Частичните местни избори са обичайно явление след всеки парламентарен вот. Винаги има кметове, включително на големи градове, които стават депутати. Тази година кметът на София Бойко Борисов не влезе в парламента, но пък се пренесе директно от "Московска" 33 на "Дондуков" 1.

Частичният местен постпарламентарен вот винаги е бил повод за оценки и прогнози. През 2005 г. например Бойко Борисов отвя конкуренцията, но тогавашните управляващи не схванаха посланието. И това е една от причините, поради които в момента ГЕРБ имат почти самостоятелно мнозинство в НС. Сега обаче Борисов е в друга роля. Частичните местни избори за него ще бъдат цялостна оценка за работата му като кмет и първото сериозно проучване на общественото мнение за премиерстването му.

От някои анализатори се чуха гласове, че изборите в София за кмет



са едва ли не излишно упражнение,



тъй като е ясно, че когото посочи Бойко, той ще е. Предвид ситуацията това твърдение звучи логично. На парламентарния вот в София герберите събраха 292 011 гласа, което е повече от БСП и "Синята коалиция" заедно. Единственият проблем, който може да се появи пред Борисов, е, че изборите в София са на 15 ноември. Тогава вече ще наближава зимата и според мнозина кризата ще е в пика си. Със сигурност дотогава няма да има нито един осъден бивш управленец за злоупотреби. И ако министрите на Борисов продължават да са на ниво оправдания с лошо наследство, това определено няма да е в тяхна полза. Вярно, дотогава вече метрото ще върви от "Люлин" до "Младост" и процедурата за завода за боклука ще е напреднала.

Това, че изборите като че ли са предрешени в полза на ГЕРБ, не означава обаче, че другите партии няма за какво да участват в тях. С изключение може би на БСП. На "Позитано" 20 със сигурност щяха да се радват, ако имаше начин да пропуснат този вот. В София БСП винаги е губила, а този път загубата вероятно ще е съкрушителна. Вече е ясно, че номинацията на кандидат за кмет



ще е по схемата "прецакай другарчето".



Според информациите досега най-вероятният кандидат на червените ще е Георги Кадиев. Тази номинация звучи логично, тъй като Кадиев е от малкото политици, които печелят симпатии извън твърдото ядро на партията. В крайна сметка той като мажоритарен кандидат победи в 23-ти район не кого да е, а Иван Костов. Именно поради тази причина обаче сивите кардинали в БСП със сигурност ще потъркват доволно ръце, ако Кадиев бъде "хвърлен на вълците". Всяка загуба се отразява на този, който я понася. И обяснението, че Кадиев няма как да спечели вота в София с БСП на гърба си, е без никакво значение. Във футбола се броят головете, в политиката - гласовете. Социалистите спечелиха 111 745 гласа в столицата на парламентарния вот, което е твърде нисък старт.



Най-решаващи са изборите в София за "Синята коалиция".



Само допреди няколко години сините печелеха вота в столицата с лекота. Традициите обаче не са това, което бяха. Парламентарният вот отреди на сините незавидното трето място в столицата с 99 968 гласа. Приказките, че техният електорат е отишъл при ГЕРБ, не са оправдание, а присъда, която те сами си постановяват.

Ясно е, че целта на "Синята коалиция" е да стане поне втора сила в столицата, след като първото място е доста далеч. Проблемът обаче е, че с поведението си след парламентарния вот сините като че ли успяха да разочароват дори най-верния си електорат. Те показаха неадекватни реакции и се държаха така, все едно са спечелили, при положение, че имат едва 15 депутати. След това се опитаха да изнудят ГЕРБ за някое и друго министерско кресло, с което показаха, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Тъй че няма да е изненада, ако на 15 ноември резултатът им е по-слаб дори от този на 5 юли. Затова може би ще е най-добре, ако сините се присъединят към ГЕРБ и подкрепят техния кандидат. Оправданието за това вече бе намерено от столичния лидер на ДСБ Атанас Атанасов, който обясни, че основната цел е десницата да спечели още на първия тур. Така сините ще вземат глътка въздух, защото ще са в лагера на победителите. Това обаче няма да ги спаси на следващи вотове, ако поне малко не си дадат сметка за реалността, която никак не е розова за тях.

Вотът в София няма да е оспорвано състезание, но ще е интересен критерий за моментното състояние на водещите политически сили. За тях е по-важно не толкова какъв ще е резултатът, който е почти ясен, а дали ще съумеят да си направят верните изводи след това.