Един от митовете в общественото съзнание е, че българите в чужбина не поддържат връзки помежду си и си подливат вода с повод и без повод. Този мит се подхранва и от отношението на българските дипломатически мисии към нашенците в странство, което в повечето случаи не е особено добро.

Оказва се обаче, че българите в чужбина не са някакво изключение и подобно на емигранти от други националности имат свои общности, които поддържат чрез различни инициативи. Това е установил новият министър без портфейл проф. Божидар Димитров за краткото време, в което заема поста. "Българите, които са надвили на харча си или не мият чинии, както те самите се изразяват, намират време да се самоорганизират", разказа министърът. И признава, че на него като историк този процес му е много любопитен, защото той повтаря модела на българското Възраждане.

Българите в странство първо учредявали църковна община и църковно настоятелство към нея. Църквите, които се ползват, били придобити от тях по различен начин. На места имало храмове, останали от по-старата емиграция. В Мелбърн например местните българи са откупили една голяма църква от македонците. На други места пък имали намерение да откупят закъсали католически или протестантски църкви и дори очаквали малко помощ от държавата за това. Имало и градове като Женева и Претория, където сред местната българска общност вече върви подготовка за строеж на църква. Там очаквали малко по-различна помощ от държавата и се надявали да бъдат признати официално от Светия синод на БПЦ.

Точно както през Възраждането към църквата се сформира и училище, което обикновено е неделно. Една от първите инициативи на новото правителство бе да раздаде 5 млн. лв. за училищата в чужбина, блокирани от предишното правителство. Те обаче били дадени не на калпак, а за конкретни проекти - осигуряване на чинове, учебни пособия, по-квалифицирани учители. Често се случвало властта да отказва да праща учебни помагала в по-отдалечените места, тъй като транспортът излиза скъп. Българите в странство обаче били готови да поемат разноските. От властта те очакват само логистична подкрепа - да им каже откъде могат да вземат учебниците, за да ги занесат до градовете, в които живеят.

Децата в неделните училища учат по български програми и изучават български език, история, география. Възрастовата им група е от 6 до около 11 години. Родителите им твърдят, че ходят с голямо желание и лишаването им от игри в събота и неделя не им се отразява. Учителите в училищата обикновено също са емигранти. Възнагражденията си те получават от местната българска общност. Подобно е положението и със свещениците в църквите. Според данни на правителството по света има 180 български неделни училища. По места около тях се обединяват стотици българи.

На места обаче има и типично български караници. В Чикаго например има две български православни църкви - "Св. София" и "Св. Иван Рилски - Чудотворец". Първата е под юрисдикцията на Светия синод на Българската православна църква, а втората е към българския диоцез на Американската православна църква. До преди няколко години двете църкви имали добри взаимоотношения. Наскоро обаче започнали атаки към "Св. Иван Рилски" за това, че не е българска, а американска. Малко след това бившият председател на църковното настоятелство Георги Иванов завел дело срещу храма с идеята, че той е частен, а не йерархически и не е под юрисдикцията на нито един владика. Опонентите му твърдят, че той иска да се изкара собственик на църквата. Те упрекват Иванов и за това, че като председател на настоятелството си е превишавал правата и вземал самостоятелни решения. Според министър Димитров обаче подобни крамоли са по-скоро изолирани случаи.

Сред най-активните българи в чужбина има и забележителни личности. Такъв например е д-р Роберт Павлов от Видин. Вече 14 години той живее в Мелбърн, където се е утвърдил като много добър хирург. Неделното училище в Мелбърн е открито на 8 октомври 2005 г. То е част от програмата на австралийското правителство за стимулиране и развитие на езиците и националностите, населяващи страната. Родителите заплащат символична такса, а останалото се поема от австралийската държава.

Любопитна е ситуацията и с българите в някои съседни страни. В Одрин например има само 4 християнски семейства, но цели 2 църкви. Те се поддържат благодарение на това, че голяма част от населението са българи мюсюлмани, които имат и болшинство в общинския съвет. Голяма част от тях дори говорят на български. Научили са го от бабите, които са ги отгледали.

Българите зад граница са около 4 млн. Около 1.5 млн. от тях са т.нар. нова емиграция, напуснали родината си през последните 20 години. Както и да го погледнеш, това е половин България. Назначението на Димитров за министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина, бе съпроводено със скандал. Починът на новата власт обаче да издигне ресора за българите в чужбина до ранг на министерство е едно добро начало. Може би дори е редно в бъдеще този министър да не е без портфейл. Често се оплакваме, че в чужбина са заминали много качествени хора, но държавата рядко прави нещо, за да се чувстват те като част от българската общност. Бездействието на властите силно контрастира с активността на българите в чужбина в опитите за запазване на своето самосъзнание.