Ние вкарахме България в ЕС, пробвайте вие да я вкарате в Шенгенската зона, заяде новото правителство бившият вътрешен министър Румен Петков. "Шенген е тестът за новия кабинет", обяви той в сравнително рядка своя публицистична изява чрез статия във в. "Стандарт". Два дни по-късно предстоеше да започне проверка на групата "Шевал", която наблюдава как България се готви за влизане в зоната. Министърът знаеше, че групата не би могла да установи нищо друго освен какво наследство е оставило правителството на Сергей Станишев, но ехидството му издаваше убеждението, че резултатите ще бъдат писани на сметката на новата власт.

Вътрешният министър Цветан Цветанов обаче се презастрахова, като пенсионира десетина дни преди проверката бившия шеф на "Гранична полиция" Красимир Петров заради "несвършената работа по влизането на България в Шенгенското пространство". Освен това той пресметна до последното евро неизпълнените задачи на своите двама предшественици - Румен Петков и Михаил Миков. Те са получили от Еврокомисията през април 2007 г. 142 817 000 евро със срок за усвояване до края на 2009 г., а са свършили работа само за 33 435 492 евро. Това означава, че за четири месеца Цветанов трябва да изпълни проекти за над 100 милиона евро или да загуби парите, полагащи се на България за шенгенска подготовка.



Благодарност към Станишев



Разбираема е тревогата на новия вътрешен министър, както и нежеланието му да поеме чужда вина. Но вместо да се сърди на предшествениците си, трябва да им благодари. В стремежа си да замажат своята неспособност да подготвят страната за влизане в Шенгенската зона през март 2011 г. (какъвто е избраният от нея срок), те успяха чрез своя премиер Сергей Станишев да предотвратят безсрочното отлагане на членството й в общото европейско пространство без граници.

Фокусът стана на 22 юли 2009 г., когато Еврокомисията ретушира последната чернова на годишния си доклад за България по правосъдие и вътрешен ред. Председателят на ЕК Жозе Барозу, чиято главна грижа напоследък е собственото му преизбиране, спази дискретната си уговорка със Станишев за взаимна подкрепа и направи заключителен благодарствен жест към него, като облекчи мъките му преди сдаването на властта. В небивало мекия си доклад той се бе нагласил за фасон да покаже все пак един зъб на България, но дори и това не посмя. Последното, което можеше да ухапе българските власти, за да се размърдат, бе заплахата, че липсата на успехи в борбата с организираната престъпност и корупцията би попречила на държавата да се присъедини към Шенгенската зона. По настояване на Станишев този предупредителен текст бе задраскан и България бе оставена да се поправи, когато може. Барозу се съгласи да не обвързва механизма по шенгенската подготовка с общия контролен механизъм по правосъдие и вътрешен ред, защото по замисъл били съвсем отделни. Така влизането в Шенгенската зона се ограничи с изпълнението на строго технически и организационни критерии, които не са толкова трудни, ако властите се постараят.



Борисов би избегнал резила



Чрез потвърденото разделяне на двата механизма отиващото си правителство се спаси от опозоряване, а идващото получи успокоителен жест от Брюксел. От него вече не се изисква да превърне България в нормална европейска държава, преди да бъде допусната сред страните с функциониращ правов ред. Вместо да отчита колко мафиотски босове е разобличило, за да влязат в затвора, ще отмята колко компютъра в граничните зони е свързало в мрежа, колко биометрични паспорта е издало, колко полицаи са се научили да отговарят на английски при запитване от чужди граждани, колко консулски служби работят по шенгенските правила, колко зали за имигранти са направени по летищата и пр. Работата е напълно по силите на изпълнителната власт, докато залавянето и наказването на бандитите не зависи само от нея. Дори и да има политическа воля, нищо не изключва познатата сценка "ние ги хващаме, те ги пускат", защото правителството не поема ангажименти от името на съдебната власт.

Влизането в Шенген би било сертификат, че България е постигнала всички критерии за сигурност. И без да излови бандитите, премиерът Бойко Борисов би могъл да се похвали: признаха ни за правова държава. Залогът е достатъчно голям и би било резил да го проиграе. Извинението с предишното правителство няма да му свърши работа, защото след година и половина никой няма да се интересува от наследството на Станишев, а ще се чакат резултати от него. А и Барозу няма да му даде нов шанс, защото, ако бъде преизбран, повече няма да се държи така съглашателски. Така че Шенгенската зона е на една ръка разстояние. Румен Петков може да е всякакъв, но в случая е прав, че достигането й е тест за правителството на Борисов.