия кабинет и администрацията. Администрацията трябва да действа законосъобразно, да не подвежда кабинета, да не сервилничи и в същото време да се чувства достатъчно отговорна, за да не бъде усещането за независимост онази висока степен на безотговорност - аз съм държавен служител, не можеш да ми влияеш. За да се случи това, ще бъдат регламентирани много ясно връзките политически кабинет - главен секретар - администрация, за да е ясно как тече комуникацията, кой какво възлага и как никой не може да отказва или да дава повече от това, което му се иска.
- Да разбирам ли, че в момента се сблъсквате с такива проблеми?
- Установили сме, че съветници се изкушават директно да ходят по администрацията, да изискват материали, да контактуват на нива експерти, да се създават неформални връзки. Тези неформални връзки пораждат брожения, конфликти, усещане за предпочитания.
- С колко съветници ще работят премиерът и вицепремиерите?
- Към политическия кабинет на премиера вероятно ще има 6 или 7 съветници, които ще съвместяват и ролята на секретари на съответните съвети. Например съветникът по сигурността Румен Миланов ще бъде и секретар на Съвета по сигурност. Съветникът по еврофондовете Юлиана Николова ще бъде и секретар на Съвета по европейските фондове. Ролята на съветника не е да е таен консилиери.
- Ще има ли проверки в Министерството на извънредните ситуации, което в момента се закрива, и какво очаквате от разпоредения одит на бюджета на Министерския съвет?
- Назначена е ликвидационна комисия за закриването на министерството, тя продължава да работи. Проверките вероятно ще се разпоредят от правоприемника - т.е. от министъра на вътрешните работи. Що се отнася до одита на Министерския съвет, екипът пристигна миналата седмица, но среща трудности, защото сме в средата на годината и програмите не са приключили. В случая държим да видим две неща - как е планиран бюджетът от 2007 г. насам и какво е неговото изпълнение, както и процедурите по обществени поръчки. Но ние не правим проверки, за да открием нещо, логиката ни по-скоро е да затворим целия предишен мандат, да е ясно, че е проверен от Сметната палата. Това, което може да се каже за бюджета на Министерския съвет, е, че винаги може да се оптимизира. От началото на годината имаше съкращение от 10%, сега с новия кабинет се направи още 15%. Т.е. средно претеглено бюджетът е намален с около 20% и това не е нещо, което ще затрудни администрацията. Може да се каже, че независимо от живия живот в предходните години е имало с 20% повече възможност за разточителност.
